Брой 5/2000
Д-р Ц. Петков
Класификация и дефиниция на простатита
Категория I
Остър бактериален простатит
Категория II
Хроничен бактериален простатит
А. Рецидивиращи инфекции на уринарният тракт
Б. Хронични инфекции на простатата
Категория III
Хроничен абактериален простатит (Хроничен тазов болков синдром)
Дискомфорт или тазова болка без изявена инфекция
А. Хроничен възпалителен тазов болков синдром Наличие на левкоцити в спермата и простаторея
Б. Хроничен невъзпалителен тазов болков синдром Без левкоцити в спермата, без простаторея
Категория IV
Асимптоматичен възпалителен простатит
Наличие на данни за възпаление в биопсията, спермата, простатния секрет и урината без субективни симптоми.
Простатитът е състояние, за което повечето уролози не обичат да говорят. Действително ние всички познаваме това заболяване, което навярно е едно от най-неприятните състояния в урологията.
Най-общо казано, понятието простатит включва възпалителен процес на простатната жлеза, но като самостоятелно заболяване се среща сравнително рядко и често е налице възпалителен процес в задната уретра и семенните мехурчета. Анатомичната особеност на разположението на простатната жлеза на мястото на кръстосване на пикочните със семенните пътища в малкия таз и връзката на кръвоносната, лимфната и нервната системи на правото черво и други съседни органи са предразполагащи за възникване и предаване на патологични изменения.
Простатитът е събирателно понятие, което включва няколко вида патологични промени в простатната жлеза, възникнали поради различни етиологични причини, категоризирани най-точно в класификацията на Националния институт на здравето на САЩ. Тя представлява актуализиран вариант на схемата на MEARES STAMEY.
Острият инфекциозен простатит може да възникне по следните пътища: каналикуларен, хематогенен и лимфен. В зависимост от пораженията в различните елементи на простатната жлеза: отводящи канали, жлезни дялове, съединителномускулна тъкан се различават следните патоанатомични форми: катарална (повърхностна), фоликуларна (огнищна), паренхимна(дифузна), парапростатен флегмон и абсцедираща. Абсцесите могат да се отворят спонтанно в уретрата, пикочния мехур, ректума, перинеума, Дугласовото и ретросимфизното пространство, както и да се развие флебит на парапростатното венозно сплетение.
Клиничната картина на острия простатит се определя от клиничната му форма и най общо се изразява с повишена телесна температура, болков синдром в перинеума-простаталгия, микционни смущения и дори пълна ретенция на урината.
Хроничният простатит е едно от най разпространените урологични заболявания и засяга предимно млада и средна възраст. Най-често е последица на недоизлекуван остър простатит или на съществуващо възпалително заболяване на уринарната система или на общо септично заболяване.
Хроничният простатит се разделя главно на два основни типа:
1 .Инфекциозен причинен от бактерии, вируси, хламидия, трихомони, кандида и др.
2. Конгестивен на базата на венозна стаза в малкия таз, дължаща се на заболявания на съседни органи хемороиди и обстипация, или на травмиране на простатата при колоездене, езда или полови и алкохолни злоупотреби и други причини.
Клиничната картина на хроничният простатит се изразява с парене при уриниране, дизурия, полакиурия, никтурия, болка по хода на уретрата и перинеума с различна ирадиация, простаторея при дефекация, болезнена еякулация, смущения в половата функция, водещи до смущения в нервната система: астения, психастения и неврастения. На вниманието на общопрактикуващия лекар предлагаме Индекс на симптомите на хроничния простатит, разработен от Националния институт на здравето на САЩ. С негова помощ може да се извърши систематизация на симптомите, чрез обичайното анкетиране на пациентите.
