Брой 7/2002
Д-р В. Христов, Д-р М. Боянов
При тиреотоксикозата се установява излишък на хормони на щитовидната жлеза (тиреоидни хормони) в периферията. В повечето случаи е налице и повишена функция на щитовидната жлеза хипертиреоидизъм. Изключение от това правило е т.нар. ятрогенна тиреотоксикоза („Hyperthyreosis facticia“). При лечение с тиреоидни хормони клиничната класификация на тиреотоксикозата включва следните най-често срещани нозологични единици:
♦ автоимунни заболявания на щитовидната жлеза: Базедова болест, тиреоидит на Хашимото;
♦ автономии заболявания: автономен аденом (фокална автономия); базедовифицирана струма (мултифокална автономия).
♦ други възпалителни процеси: подостър тиреоидит на де Кервен, пострадиационен тиреоидит.
♦ екзогенен внос на хормони (hyperthyreosis factiса).
Клинична картина
Субективните оплаквания на пациента се изразяват в:
♦ непонасяне на топлина, потливост,
♦ повишена жажда и апетит с отслабване на тегло,
♦ чести изхождания,
♦ повишена нервна възбудимост, повишена уморяемост, безсъние,
♦ сърцебиене, задух при физически усилия,
♦ промени в менструалния цикъл при жените, евентуално стерилитет.
Важно е да се има предвид, че при тиреотоксикозата умората настъпва предимно вечер, докато при депресии и неврози предимно сутрин. При депресии и неврози пулсът се учестява само при психическо напрежение, а дланите обикновено са потни, но хладни (вегетативна дистония), като кожата на предмишниците е непроменена.
При физикалното изследване се отчитат:
♦ пулсова честота в покой (напр. след 5 мин. лежане);
♦ вид на кожата при допир („кадифена кожа“);
♦ тремор на ръцете (при затворени очи, изпънати напред ръце и разперени пръсти на дланите);
♦ очни симптоми (проследява се движещ се пръст нагоре, надолу и настрани на разстояние около 40 см от лицето на пациента).Трябва да се търсят активно признаците на ендокринна офталмопатия (парези на очедвигателни мускули наблюдава се изоставане на окото при следене на
движещия се пръст; парабулбарен оток; конюнктивална инекция);
♦ сърдечни шумове евентуално систолен шум от „изтласкване на широка площ“;
♦ артериално налягане склонност към ниско диастолно налягане (60 тт Нд), при повишена систолна стойност (140 тт Нд);
♦ палпация на щитовидната жлеза може да се извърши по няколко начина:
– лекарят стой зад пациента, палците на двете му ръце са поставени върху спинозните израстъци на шийните прешлени, а с показалеца и средния пръст се палпират двата лоба на жлезата. Този метод има и модификация, според която с едната ръка „се избутват“ единия лоб на жлезата и трахеита, а контралатералният лоб се палпира с другата ръка;
– лекарят стой пред пациента и палпира жлезата с палци, като останалите пръети са поставени отзад върху шията на пациента;
– жлезата се палпира отпред с една ръка, като тя попада между палеца и останалите пръети.
Степените на гушавост са пет (по Швейцарската скала) и четири (според класификацията на СЗО).
По Швейцарската скала те са:
♦ Щитовидната жлеза се палпира увеличена при преглъщане, но не се вижда;
♦ жлезата се палпира увеличена и без преглъщане, но не се вижда;
♦ жлезата се палпира увеличена и се вижда като изпъкналост на шията;
♦ жлезата се палпира увеличена и се вижда като голяма изпъкналост на шията;
♦ жлезата деформира шията.
Описаните клинични белези се откриват при различните форми на тиреотоксикоза, но еднобременното им наличие не е задължително. Например, може да липеба увеличение на щитовидната жлеза. При възрастните хора са чести олигосимптомните и моно-формите, при коити на преден
план стоят оплаквания само от една система най-често сърдечно-съдовата (тахикардии, ритъмни нарушения) и храносмилателната (чести изхождания).
Диагностичен подход на ОПЛ
♦ Клиничната картина е основа за доказване на диагнозата тиреотоксикоза/хипертиреоидизъм.
♦ При типична и/или съмнителна за тиреотоксикоза/хипертиреоидизъм клинична картина, пациентите трябва да се насочват към специалист-ендокринолог за консултация и пробеждане на хормонални изследвания в специализирана клинична (ендокринологична) лаборатория.
