Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • Частните болници отново ще провеждат обществени поръчки за лекарства по НЗОК
      • Близо 100 млн. лв. е заплатила НЗОК за скъпоструващи лекарства за деца през 2024 г.
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      В къщи / Кардиология / Лечение на оточните състояния

      Лечение на оточните състояния

      отGP News публикувано на 01.02.200213.09.2022 Кардиология
      Лечение на оточните състояния

      Брой 2/2002

      Проф. Д-р Н. Беловеждов

      Хепаторенален синдром

      Отоците са клинична проява на задържане и натрупване на течности в интерстициалните простран­ства на организма. Те възникват при нарушено равновесие между филтрацията на биологичните течности от кръвоносните и лимфните капиляри и обратната им реабсорбция в сьдовото прост­ранство.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Причини за появата на отоци могат да бъдат:

      • увеличение на пропускливостта на капилярите;
      • повишено хидростатично налягане в капилярите;
      • намалено онкотично налягане на плазмата;
      • съчетание от тези фактори. Съществена роля за развитието на оточни състояния играе и задръжката на сол и вода от бъбречен произход.

      За клиницистите е от значе­ние и фактът, че обикновено клинично доловимите отоци се откриват едва след като теглото на болния се увеличи поне с 10%.

      Лечение на отоци при застойна сърдечна недостатъчност

      Болните с лека сърдечна недос­татъчност реагират много добре на диета с ниско съдържание на сол и прием на тиазидни диуретици. Относително дългият полуживот на тиазидните диуретици обуславя почти непрекъснатия им диуретичен ефект. Ето защо, хидрохлоротиазидът (в еднократна дневна доза 25-50 мг) и/или еквивалентни дози на други тиазиди, или тиазидоподобни диуретици, са разумен терапевтичен избор. Тиазидните диуретици са по-слабо ефикасни при нарушена бъбречна функция и не оказват значим клиничен ефект, когато скоростта на гломерулната филтрация е под 50 мл/мин. феноменът може да се обясни със специфичния механизъм на действие на тези лекарствени сред­ства: за да увеличат диурезата, тиазидните диуретици трябва да преминат в първичната урина, тъй като действат откъм вътрешната граничеща с лумена повърхност на епителните клетки, които облицоват бъбречните каналчета. При напреднала хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) обаче, по-голямата част от тиазидни­те диуретици се излъчват през черния дроб и само малко коли­чество от тях попада в първичната урина.

      При болните с по-тежки сте­пени на сърдечна недостатъч­ност се предпочита прилагане на т.нар. „бримкови“ диуретици, тъй като тиазидните не са достатъчно ефективни. При пациентите с нормална или близка до нормалната бъбречна функ­ция, бримковите диуретици преминават в първичната ури­на. При тежка сърдечна недос­татъчност обаче, абсорбцията на бримковите диуретици е забавена и максималният отговор настъпва след четири и/или повече часа от приема на лекарственото средство. Болните не се нуждаят от големи дози, освен в случайте, когато е налице и бъбречна недостатъчност. При болните с И-ра и Ill-та степен на сърдечна недостатъчност, е възможно диуретичният отго­вор да бъде намален до 1/3 -1/4 от максималния (осъществен под влияние на ефективните до­зи на бримковите диуретици).

      Привикването на организма към диуретиците е основен кли­ничен проблем. Например, при дългосрочен прием на бримкови диуретици, натрият преминава („избягва“) през бримката на Хенде към дисталните части на нефрона. Тук, увеличеното му количество предизвиква хипертрофия на епителните клетки в дисталните каналчета със съпътстващо увеличение на обратната му абсорбция. Въпреки че клетъчните и биохимичните механизми на този феномен все още не са достатъчно изяснени, счита се, че той е в основата на привикването (развитието на толеранс) към бримковите диуретици. В такива случаи се практикува прибавяне на тиазидни диуретици, които „блокират“ функциите на хипертрофиралите епителни клетки от дисталните бъбречни каналчета. По този начин се осъществява синергичен ефект с бримковия диуретик и диурезата се възстановява.

      При развитие на толеранс към бримковите аииретици се препоръчват слеаните терапевтични мерки:

      • ограничаване дневния при­ем на натрий (до 5 г.) и на течности (до 1 11/г литра);
      • избягване на лечение с нестероидни противовъзпалителни лекарства (НПВС);
      • включване в терапевтичната схема на АСЕ инхибитори, ако болният не ги е получавал дотогава: започва се с малки дози например с еналаприл, 2.5 мг дневно;
      • избягване на агресивна съдоразширяваща терапия;
      • комбиниране на бримков с тиазиден диуретик
      • прием на фуроземид (или друг бримков диуретик) в увеличени дози: 40-80 мг., два три пъти дневно per os; при тежко болни – като болус 20-40 мг (1 2 амп.), i.v., два-три пъти дневно, или в трайна венозна инфузия;
      • прибавяне на малки дози (12.5 – 25 мг. дневно) спиронолактон.

      Лечение на оточни състояния при болни с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)

      В случайте на оточни състоя­ния, съпътствани от ХБН, тиазидните диуретици не оказват клинично значим ефект и затова се предпочитат „бримковите“. При не много напреднала ХБН (скорост на гломерулната филтрация над 50 мл/мин), може да се добави и тиазиден диуре­тик.

      Най-често при болните с ХБН и отоци бримковият диуретик се прилага в покачващи се дози до достигане на най-ефективната. Именно тази доза трябва да се дава неколкократно днев­но с цел да се получи ефикасна диуреза. Възниква обаче, въпросът относно най-високата доза бримков диуретик, която може да бъде приложена при болни с напреднала ХБН.

      Установено е, че при тези бол­ни се получава максимален диуретичен отговор при венозно вливане на 160-200 мг. фурозе­мид, респективно на еквивалентна доза буметамид или торземид. Някои пациенти се нуждаят от неколкократно дневно приложение на споменатите високи дози. Ефектът не се увеличава при вливането на по-големи дози!

      Максималната доза фурозе­мид, приета per os, е приблизително два пъти по-висока от венозната: 160 320 мг при уме­рена, и 320 400 мг при нап­реднала ХБН. При болните, ко­ито не отговарят на интермитентните дози бримкови диуретици, може да се направи опит същите да бъдат приложени в постоянна венозна ин­фузия. Преди началото й обаче, трябва да се дaдe т. нар. „натоварваща доза“, за да се намали времето, необходимо за постигане на равновесно (steadysteady) състояние. Ако и тогава не се получи достатъчна диуре­за, единственото терапевтично средство остава хемодиали­зата.

      Отоци при нефрозен синдром

      При болните с нефрозен син­дром обикновено е много трудно да се постигне необходимата диуреза, за да се справят с отоците. Ефикасността на диуретично дейст­вие може да се повиши, ако се приложи i.v. комбинацията: 30 мг. фуроземид и 25 г. Албумин.

      Оточни състояния при чернодробна цироза

      При болните с чернодробна цироза и отоци, вкл. асцит, основна причина за задръжката на натрий и течности е вторичният алдостеронизъм (наред с другите, по-малко значими етиопатогенетични фактори). Ето защо, основа на патогенетичното лечение при тези пациенти е спиронолактонът (в начална доза 50 мг, която постепенно се покачва до 300 мг, при максимална 400 мг).

      При успех на лечението, макси­малната дневна поддържаща до­за е 150 мг (3 х 50 мг.). Ако дозата от 300 мг спиронолактон не предизвика достатъчно ефективна диуреза, в лечебната схе­ма може да се прибави тиазиден и/или бримков диуретик.

      Повишаването на диурезата обаче, трябва да става посте­пенно и бавно. Не бива да се търси „бърз ефект“, тъй като след „масивна диуреза“, при значителен процент от болните може да се развие чернодробна кома.

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Прионови болести
      СледващаПродължаване
      Съвременно лечение на хиперлипидемиите
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене