Диабет, храни и хранене

Брой 5/2000

Акад. Проф. Д-р Ташо Ташев

Захарната болест е доста чес­то срещащо се заболяване. Тя се дължи на смущения в регулацията на обмяната на въглехидратите, които не могат да изгарят и да се използват правилно от организма. Основното в лечението на диабета, въпреки откриването на инсулина, все още остава разумно построеното диетично хранене.

Диетичното хранене при за­харната болест трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Храната на болните да 6ъде разнообразна и да се приближава по своя състав почти до нормалното хранене, като дневно се дават 1-1,5 г белтъци, около 1 г мазнини и от 3 до 4 г въглехидрати на кг тегло. Според италиански автори въглехидратите могат да достигнат до 2,5 г, а мазнините до 0,5 г на кг телесно тегло, но никога под тези стойности;
2. Храната да бъде богата на витамини, особено на vit. С и на витамини от групата В;
3. Да се ограничават съдържащите холестерин храни, поради опасност от увреждане на съдовете;
4. Да не се дават концентрирани въглехидрати захар и захарни изделия, които се всмукват лесно чрез червата и увеличават бързо концентрацията на кръвната захар;
5. Като източници на въгле­хидрати да се добавят зеленчуци, сурови и не много сладки плодове (кисели ябълки, ягоди, водни круши, вишни, череши, дини, пъпеши и особено лимони и френско грозде), хляб и някои хлебни изделия, приготвени от брашно с трици;
6. При наличие на ацетон в урината да се дават антикетогенни храни, като овесени ядки (Норден), ориз, сладки пло­дове, картофи и др.;
7. Диетата трябва да бъде динамично построена и променлива, като се ръководим изклъчително от субективните усещания на болните, т.е., тя трябва да бъде индивидуализирана;
8. Диабетикът трябва да се чувства бодър, а не отпаднал, да запазва теглото си, да върши ежедневната си работа, без да се уморява;
9. Ако обаче болният отслабва и се чувства уморен или получава някои усложнения, ще трябва да се увеличи една или друга съставка на храната на първо място въглехидратите и белтъчините заедно с инжектиране на инсулин.

Разрешени храни: богат на трици пшеничен или ръжен хляб (от 200 до 500 г според указанията на лекаря); кисело мляко, сирене, кашкавал, смета­на; умерено количество нетлъсто прясно мляко; нетлъсто месо от различен произход; риба; умерено количество яйца; краве масло, олио, зехтин; пло­дове с неголямо съдържание на захар вишни, череши, ягоди, ябълки, френско грозде, лимони, сливи, портокали, дини, пъпеши, водни круши, кайсии, праскови; маслодайни плодове оре­хи, лешници, фъстъци, семки, бадеми; зеленчуци домати, пиперки, зелен фасул, бакла, спанак, лозови листа, магданоз, це­лина, ряпа, алабаш, патладжан; в умерено количество картофи и моркови, овесени ядки, булгур. Разрешени са също тестените произведения в количест­во, определено от лекаря. Ако болният е свикнал да пие алкохол, може да му се разреши вино в умерено количество.

Забранени храни: Захар и концентрирани захарни изде­лия пасти, баклави, торти, бонбони, конфитюри, желета, мармелади и др.; бял хляб и много тестени изделия; сладки плодове, грозде, смокини, стафиди, фурми; сушени плодове; сладки ябълки; компоти със за­хар; много животински мазни­ни; белтък от яйце; мозък; хра­ни, съдържащи холестерин; концентрирани алкохолни на­питки; силно кафе и китайски чай. Теоретично, както и на практика при диабета няма абсолютно забранени храни, а въпросът се свежда повече до правилно манипулиране с количеството.

Начин за построяване на ди­етата и режим на хранене

При всеки диабетик в продължение на 7-10 дни трябва да се приложи пробна диета с оп­ределено количество въглехид­рати, белтъчини и мазнини с цел да се определи въглехидратният му баланс. Последният се определя, като всекидневно се следи количеството на приетите въглехидрати и количеството на отделената чрез урината захар. Ако болни­ят приема 300 г въглехидрати на ден, а отделя чрез урината 50 г захар, той е оползотворил 250 г въглехидрати. В случая се говори за положителен въглехидратен баланс и най-често се касае за лека форма на диабет. Ако обаче болният е приел 300 г захари, а е отделил с урината 350 г, той има отрицателен въглехидратен баланс, тъй ка­то е отделил повече захар, отколкото е приел.

В случая се касае за тежка форма на диабет, като най-често болните имат и ацетон в урината. Определянето на въглехидратния баланс е необходи­мо, за да се определи съставът на хранителния режим.

Пробната диета за изследване на въглехидратния баланс, на която болните се поставят в повечето клиники, съдържа около 100 г белтъчини, 100 г мазнини, 300 г въглехидрати и дава на организма 2 500 калории. Състои се от 400 г хляб, 100 г сирене, 250 г мляко, 150 г месо, 50 г маслини, 100 г картофи, 20 г фиде, 10 г грис и 800 2 зеленчуци.

При изчисление на калорийните нужди трябва винаги да се съобразяваме с тежестта и формата на заболяването. На пълни диабетици, при които теглото е значително над нормалното, трябва да се дава по-ниско калорийна храна, за да отслабнат и да се доближат до нормал­ното тегло. Обратно, на слаби диабетици трябва да се дава по-високо кало­рийна храна, за да напълнеят и се доближат до нормалното тегло.

Ако даден болен, поставен на такава пробна диета, се чувства добре, задържа нормал­ното си тегло, намалява концентрацията на захарта в кръвта и урината, той може да се остави за постоянно на тази диета, като взема приблизително същите количества хра­ни. Ако обаче диабетикът започва да слабее, да чувства глад и да дава ацетон в урина­та, необходимо е да се увеличат въглехидратите на 350 г и белтъчините на 120 г; при нужда може да се прибегне и до даване на инсулин. Ако диабети­кът при тази пробна диета губи 50 г захар чрез урината, а използва 250 г, ще бъде необходи­мо да се намалят въглехидрати­те на 250 г и да се увеличат съответно белтъчините и мазнините. Чрез диетата трябва да се постигне нормализиране концентрацията на кръвната За­хар и болният трябва да прес­тане да отделя захар с урина­та. Ако обаче болният и при тази диета отделя редовно ацетон чрез урината, това го­вори, че е налице недоимък от въглехидрати и организмът започва да изгаря усилено мазнините, като образува повече ацетон. В такива случаи е необходимо да се повиши количеството на въглехидратите,за да се дадат инсулин и специална антикетогенна диета, каквато е диетата на Норден с овесени ядки, или да се назначи специал­на млечно-плодова диета.

Антикетогенната диета на Норден се състои от 200 г овесено брашно или булгур, което се приготвя на супа или ка­ша и се дава на 5-6 приемания през деня. Освен това на болни­те се дават сок от домати, ка­фе, китайски чай със захарин, сок от моркови и някаква сала­та.

Плодово-млечната диета се състои от 2,5 до 3 кг ягоди на ден без захар (от опита на нашата клиника по гастроентерология и диететика към ИСУЛ) или същото количество на ден стъргани ябълки и 500 г кисело мляко. На болния се дава в изоби­лие лимонов сок, който по всяка вероятност има противодиабетично действие, тъй като подобрява обмяната на въглехидра­тите. Изглежда, че лимонената и другите плодови киселини алкализират орга­низма. На болния от захарен диабет може да се да­дат плодове като дини, пъпеши, водни круши и др.

Болните от диабет трябва да спазват опреде­лен час на хранене, като си изработят строг алимен­тарен стереотип, тъй ка­то много лесно получават колебания в концентрацията на кръвната захар. При нередовно хранене те могат да получат хипогликемични пристъпи (намаление нивото на захарта в кръвта) с неприятии усещания, като прималяване, чувство на слабост, сърцебиене и др.

Диабетично болните трябва да поддържат в добро състояние зъбите си, за да могат добре да дъвчат храната и да щадят храносмилателната система. Те трябва да се пазят от преяждане и от стомашно-чревни разстройства, които могат значително да увредят общо целия организъм и да се отразят неблагоприят­но върху протичането на забо­ляването.

Много важно е диабетиците да приемат сурови храни зеленчуци, плодове и. сокове, а та­ка също и храни, съдържащи ви­тамин В1, както и другите витамини от групата В. Може да се дава извара от пшеничени трици, които са много богати на витамин В1, а също и суха или кашава бирена или хлебна мая.