Акарбоза и диабет тип 2

Брой 12/2004

М. Ханефелт и сътр.

Цели: Да се проучи дали лечението с а-злюкозидазния инхибитор, акарбозата, може да намали настъпването на сърдечно-съдови събития при пациенти, болни от диабет тип 2.

Методи и резултати: Настоящият метаанализ включва седем рандомизирани, двойно-слепи, плацебо-контролирани изследвания с акарбоза с минимална продължителност на лечението 52 седмици. Пациентите, болни от диабет тип 2, валидни за сигурността, са били рандомизирани 6 зрупа с прием на акарбоза («=1248) или зрупа с плацебо («=932). Първичният критерий за резултатите е било времето до настъпване на сърдечно-съдово събитие. Първичният анализ е проведен при прилазане на кокс-регресивния анализ. Ефектът на акарбозата върху метаболитните параметри също е бил обект на науч­но проучване. Терапията с акарбоза показва благоприятни тенденции по отношение на редуцирането на риска от всички селектирани случаи на сърдечно-съдови заболявания. Лечението значително намалява риска от „инфаркт на миокарда“ (степен на риска = 0.36 [95% Cl 0.16-0.80], Р=0.0120) и „всякакъв случай на сърдечно-съдово заболяване“ (0.65 [95% Cl 0.48-0.88], Р=0.0061). Гликемичният контрол, нивата на тризлицеридите, телесното тегло и систоличното кръвно налягане също значително са се подобрили по време на лечението с акарбоза.

Настоящият метаанализ съобщава за постоянната взаимовръзка между 2Ь|-постпрандиалните нива на глюкозата и сърдечно-съдовия риск под диабетичния праз1 и че съществува нарастващо епидемиолозично доказателство за връзката на постпрандиалната хиперзликемия и макроваскуларните усложнения у диабетично болни пациенти.2-6 Инхибиторът на а-глюкозидазата, акарбозата, е орален антидиабетичен агент, който забавя освобождаването на глюкозата от комплекса въглехидрати и по този начин води до редуциране на постпрандиалните нива на кръвната захар.7 Последните резултати от проучването STOPNIDDM също насочват вниманието към нейната употреба за забавяне развитието на диабет тип 2 у пациенти с нарушен глюкозен толеранс (IGT).8 Акарбозата намалява HbA1c, постпрандиалните нива на инсулина и подобрява чувствителността към инсулина. Други метаболитни ефекти са подобряването на нивата на липидите в кръвта,910 намаляване на коагулацията активиране/оксидативен стрес11 и систоличното кръвно налягане.12

Първото изследване, което си е поставило за цел да проучи взаимовръзката между намаляването на постпрандиалните кръвни нива посредством лечение с акарбоза и развитието на сърдечно-съдови събития, е STOP-NIDDM, проведено с паци­енти с нарушен глюкоген толеранс.13 Проучване­то съобщава за значително намаляване след при­лазане на акарбоза на развитието на сърдечно-съ­дови събития от всякакъв вид, на миокарден ин­фаркт и в редуцирането на нови случаи на хипертония. Тези резултати са били получени у пациен­ти в ранен стадий на диабет тип 2. Метаанализът е използвал базата данни от седем двойнослепи, плацебо-контролирани рандомизирани продължителни изследвания с акарбоза при пациенти, болни от диабет тип 2, и има за цел да проу­чи дали лечението с акарбоза предизвиква също и намаляване на появата на сърдечно-съдови събития у тези пациенти.

Ефект от терапията с акарбоза
По време на лечението с акарбоза е било демонстрирано значителното удължаване на времето, през което пациентите, болни от диабет тип 2, са оставали свободни от новодиагностицирани сърдечно-съдови събития (Р=0.0057, Log rank test). От 1248 пациенти на акарбоза 76 (6.1 %) са съобщили за сърдечно-съдово събитие, докато в групата с плацебо («=932) 88 души (9.4%) са преживели такова събитие. Моделът на Cox на пропорционалния риск показва значителна относителна ре­дукция на риска за развитие на сърдечно-съдово събитие от всякакъв вид с 35% за пациенти, лекувани с акарбоза, в сравнение с групата на пла­цебо.

Съществена е редукцията на риска от 64% при „инфаркт на миокарда“ (Р=0.0120). Кривата на Каплан-Майер показва ниското проявление на инфаркта на миокарда при пациентите на акарбоза.

Продължителното лечение с акарбоза значително подобрява гликемичния контрол у извраните за проучването пациенти. HbA1c, кръвната захар на гладно и постпрандиалните нива на кръвната за­хар са били значително намалени вследствие лечението с акарбоза. Нивата на триглицеридите също значително са снижени по време на лечението с акарбоза в сравнение с групата на плацебо (Р<0.001). И в двете групи се забелязва лека загуба на тегло (акарбоза 1.1 кг, плацебо 0.8 кг), което за акарбозата също е значително (Р=0.042). Това рефлектира и върху данните за вМI. Освен това систоличното кръвно налягане е било значително по-ниско при групата с акарбоза. Дискусия Настоящият метаанализ показа за първи път, че лечението с а-глюкозидазния инхибитор, акар­боза, може да има предпазващ ефект срещу сърдечно-съдови (CV) събития у пациенти, болни от диабет тип 2. И в двете проучвания STOP-NIDDM и метаана­лиза лечението с акарбоза е било асоциирано с относително намаляване на риска от сърдечносъдово събитие от всякакъв вид (35% за пациен­ти с диабет тип 2, 49% за IGT пациенти). Подобренията са били най-добре изявени при категорията „инфаркт на миокарда". Ефектът на акарбо­зата e бил очевиден въпреки високия показател на съпровождащо сърдечно-съдово лечение (56.5% от всички пациенти с акарбоза). Инхибиторът на а-глюкозидазата акарбозата, действа чрез забавяне разлагането на ензимите на въглехидратите на незначително количество интестин и по този начин намалява директно повишаването на постпрандиалната кръвна захар. Допълнителни ефекти на акарбозата, като ре­дукция нивата на инсулина или подобрена чувствителност към инсулина, следователно се дължат директно на намалените нива на постпрандиалната кръвна захар. Оказва се, че ексцесивната начална постпрандиална хипергликемия предизвиква поредица взаимосвързани атерогенни събития, водещи до промени в ендотелиалния, месангиалбния, перицитния и плоския мускул и макрофагна функция на клетките по начин, който предизвиква микрои макроваскуларна болест.11 Метаболитните ефекти на акарбозата следователно могат до доведат до предпазване на кардио-васкуларния ендотелиум и до намаляване на появата на сърдечно-съдова болест. Резултатите от настоящия метаанализ и наскоро проведеното STOP-NIDDM проучване13 показват, че намаляването на постпрандиалната кръвна захар с помощта на акарбозата може да доведе до намален риск от развитие на инфаркт на миокарда или кардиоваскуларна болест. В заключение може да се отбележи, че лечението с акарбоза на диабет тип 2 е показало превантивни ефекти върху инфаркта на миокарда и на кардиоваскуларните събития от всякакъв вид. То­ва може да бъде обяснено с редуцирането на постпрандиалната хипергликемия и подобрението на други характеристики на метаболитния синдром. Занлючение: Интервенцията с акарбоза може да предотврати инфаркта на миокарда и сърдечно-съдово заболяване при пациенти, болни от диабет тип 2, тъй като повечето от тях са вече на интензивно едновременно сърдечно-съдово лечение. ©2003 Публикувано от Elsevier Ltd. по поръчение на Европейското дружество по кардиолозия.