Брой 7/2003
Д-р Й. Савов
Хемореологията е обособена като клинична специалност през 1970 г., когато група изследователи започват методологични проучвания върху вискозитета на кръвта като биологична течност на микрои макроциркулаторно ниво. По-късно се създават и развиват морфологични методи за изследване деформабилитета (вкл. дискоидните форми) на еритроцитите при различии заболявания. Класическата терапия в тази област включва техники като „разреждане на кръвта“ и плазмафереза, а също и въздействия с лекарствени средства, повлияващи реологичните свойства на кръвта и кръвните клетки в руслото. В съвременната хемореология се акцентира особено върху ролята на някои клетъчни и тъканни фактори (предимно от ендотелен и макрофагеален произход), които повлияват реологичните хематологични показатели включително агрегацията на еритроцитите и левкоцитите при патофизиологични и/или патологични условия (исхемична кардиопатия, цереброваскуларен и периферен обструктивен артериален синдром, диабет, хипертония и венозен тромбоемболизъм).
В резултат от експериментални проучвания в няколко световноизвестни медицински лаборатории бе доказан ефектът на опиатите върху реологията на кръвта и кръвните клетки. При изследваните зависими от опиати наркомани (предимно хероиномани), не са доказани отклонения от референтните стойности на протромбиновото време.
Установено е, че най-силно се повлияват нивата на фибриногена в плазмата и агрегацията на левкоцитите. Показателите варират, като се установява корелация с давността на зависимост от хероин и ефикасността на приложеното лечение.
В тази връзка е доказано, че ефектът на опиатите върху реологията на кръвта и кръвните клетки при наркомани е в известна степен обратим. Необходими са бъдещи още позадълбочени лаборатории и клинични изеледвания върху ролята на някои лекарствени средства (например naltrexone) в превенцията на тежкия исхемичен синдром при зависими от хероин пациенти с хиперфибриногенемия и повишено ниво на левкоцитна агрегация.
