Йод-дефицитни заболявания

Брой 10/2001

Д-р А. Шинков

Йодът представлява жизненоважен за човешкия организъм микроелемент.

Той участва основно в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза и неговата липса или намален прием са свързани с различно по степен увреждане на функциите й и с появата на йод-дефицитни заболявания. В районите с бедна на йод почва честота на гушите, хипотиреоидизма и ендемичния кретенизъм е мно­гократно по-висока, отколкото в останалите части на света.

Едни от най-ранните описания на заболяванията гуша и кретенизъм са от Централна Европа, Швейцария, Южна Германия, Австрия и Южна Испа­ния. Ендемичният кретенизъм е описан първоначално през 16-ти век от Парацелз, който първи отбелязва връзката между кретенизъм и гуша.

В продължение на много години „подувания“ в областта на шията предимно свързани с щитовидната жлеза или туберкулоза на шийните лимфни възли, са лекувани с йодсъдържащи субстанции като морски водорасли и пепел от сюнгер.

Йодът като химически елемент обаче, е открит много по-късно през 1817 г от Бернар Куртоа. Последваиците изследвания позволяват на жан Коанде да въведе йодната тинктура за лечение на болни с гуша. „Храброто” използване на йод стихва след откриването (през 1910 г) на йод-индуцирания хипертиреоидизъм „йод-Базедов“, от Кохер. Седем години по-късно Марин въвежда йодирането на солта и така поставя своеобразно начало на съвременната кон­цепция за борба с йод-дефицитните заболявания.

Понастоящем йод-дефицитните заболявания представляват огромен световен здравен и социален проблем.

Йодът и съответно тиреоидните хормони имат критично значение за развитието на централната нервна система. Ето защо най-сериозните последици от йодния дефицит са свързани именно със смущение в развитието на мозъка този така ва­жен за човешкия организъм орган. Йодният дефицит се проявява с широка палитра от клинично изявени или латентни нарушения: забавено психо-емоционално развитие (кретенизъм като най-тежка форма) и изоставане в растежа, различно изразена гуша и хипотиреоидизъм, стерилитет, аборти и мъртвораждания при бременните.

Струмигенният ефект на йодната недостатъност се засилва в някои райони и от приема на екзогенни струмигени. Такива са напри­мер тиоцианатите, съдържащи се в касава, която се консумира в голем и количества в Централна Африка или някои струмигенни въглеводороди, открити в питейни води в Колумбия и Чили.

В момента в районите с ниско съдържание на йод на Земята живеят около 1,6 милиарда души. Над 660 000 от тях са с доказана гуша. Годишно по света се раждат над 100 000 деца с кретенизъм. Смята се, че над 90% от засегнатите хора, които са с no-леки форми (леко до умерено умствено изоставане, забавено по­лово развитие, стерилитет, нисък ръст), остават недиагностицирани така наречения ефект на айс­берга.

България е част от Балканския ендемичен район и една трета от територията на страната е заета от планински и полупланински ендемични зони, с на­селение около 3,8 милиона души. Честотата на ендемичната гуша в тези части на страната през 1956 г. е била над 55%, а на ендемичния кретенизъм 1-3,5%. След въвеждането на йодната профилакти­ка, честотата на хипотиреоидизъм достига най-ниско ниво през 1972 г 12%. През 80-те и 90-те го­дини тя отново нараства до 23%, поради неадекватната и не добре контролирана профилактика.

Дневните нужди от йод зависят от възрастта: 4050 мкг при новородените, около 100 мкг между 1 и 10 годишна възраст, 150 мкг при възрастните и 200 мкг по време на бременност и лактация. При недостатъчен естествен йоден прием нужното количество трябва да се набави допълнително. Това се прави главно по три начина:

• Първият и най-разпространен е йодирането на готварската сол, а в някои страни (САЩ) и на брашното. Класическият метод е с калиев йодид (KI), който обаче е нетраен и се разлага бързо от слънчева светлина. Затова суплементираната с KI сол трябва да се съхранява в непрозрачни пликове. През последните години беше въведен в употреба калиев йодат, който е no-траен, не се разлага от светлината и позволява по-надеждно и по-добре стандартизирано йодиране.
• Вторият основен метод за доставяне на необхо­димая йод е приемът на йод-съдържащи таблетки. Те се използват предимно при деца и бременни. Най-популярен и широко използван у нас е Антиструмин. Той се предлага в две концентрации дражета от 0,5 мг (розови на цвят) и от 1 мг (жълти на цвят). Препаратът е с ниска цена и отлична поносимост.

Дражетата се предоставят от ХЕИ на детските градини и училищните здравни служби. При нужда Антиструмин може да бъде предоставен от личния лекар или в краен случай закупен от аптека.

На профилактика с Антиструмин задължително подлежат децата до 16-годишна възраст.

• От 1 до 3-годишна възраст 1 драже от 0,5 мг на 15 дни
• От 4 до 6-годишна възраст 1 драже от 0,5 мг седмично
• От 7 до 16-годишна възраст 1 драже от 1 мг седмично

Задължителната профилактика с Антиструмин и йодирането на солта са в основата на борбата с йодния дефицит у тс през последните десетилетия и са основният фактор за впечзтляващите успехи на нашата страна всъщност страните, които могат да се похвалят с такова намаление на ендемията, са твърде малко.

При бременните дозата също е 1 драже от 1 мг седмично. Като алтернатива може да се използват таблетки „Йодид 200“ по 1/г до една таблетка дневно. В някои комбинирани витаминни препарати също има йод (например „Матерна” специално адаптирана добавка за бременни, съдържаща 150 мкг йод в таблетка).

В някои страни в Африка и Азия се прилага масова профилактика с маслени йодни депо-препарати, при­ложено веднъж на три години мускулно или веднъж годишно през устата. През последните години този
метод се прилага успешно в някои страни от Централна и Източна Африка.

Резултатът е рязко спадане на честотата на ендемичния кретенизъм.

В момента в нашата страна е в ход приетата през 1994 година програма за борба с йодния дефицит.

Практиката на СЗО и други международни орга­низации, които се занимават с проблема показва, че стратегията е правилна и че масовата супле­ментация с достатъчно йод и редовният конт­рол на изпълнението на програмата могат да доведат до ликвидиране на проблема йод-дефицитни заболявания и последващите от него здравии и социални неблагополучия.