Брой 6/2000
Проф. Д-р Драгомир Коев
Захарният диабет тип 2 се характеризира с редица неблагоприятна метаболитни нарушения, които се съчетават с повишената кръвна захар. Това са затлъстяване, хиперлипопротеинемия, повишено ниво на свободните радикали, увеличена липидна пероксидация, повишена адхезия и агрегация на тромбоцитите, намалена фибринолиза, нарушено равновесие между вазоконстрикторни и вазодилатиращи простагландини. Затова изборът на перорален антидиабетен медикамент следва да се определи не само от неговия хипогликемиращ потенциал, но и от влиянието му върху останалите метаболитни промени.
Diaprel е сулфонилуреен препарат от втора генерация, който съчетава бета-цитотропно и извънпанкреатично действие. Бета-цитотропното му действие се характеризира с това, че се възстановява както бавната, втора фаза на инсулиновата секреция, така и нейната бърза, първа фаза. Това е предимство пред редица други сулфонилурейни препарати, тъй като се наподобява физиологичната инсулинова секреция, което е свързано с избягването на хиперинсулинизиране при продължително лечение. Ето защо лечението с Diaprel в съчетание с подходящ хипокалоричен диетичен режим не води до затлъстяване, а дори обратно до редукция на теглото. Наред с това кръвната захар стабилно се понижава и се постига стабилен гликемичен контрол, потвърден с трайно понижение на гликирания хемоглобин НЬА1с. Хипогликемиите при лечение с Diaprel са много no-редки, отколкото при лечение с Glibenclamide. Макар и да няма влияние върху серумните липиди при остър опит, след 6-месечно лечение Diaprel понижава значимо холестерола и триглицеридите, което се свързва с индиректно подобрение на липидната обмана в резултат на добрия гликемичен контрол и редукцията на теглото.
Уникално свойство на Diaprel е неговото антиоксидантно действие. Проучванията в последните години доказаха, че той има очистващо действие по отношение на свободните радикали, като увеличава активността на ензима супероксид-дисмутаза. Така се намалява оксидативният стрес и се понижава пероксидирането на серумните липиди, които по-лесно се отлагат в атеромните плаки. Това дава основание да се приеме, че Diaprel има антиатерогенно действие.
Много важно за лечението на болните от захарен диабет тип 2 е изразеното антиагрегантно действие на Diaprel, което предотвратява тромбообразуването в малките кръвоносни съдове и профилактира съдовите инциденти. Успоредно с това този медикамент намалява серумното ниво на вазоконстрикторния простагландин тромбоксан А, а увеличава нивото на вазодилататорния простагландин простациклин, което подобрява микроциркулацията. Към това се прибавя и неговото фибринолитично действие чрез потискане на инхибитора на плазминоген-активатора. Подобрената реология и микроциркулация водят до подобряване на диабетната ретинопатия и до намаляване на микроалбуминурията.
Съществено предимство на Diaprel пред останалите сулфонилурейни препарати е, че той се метаболизира почти изцяло от черния дроб и не кумулира при нарушена бъбречна функция. Това дава възможност медикаментът да се прилага и при болни с начална бъбречна недостатъчност.
Diaprel има многопосочно действие и повлиява благоприятно не само хипергликемията, но и другите метаболитни отклонения при захарен диабет тип 2. Това дава основание да се твърди, че този медикамент решава комплексно метаболитните проблеми при захарен диабет тип 2 и че трябва да се предпочита при болни с риск от развитие на съдови усложнения.
