Брой 10/2023
Проф. д-р Д. Байкова, д.м.
Специалист по Хранене и диететика, МЦ „МАРКОВС“ – София
Проблем
През последните години стремглаво нараства броят на любителите на здравословно хранене, които по собствена инициатива се подлагат на тестове за хранителна непоносимост. Благодарение на мащабна рекламна пропаганда тези тестове стават все по-популярни, а подвеждащите оценки от техните анализи доведоха до рязко увеличаване на хората в зряла възраст (над 30%), които започнаха да се самоопределят като „алергични“ към десетки храни и съответно – целенасочено да ги изключват от модела си на хранене. За сравнение: Действителният относителен дял на медицински диагностицираните лица с алергии у нас е около 5% от населението. Лекарите алерголози и специалисти по Хранене и диететика тревожно алармират за здравните рискове от подобна ситуация: Поява на дефицити от есенциални за организма нутриенти; Развитие на хранителни разстройства – в началото орторексия (вглъбяване във вида и качеството на консумираната храна), преминаваща в анорексия, булимия, прегорексия и др.; Социална изолация; Депресия и др. Така въз основа на подвеждащите оценки на резултатите от направените тестове за хранителна непоносимост, потребителите предприемат рискови за здравето поведенчески решения.
Предмет на разработката е да се направи преглед, анализ и дискусия на различията между хранителна непоносимост, нетолерантност и хранителната алергия, насочени към оценъчната стойност на данните от популярни диагностични тестове.
Използвани са документални и социологически методи на работа.
Резултати
Съвременната медицинска наука ясно дефинира и класифицира здравните проблеми, свързани с прием на определени нутриенти и субстанции, постъпващи с храната, като се обосновава на медицински доказани патогенетични механизми за развитие на съответното състояние, като например:
• Хранителна непоносимост
Хранителната непоносимост се наблюдава при индивиди, при които е налице дефицит или пълна липса на ензим, отговорен за разграждането на определен нутриент от консумираната храна. Симптоматиката е бурно изразена: След прием на храна, която съдържа съответния нутриент се наблюдава диаричен синдром, диспепсия, изтощение, понижен биотонус, общо неразположение.
• Пример: Лактозна непоносимост
Лактозна непоносимост се наблюдава при индивиди с дефицит или липса на ензима лактаза, отговорен да разгражда дизахарида лактозата – млечната захар до два монозахарида глюкоза и галактоза. Лактозата остава неразградена. Резултатът е: Неразградената млечна захар се подлага на ферментационни процеси с образуване на газове, поява на диария, коремни болки. Патологична липса на ензима лактаза може да бъде установена в кърмаческа възраст като генетичен дефект – мутация на ген, който отговаря за производството му. В такива случаи се казае за “вродена” лактозна непоносимост. Лактозната непоносимост мо же да бъде и “придобита” – като последица от друг здравен проблем.
Честотата на разпространение на лактозна недостатъчност за населението на Западна Европа е приблизително 15-25%. Счита се, че при около 75% от възрастното население в глобален мащаб е налице спад в активността на ензима лактаза с напредване на възрастт; За някои азиатски и за повечето африкански жители – около 90%.
Наложително е, лицата с лактазен дефицит да съблюдават информацията върху етикетите на хранителните продукти за съдържание на лактоза:
• Майчината кърма е с най-високо съдържание на лактоза – приблизително 9%;
• Необработеното краве мляко – около 4.7%;
• Сирене – при прясно сирене – около 10%, при отлежало сирене – под 2-3%;
• Масло – тъй като лактозата е водноразтворима молекула, съдържанието й в маслото е ограничено до минимум;
• Лактоза се съдържа и в суроватка, сухо мляко и др.
• Може да бъде открита (като технологична добавка) в различни технологично-обработени продукти – колбаси, пастети, маргарини, зърнени закуски, протеинови прахове и барове и т.п.
Лесно-приложим тест за лактозна непоносимост би могло да бъде направен от всеки човек: Да приеме порция прясно мляко на празен стомах. Ако през следващите половин до два часа няма реакция от страна на гастроинтестиналния тракт, то почти сигурно е, че отговорът (тестът) за непоносимост към млечната захар е отрицателен.
• Друг пример: Глутенова енеропатия (цьолиакия)
Глутеновата ентеропатия (цьолиакия) се проявява при лица с липса/блокиране активността на определен вид ензим – трансглутаминаза, участваща в разграждане на глутен (и по-специално – неговата фракция глиадин) – основен белтък в състава на зърнени храни (жито, ечемик, ръж, овес). При консумация на храни или продукти, произведени от тях, се наблюдава тежък диаричен синдром, обезводняване, дегенеративни промени в повърхносните и дълбоки епителни слоеве на чревната лигавица, влошено общо състояние на индивида. Глутеновата ентеропатия (цьолиакия) може да бъде вродена или придобита, а диагнозата се поставя лабораторно и хистологично. От 5 до 10% от човешката популация страда от глутенова ентеропатия (цьолиакия).
Един от всеки 300 човека на възраст между 30 и 45 години развива непоносимост към глутена. Симптоматиката, обаче, при 2/3 от засегнатите лица е незначителна и те не се обръщат за специализирана помощ.
• Хранителна нетолерантност
При някои индивиди организмът им възприема глутена „нетолерантно“ – като антиген и изработва срещу него антитела, които причиняват възпалителни лезии на чревната лигавица и стомашно-чревен дискомфорт. Без да са налице категорични научни доказателства на настоящия етап, експертите по Хранене и диететика считат, че имунната система на нетолерантните към глутен лица има нагласи да „атакува“ и паренхиматозните клетки на щитовидната жлеза, тъй като ги възприема като сходни по структура с („чуждото тяло“) глутен. Отключва се автоимунен процес: Повишават се нивата на серумните антитела срещу ензима тиреоид-пероксидаза; Появява се възпаление, което разрушава паренхима на жлезата; Развива се хипотиреоидизъм – автоимунен тиреоидит на Хашимото; Намалява функционалният капацитет на ендокринната жлеза.
Препоръката на специалистите е, пациенти с тиреоидит на Хашимото еда ограничават консумацията на храни, съдържащи глутен.
За справяне с негативните социални нагласи към хляба са необходими доказателства от медицински тестове, извършени в акредитирани клинични лаборатории.
• Хранителна алергия
Хранителната алергия се дефинира като повишена биологична чувствителност при атопични лица, които след прием на определени хранителни вещества, явяващи се за тях антигени (алергени), имунната система произвежда антитела за елиминирането им. В повечето случаи тези имунни реакции са придобити, но при някои индивиди са с наследствена предиспозиция (предразположение). Наблюденията сочат, че хората с по-висок жизнен стандарт, консумиращи екзотични и/или деликатесни продукти (източници на „нови“, необичайни за тях нутриенти/субстанции – алергени). Подобен тренд за развитие на алергични проблеми се наблюдава и при хора, които често провеждат имунна профилактика.
Често срещани хранителни алергии в медицинската практика
• Алергии към млечни, яйчеви, рибни, ядкови и др. хранителни белтъци
В практиката на лекарите-специалисти по Хранене и диететика и Алергология най-често срещани са хранителните алергии към млечните белтъци (казеин и суроватъчни протеини), но и алергии, причинени от яйца, риба, ядки, фъстъци. Основните патогенетични механизми за отключване на хранителни алергии са научно изяснени: След консумация на такива храни от алергични пациенти, съответните протеини се възприемат като алергени и активизират производство на хистамин, т.е. – задейства се алергична реакция – възпалителен процес на храносмилателния тракт, дихателните пътища, кожата и др. При други лица пък имунната им система реагира чрез производство на антитела срещу оказалите се за тях “чужди” белтъчни молекули. Ако възприеманите от организма като „чужди“, хранителни белтъчни молекули се окажат подобни по структура с някои от телесните му тъканни белтъци, произведените вече антитела се насочват към авто-унищожаване на собствени клетъчни структури и се отключва се автоимунно заболяване. Счита се, че висока консумация на прясно мляко (над 700ml/ден) може да бъде рискова за развитие на автоимунен процес.
• Методи за диференциална диагноза между хранителна алергия и нетолерантност
Диференциалната диагноза между алергия към млечните белтъци и нетолерантност към млечната лактоза може да се извърши, ако се приеме порция сирене/извара/суроватъчен протеин, в състава на които отсъства лактоза, но се съдържат всички млечни протеини, и се проследи реакцията на организма и дали се появяват посочените стомашно-чревни симптоми на дискомфорт, характерни за лактозна непоносимост.
• Практическа медицинска дискусия
След среща/контакт на организма с вещество, към което той реагира със свръхчувствителност и го възприема като антиген (алерген), имунната система произвежда различни антитела (имуноглобулини, Ig), разпределени в 5 класа – специфично насочени за неутрализиране на съответен антиген: IgM, IgG, IgA, IgD, IgE.
След всяко постъпване на нутриентите от консумараната храна в кръвообръщението, имунната система произвежда различни антитела. Ако те са от клас IgE (имуноглобулин-Е), се очаква изява на алергична реакция (каквато е алергията към млечен, яйчев, зърнен белтък и др.), а симптоматиката е – обриви, повръщане, хипотония, задух и т.п. Кръвните тестове, базирани на IgE антитела, са клинично валидирани за диагностицирането на хранителни алергии.
Популярните тестове за хранителна непоносимост, обаче, тестват потребителите си най-често за друг клас антитела – имуноглобулин-G (IgG). Този клас антитела са с най-висока концентрация в човешките тъкани (предимно в кръвта) – до 75% от всички налични антитела. Повишените им нива са индикация за среща на организма с дадено хранително вещество (при дискутиранияте тестове – с десетки). Имайки предвид факта, че периодът на полуразпад на IgG-антителата е до три месеца, става ясно, че клиничната оценка и валидност на тестове за непоносимост към храни са замъглени, неточни, подвеждащи.
Данните от многобройни проучвания са еднопосочни, че маркираните с плюсчета храни от тестовете за IgG-антитела не могат да бъдат показателни, че съответният пациент е алергичен към тези храни, а за факта, че е консумирал маркираните храни в рамките на три месеца назад. Храните, които причиняват тези забавени реакции, са трудни за конкретизиране, поради времето между консумацията и физическата им изява. Обикновено IgG реакция настъпва часове до дни след излагане на тези храни. Така тестовете за хранителна непоносимост неоснователно рефлектират до подвеждащи решения от страна на техните потребители. Евентуална скорошна (към момента на IgG-изследването), имунотерапия, при която пациентът целенасочено е приемал малки количества алерген, за да изгражда толерантност, също би довела до прогресивно повишаване нивата на IgG-антителата и допълнително би усложнила картината. хранителни антигени.
Данни от научни изследвания сочат, че положителната IgG-реакция към някои от тестваните храни не показва непоносимост към тези храни и се разминават с очакванията на загрижените за здравето си потребители. Предприемат се драстични решения за изключване от модела на обичайното хранене многобройни традиционни за климато-географския ни район пълноценни храни, задълбочават се страхове, преминава се към орторексично самовглъбяване в „качеството и вида“ на консумираните ограничен брой храни, социална изолация, отключване на други хранителни разстройства като анорексия, булимия, прегорексия и т.п. Може би, най-застрашени се оказват лицата, страдащи от тежки хронични заболявания, за които лишаването от важни за оздравителния процес храни се оказва най-рисково. И в пряк и в преносен смисъл цената е висока.
Има пациенти, които след изключване на „забранените храни“ от менюто си, съобщават за подобряване на състоянието си. Експертите са категорични, че това е невъзможно, тъй като няма механизъм за подобно благоприятно действие, а се касае за плацебо ефект. Обратно, в контролирана среда лица, които при тестване за IgG-антитела са диагностицирани като „нетолерантни“ към определени храни, а продължат да ги консумират без тяхно знание, не демонстрират негативни реакции.
Заключение
Ясно е, че ситуацията е трудно контролируема, тъй като здравни и диетични препоръки заливат обществото от всякакви информационни източници, Интернет – мрежи, комуникационни канали, като твърде малка част от тях са научно аргументирани и достоверни.
В днешно време грижата за здравето обединява личните потребности на индивида със здравеопазните и продоволствени политики на държавата, професионалните компетенции на медицинските служби и социалните ангажименти на фирмите да предлагат безопасни и качествени храни. Във фокуса е човекът. Той, обаче, вече не е пасивен потребител на здравни и комплексни услуги, а е личност, осъществяваща самоконтрол над собствения си информиран здравен избор за диагностика, терапия, начин на живот и хранене, здравословно поведение и привички – предпоставки и шансове за по-добро здраве.
ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ
1. Байкова Д. Тестове за хранителна непоносимост – растяща популярност, подвеждащи поведенчески решения, различия с хранителни алергии, Храната на XXI век, бр. 3, (24)2022, с. 2-7, СХП, ISSN 2535-0072
2. Bock SA. AAAAI support of the EAACI Position Paper on IgG4. J, Allergy Clin Immunol 2010;125:1410. [Pub Med], [Google Scholar]
3. Bucci C., Zingone F., Russo I. et al. Gliadin does not induce mucosal inflammation or basophil activation in patients with nonceliac gluten sensitivity. Clin. Gastroenterol. Hepatol. 2013;11:12941299.e1291.doi: 10.1016/j.cgh.2013.04.022.[PubMed],[CrossRef] [Google Scholar]
4. Husby S. Normal immune responses to ingested foods. J Pediatr Gastroenterol Nutr 2000;30(Suppl):S13–9 . [Pub Med], [Google Scholar]
5. Lavine, E . Blood testing for sensitivity, allergy or intolerance to food, CMAJ, 2012, 184(6): 666-668, doi:10.1503/cmaj.110026
6. Misselwitz B., Butter M., Verbeke K., Fox M.R. Update on lactose malabsorption and intolerance: Pathogenesis, diagnosis and clinical management. Gut. 2019;68:2080–2091. doi: 10.1136/gutjnl-2019-318404. [Pub Med],[CrossRef] [Google Scholar][PMC free article]
7. Onyimba F., Crowe S.E., Johnson S., Leung J. Food allergies and intolerances: A clinical approach to the diagnosis and management of adverse reactions to food. Clin. Gastroenterol. Hepatol. 2021 doi: 10.1016/j.cgh.2021.01.025. [Pub Med],[CrossRef] [Google Scholar]
8. De Petrillo A, Hughes L.D., McGuinness S. et al.. A systematic review of psychological, clinical and psychosocial correlates of perceived food intolerance. J. Psychosom. Res. 2021;141:110344. doi: 10.1016/j.jpsychores.2020.110344. [Pub Med],[CrossRef] [Google Scholar]
9. Stapel SO, Asero R, Ballmer-Weber BK, et al. Testing for IgG4 against foods is not recommended as a diagnostic tool: EAACI Task Force Report. Allergy 2008;63:793–[Pub Med], [Google Scholar]
10. Tomicic S, Norrman G, Fälth-Magnusson K, et al. High levels of IgG4 antibodies to foods during infancy are associated with tolerance to corresponding foods later in life. Pediatr Allergy Immunol 2009;20:35–41. [Pub Med], [Google Scholar]
11. van de Veen W., Stanic B., Yaman G. et al. Igg4 production is confined to human IL-10-producing regulatory B cells that suppress antigen-specific immune responses. J. Allergy Clin. Immunol. 2013;131:1204–1212. doi: 10.1016/j.jaci.2013.01.014. [Pub Med],[CrossRef] [Google Scholar]
12. Warren C.M., Jiang J., Gupta R.S. Epidemiology and burden of food allergy. Curr. Allergy Asthma Rep. 2020;20:6. doi: 10.1007/s11882-020-0898-7. [Pub Med],[CrossRef] [Google Scholar][PMC free article]
Ключови думи: хранителна непоносимост, алергия, хранене
