Брой 12/2006
Доц. Вл. Христов
Ръководител Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Александровска”
Метаболитният синдром е номенклатура, конто описва съвкупност от сърдечносъдови рискови фактори при индивидите с инсулинова резистентност. Първото описание на тази съвкупност е през 1936 г. от Хари Химсуорт, но наименованието „синдром” е използвано за първи път от Рийвън през 1988 г., когато той изказва предположението, че триадата хипертония, дислипидемия и диабет е следствие на инсулиновата резистентност. Рийвън идентифицира съвкупността от фактори, предлагайки хипотезата, че инсулиновата резистентност е общият деноминатор (определящ момент) и предлага провеждането на допълнителни тестове. За съжаление изследователите се насочиха в посока към идентифициране на други потенциални сърдечносъдови рискови фактори, които са статистически свързани с инсулиновата резистентност и предложиха тези нови фактори различни липопротеини, хемостазни фактори, хиперурикемия и микроалбуминурия също да бъдат добавени към синдрома. Така се достигна до по-голямо объркване, отколкото до изясняване на проблема. Това многообразие от определени характеристики и непоследователността доведоха до бързо разработване на собствени дефиниции от няколко международни организации през последните шест години.
Дефинициите за метаболитен синдром
През 1999 г. СЗО дава първата дефиниция на метаболитния синдром.
Диабет, нарушена глюкозна резулация (НГГ или НГГ) или инсулинова резистентност в комбинация с два или повече от следните фактори:
♦ Хипертония (>140/90ттНд);
♦ Дислипидемия (TG >1,7 mmol/L или HDL-холестерол <0,9 mmol/L за мъже, <1,0 mmol/L за жени; ♦ Централно или общо затлъстяване (талия/ханш >0,9 при мъже, талия/ханш >0,85 при жени или индекс на телесната маса (ИТМ) >30);
♦ Микроалбуминурия
Тази дефиниция бе бързо оспорена поради няколко причини. Първата от тях е, че инсулиновата резистентност се дефинира на базата на хиперинсулинемичен-еугликемичен кламп-тест, който се използва само с научни цели, но не и като клиничен тест и по тази причина е неприложим при оценка на голяма група от хора.
вторият въпрос, който бе повдигнат, е свързан с включването на микроалбуминурията в синдрома, което създаде конфликт през 1999 г. (и все още се обсъжда). През 2002 г. Европейската група по инсулинова резистентност (EGIR) препоръча
ревизиране на определението. В него не се включват диабетиците и микроалбуминурията. Освен това инсулинобата резистентност се дефинира на базата на хиперинсулинемията на гладно. Общият момент в определенията на СЗО и EGIR е, че и двете включват измерването на инсулиновата резистентност като определящ елемент в дефиницията.
всичко това е в контраст с определението на Американската национална обучителна програма за холестерол (NCEP ATP-III, и неотдавнашната дефиниция на IDF.
Дефиниция на NCEP АТР-Ш на метаболитния синдром
♦ Централно затлъстяване (талия при мъже >120 cm и при жени >88 cm);
♦ Повишени TG >1,7mmol/L;
♦ Нисък HDL-холестерол (<1,0 mmol/L при мъже и <1,3 mmol/L при жени); ♦ Високо АН (>130/85);
♦ Хиперзликемия на гладно (FPG >6,1 mmol/L)
Дефиниция на IDF за метаболитен синдром:
Централно затлъстяване (базирано на локални/регионални/етнически особености и обиколката на талията (в комбинация с два или повече от следните:
♦ Повишени TG (>1,7 mmol/L или лечение за дислипидемия);
♦ Нисък HDL-холестерол (<1,0 mmol/L при мъже и <1,3 mmol/L при жени или лечение за дислипидемия); ♦ Високо артериално налягане (>130/85 ттНд);
♦ Хиперзликемия (FGP>5,6 mmol/L или предварително диагностициран захарен диабет
Нито една от тези дефиниции не включва измерването на инсулиновата резистентност като компонент на метаболитния синдром. По такъв начин „синдромът” сега е съвкупност от сърдечносъдови рискови фактори, вместо групиране на рискови фактори около един общ възможен определящ фактор инсулиновата резистентност. Трите дефиниции на СЗО, EGIR и NCEP АТР-Ш са базирани на епидемиологични проучвания с участието на индивиди от кавказката раса. Въпреки това всички дефиниции се използват и при индивиди, които не са от европеидната раса. Това представлява сериозен проблем във връзка с факта, че многобройни студии показаха, че асоциацията между затлъстяването и другите сърдечносъдови рискове и въглехидратния интолеранс се различава в отделните етноси. Населението на централна и югоизточна Азия развива дислипидемия, хипертония и захарен диабет при по-нисък ИТМ, отколкото европейците и северноамериканците, докато индианците и ескимосите развиват същото ниво на дислипидемия, хипертония и глюкозен интолеранс при по-висок ИТМ. По тази причина настоящата дефиниция на IDF от 2005 г. бе модифицирана в съответствие с етнически и регионални вариации на риска и рисковите фактори. Това определение за първи път поставя локални стандарти за централно затлъстяване и по този начин потвърждава, че проучванията, проведени при европеидната раса в Европа и Северна Америка не могат автоматично да се използват при всички хора по света.
