Брой 5/2003
Проф. д-р Николай Беловеждов, дмн
Последните три десетилетия са период на усилено проучване на со-3 полиненаситените мастни киселини (со-З ПНМК). Данни от съвременни рандомизирани изследвания при болни с исхемична болест на сърцето (ИБС) доказват, че со-ЗПНМК от мороки продукти (ейкозапентаенова киселина ЕПК) и от растителни източници (а-линоленинова киселина АЛК), предотвратяват развитието на миокарден инфаркт (МИ).
Dyerberg и сътр., (1970) проучват хранителните навици на ескимосите в Гренландия, известни с ниската си смъртност от ИБС. Това са и първите изследвания относно връзката между съдържащите се в храната со-3 ПНМК и честотата на ИБС. Резултатите показват, че храната на ескимосите не е бедна на мазнини. С тях се внасят около 39% от общите калории в храната. При по-подробни проучвания е установено, че вносът на наситени мазнини е нисък (9% от общите калории), а на со-З ПНМК висок (4.2% от общите калории). Тези стойности се отличават рязко от известните данни за населението на Дания, за което е характерна висока заболеваемост от ИБС. Храната на датчаните съдържа подобно количество мазнини (42% от общите калории), но при нисък внос на со-ЗПНМК (<1% от общите калории) и по-високо съдържание на наситени мазнини (22% от общите калории). В резултат от продължило 25 години сравнително изследване на жителите на Гренландия и Дания, при датчаните се установява 10 пъти по-голяма честота на МИ. Други проучвания показват обратна взаимозависимост между употребата на риба в храната и смъртността от ИБС. При съвременно проучване (US Physicians Health Study Проучване здравето на лекарите в САЩ), проведено при 20551 мъже лекари, на възраст от 40 до 84 г., без наличие на сърдечно-съдоби заболявания в началото на проучването, е установено, че консумирането на риба един път седмично намалява риска от внезапна сърдечна смърт с 52%, в сравнение с употребата на риба един път месечно. Преглед на 11 проспективни проучвания от 1999 з., също проследява зависимостта между употребата на риба с храната и смъртността от ИБС. Установено е, че консумирането на 40 до 60% риба в рациона дневно намалява риска от смърт от ИБС с 40 до 60%. Досега няма системно проучване за ролята на едновременния внос на со-З ПНМК от морски и растителен произход. В резултат от Nurses Health Study (Проучване здравето на медицинските сестри) с 76283 участнички, на възраст от 30 до 55 зодини, без сърдечно-съдови болести в началото на проучването, е установено, че консумирането на богати на со-3 ПНМС храни, намалява съществено риска от развитие на ИБС. Съществува обратна зависимост между употребата на со-3 ПНМС и смъртността от ИБС. Не всички проспективни изследвания показват обратна зависимост между употребата на со-3 ПНМК и смъртността от сърдечно-съдоби болести. Съществуват и три проучвания с отрицателни резултати. Повечето изследователи предполагат, че в основата на предпазващото сърцето действие на со-3 ПНМС, стоят разнообразии механизми. Напоследък сериозно внимание привлича възможната роля на со-3 ПНМС като антиаритмици. Приема се, че со-3 ПНМК стабилизират електрическата активност на сърдечните миоцити чрез потискане активността на сарколемните йонни канали и относително удължаване на рефрактерния период (ефектът е доказан при кучета с експериментален МИ), со-3 ПНМК се характеризират и с антитромботични свойства: ♦ доказано е, че потискат синтезата на тромбоксан А2 и простазландин, който причинява прилепване на тромбоцитите и свиване на съдовете; ♦ приемът им води до намалено прилепване и реактивност на тромбоцитите, което се проявява с увеличено време на кървене; ♦ понижават стойностите на фибриногена и повишават активността на тъканния плазминогенен активатор. Ендотелната функция на съдобете сыцо се подобрява от приема на со-3 ПНМК, които оказват съдоразширяващ ефект. Намалено е и отделянето на адхезионни молекули от ендотелните клетки, което води до потискане прилепването (адхезията) на левкоцитите към тях. Освен това, неутрофилните левкоцити на хора, приемали рибено масло, произвеждат намалено количество свободни кислородни радикали. В тази връзка се търси обяснение защо приемът на со-3 ПНМК потиска образуването на атеросклеротични плаки при експериментални животни. Гладко мускулните клетки и макрофагите са другите два основни клетъчни типа, участващи в развитието на атеросклеротичните плаки. Произхождащият от тромбоцитите растежен фактор, чието количество намалява след прием на со-3 ПНМК, е ключов хемоатрактант и митозен за гладките мускулни клетки и макрофагите. Ефектът на со-3 ПНМК върху липидния метаболизъм е също предимно антиатерогенен. Показано е, че приемът на рибено масло (богат източник на ненаситени мазнини), понижава нивата на общия холестерол и триглицеридите чрез потискане синтезата на липопротеините с ниска плътност в черния дроб. Доказано е, че големите дози рибено масло предизвикват изразено понижение на нивата на триглицеридите при болни с хипертриглицеридемия. Консумирането на рибено масло, но не и на растително масло, несъдържащо со-3 ПНМК, намалява производството на аполипопротеин В. Предварителният прием на со-3 ПНМК понижава значимо постпрангиалната липемия, дори след консумиране на тлъсти храни. DART (Diet and Reinfartion Trial) e едно от първите проучвания относно ролята на со-3 ПНМК при ИБС. включва 2033 мъже, които се възстановяват от МИ. Участниците са съветвани да изпълнят едно от следните три мероприятия: ♦ да намалят употребата на мазнини в порциона; ♦ да увеличат консумирането на риба; ♦ да приемат влакнини. Наблюдението продължава 2 години.Установява се, че: ♦ Намалението на мазнините в рациона и приемът на влакнини не водят до промени в смъртността от ИБС и МИ. ♦ Участниците в „рибената“ група консумират два пъти седмично скумрия или приемат рибено масло (6 капсули). При тях общата смъртност намалява с 29%, в сравнение с другите две групи. Авсолютният риск е намален с 3.5%. За да се предотврати случай на смърт, 28 болни трябва да приемат рибено масло в продължение на две години. При Lyon Heart Study участниците приемат со-3 ПНМК, едновременно с провеждане на т.нар. „Средиземноморска диета“. Средиземноморска диета е богата на плодове и зеленчуци (вкл. листни, орехи и бобови растения) и на мононенаситени мастни киселини (маслинено масло). Рационалността на това проучване се основава на Seven Country Study, при което група жители на остров Крит (с ниска смъртност от ИБС), се сравняват по показатели с подобни групи жители от други седем страни. След прекаран първи МИ, 605 болни са рандомизирани на Средиземноморска диета или на диета, съобразена с първото стъпало на National Cholesterol Education Program. След 27-месечно проучване се установява 76% намаление на относителния риск от сърдечно-съдова смърт и нефатален МИ. Това се постига без значими промени 6 LDL, HDL и общия холестерол. Резултатите от изследването ,,Lyon“ са близки до тези от други проучвания за вторична профилактика на ИБС и МИ, които използват понижаващи нибата на липидите лекарства (като например Scandinavian Simvastatin Survival Study и Cholesterol and Reccurent Events CARE, прилагащи правастин). Намалението на риска от развитие на ИБС и МИ при Lyon Heart Study се поддържа и след 48-месечно наблюдение на болните. Въпреки впечатляващите резултати, трудно е да се оцени дали предпазващите сърцето действия се дължат изцяло на со-3 ПНМК и Средиземноморската диета. Предполага се, че и хората със „западноевропейски тип хранене“, характеризиращо се с богато съдържание на наситени мастни киселини и ограничена употреба на со-3 ПНМК, биха имали значително голяма полза от добавката на со-3 ПНМК, с оглед профилактиката на социално-значимите сърдечно-съдови заболябания. Резултатите от National Food Comsuption Survey показват, че американците получават со-3 ПНМК от три основни групи храни: ♦ месо, пилета и риба; ♦ растителни масла и салати; ♦ зърнени продукти. Студеноводните риби (скумрия, херинга, сьомга) са добри източници на со-3 ПНМК. Растителните източници на со-3 ПНМК включват някои бобови храни като соя и шарен боб, черупкови плодове и семена специално орехи и ленено семе, праз-лук и т.н. Съсцествуващите доказателства от епидемиологични, експериментални и интервенционни проучвания при пациенти с ИБС, подкрепят схващанията за ролята на со-3 ПНМК с оглед предпазване от усложненията при тоба заболяване (няколко рандомизирани контролни изследвания с со-3 ПНМК са показали намаление на относителния риск). Ролята на со-3 ПНМК за вторична профилактика е ясно подкрепена от резултатите на GISSI-Prevenzione Study и Lyon Diet Heart Study. Няма проучвания относно значението на со-3 ПНМК за първично предотвратявнане усложненията на ИБС. Изследвания в САЩ показват, че приемането на со-3 ПНМК с храната на американците е значително под необходимото ниво. Прекаралите МИ и здравите трябва да бъдат съветвани да увеличат консумирането на риба до 1-2 пъти седмично. Ако пациентите не Обичат риба, тя може да се замести от 1-2 капсули рибено масло дневно, като същевременно се усили и използването на споменатите растителни източници на со-3 ПНМК.
