Брой 3/2000
Проф. Илия Попилиев
Д-р Искра Ангелова
Странични действия и токсичност
Дигиталисовите гликозиди дразнят мукозните мембрани и подкожните тъкани. Мускулните инжекции могат да бъдат болезнени и да предизвикат локални абсцеси.
Токсичните дози на дигиталисовите гликозиди са приблизително 60% по-високи от терапевтичните. Токсичността може да се увеличи от хипокалиемия, бъбречна или чернодробна недостатъчност. Ако нивото на уреята и креатинина е повишено, дозата на дигиталиса трябва да се намали. Най-честите странични ефекти са сърдечносъдови, стомашно-чревни, неврологични и ендокринни.
1. Сърдечносъдови странични ефекти. Дигиталисът може да предизвика почти всички видове аритмия. Най-обичайните аритмии са синусова брадикардия, удължен PR-интервал (АВ блок I степен), който може да прогресира до пълен АВ блок, СА блок, АВ дисоциация, нодален ритъм, нодална тахикардия, камерна екстрасистолия, камерна тахикардия и камерно мъждене. Дигиталисовата интоксикация може да влоши сърдечната недостатъчност, ако предизвика брадикардия или тахикардия.
Когато дигиталисът се дава венозно, може да предизвика системна хипертония. Той трябва да се инжектира бавно и да се наблюдава артериалното налягане, ако хипертензивният ефект не е желателен.
Потенциално животозастрашаваща дигиталисова интоксикация може да се премахне с дигоксинспецифично антитяло, приложено венозно.
2. Стомашно-чревни странични ефекти. Най-обичайните са гадене и повръщане, обилна саливация и диария.
3. Неврологични странични ефекти. Могат да възникнат главоболие, обърканост, халюцинации, дезориентация, делири, по-рядко конвулсии, опистотонус или кома, невралгия на тригеминуса и парестезии на крайниците.
4. Очни странични действия. Могат да възникнат замъглено зрение, трепкащи точки, бял ореол около тъмни обекти (бяло виждане) или пък обектите могат да изглеждат жълти или зелени (жълто виждане), понякога кафяви, червени, сини. Наблюдавани са преходна диплопия, амблиопия, скотоми и дори ретробулбарен неврит на очния нерв.
5. Ендокринни странични ефекти. При мъже се наблюдава едностранна или двустранна гинекомастия, при жени след менопаузата – вагинална корнификация и дори ендометриални кръвоизливи при дълго лечение с гликозиди.
6. Реакции на свръхчувствителност. Наблюдават се тромбоцитопенична пурпура (особено с дигитоксин), еозинофилия, свързана с кожни обриви, които могат да бъдат еритематозни, макуларни, папуларни, скарлатиноподобни, везикуларни, със и без сърбеж. Възникват също болки по ставите и лекарствена треска.
Някои лекарствени взаимодействия. Антиритъмните лекарства хинидин, дизопирамид, прокаинамид, пропранолол, амиодарон могат да се употребяват едновременно с дигиталис. Когато се използва пропранолол, дигиталисът може да е необходим, за да предпази от застойна сърдечна недостатъчност, която може да възникне от негативния инотропен ефект на бета-блокера. Когато пропранололът се дава с дигиталис, комбинираните ефекти на двете лекарства могат подчертано да забавят сърдечната дейност. Подобен може да бъде ефектът и при едновременното даване на дигиталис и калциев антагонист – верапамил, дилтиазем. Едновременното даване с амиодарон води до покачване на нивото на свободния дигоксин и до засилване на ефекта му, затова в този случай дозата му също трябва да се намали. Възможни са и адитивни ефекти на двете лекарства върху сърдечната честота и АВ провеждането.
Дигитализирането трябва да бъде направено преди прилагането на хинидин, дизопирамид или прокаинамид при лечението и на предсърдно мъждене или трептене с висока честота на камерните съкращения, за да се забави провеждането през АВ възела и да се предотврати временното повишаване на камерната честота.
Резерпин и други алкалоиди на Rauwolfia serpentina могат да потенцират брадикардията, предизвикана от дигиталиса, и могат да повишат токсичността му.
Симпатикомиметичните лекарства, като ефедрин и адреналин, могат да предизвикат аритмии при дигитализирани пациенти.
Спиронолактонът може да повиши серумните нива на дигоксина, понеже интерферира с екскрецията му от бъбреците.
Венозно приложени калциеви соли могат да засилят дигиталисовата токсичност и дори да предизвикат внезапна смърт. Хиперкалциемията може също да увеличи или предизвика дигиталисова интоксикация. Обратно, хипокалциемията може да потисне дигиталисовата токсичност.
Хипокалиемията често съпровожда дигиталисовата интоксикация, независимо от механизмите, по които е получена, а хиперкалиемията може да намали ефекта на дигиталиса.
Когато пациентът получава тироидни хормони или когато има хипертиреоидизъм, за постигане на терапевтичен резултат са необходими по-високи дози дигиталис.
Хипомагнезиемията може също да ускори дигиталисовата токсичност (хипомагнезиемията възниква заедно с хипокалиемията).
Фенитоинът може да потенцира брадикардията, предизвикана от дигиталис.
Трябва да се помни, че диагнозата на дигиталисовата интоксикация е клинична, а не лабораторна.
При някои пациенти може да има дигиталисова интоксикация при нормални серумни нива, докато други могат да имат високи нива на дигиталис в серума, но да нямат клинични белези на интоксикация.
