Брой 5/2003
д-р Радка Комитова
Въпреки успехите на ваксинациите и използването на мощни антибиотици, напоследък неочаквано се появяват „нови инфекции“.Тези от тях, които протичат тежко и с много смъртни случаи, предизвикват най-голямо вълнение сред медицинските и медийните среди. Към новите инфекциозни заболявания на 21 век спада и възникналият напоследък „тежък остър респираторен синдромизвестен у нас като ТОРС, а по света като SARS (Severe Acute Respiratory Syndrome).
ТОРС предизвиква безпокойство в световен мащаб, поради голяма контагиозност на болестта, бързото й разпространение чрез въздушния транспорт и превалирането на медицински служители сред заболелите. Нещо повече вероятно, когато епидемията свърши, това ще се дължи на хилядите медици, които всеки ден са се борили за живота на пациентите си с ТОРС, въпреки големия риск да заболеят сами. Такава отдаденост определя най-добрата традиция на медицинската професия.
Началото и по-късните събития
През ноември 2002 г., в провинцията Гвангдонг Южен Китай, се съобщава за възникване на епидемия от силно контагиозна и много тежко протичаща пневмония с неясен произход, обхванала 305 души. По-късно ще се окаже, че тоба е новата „мистериозна“ инфекциозна болест на 21 век, наречена SARS.
Вниманието на световната общественост се насочва към заболяването едва през февруари 2003 г., когато 64-годишен професор-нефролог от Южен Китай заболява, след пристигането си в Хонг-Конг, и се налага да постъпи в болница, където умира с прояви на дихателна недостатъчност. Гости на хотела, където е отседнал професорът, също заболяват след завръщането си в Торонто, Ханой и Сингапур. Следват нови случаи на ТОРС в Хонг-Конг, САЩ и Ирландия, а впоследствие в Германия и Тайланд. Болестта е засегнала много медицински служители и близки на заболелите.
Към 27.05.2003 г., са регистрирани общо 8221 случая на ТОРС в 28 страни, 735 от които са завършили летално. Най-засегнати държави са Китай, Хонг-Конг, Сингапур, Виетнам и Канада. В Европа най-много заболели са регистрирани в Италия. В края на април е съобщено и за първия случай в България (пациентът се е завърнал от Торонто Канада).
За открвателя д-р Карло Урбани (Италия)
На 28.02.2003 г., в малка френска болница във Виетнам, е хоспитализиран болен с необичайно грипоподобно заболяване. Ръководството на болницата иска помощ от СЗО, с цел „разгадаване на заболяването“. Д-р Карло Урбани специалист по инфекциозни болести, пристига в Ханой, за да разследва случая. Д-р Карло Урбани работи за СЗО от 1998 г., като експерт по инфекциозни болести. Президент е на Италианската секция „Лекари без граници“. От 1999 г., е носител на Нобелоба награда за мир.
Още в самото начало на работата си в Ханой, д-р Урбани усеща необичайността на ситуацията и прозира сериозна заплаха за общественото здрабеопазване. Той създава изолационно отделение, събира клинични материали за изследване и работи в болницата денонощно. За съжаление, не доживява успеха на своето откритие. На 11.03. 2003 г., лекарят заболява, по време на полет към Банкок. При пристигането си в Банкок, д-р Урбани предупреждава колегите си от Центъра за инфекциозен контрол да не се приближават до него. Специална линейка го откарва в болница в Банкок, където прекарва в изолация последните 18 дни от живота си. На 29.03.2003 г., д-р Урбани става 55-та жертва на SARS.
Какво е известно за SARS
SARS е бързо прогресираща, понякога фатално завършваица пневмония, с вероятен „произход“ от провинция Гвангдонг (Южен Китай).
Заболяването започва с повишена температура (по-висока от 38.0°С), а понякога с втрисане, съпроводено с главоволие и болки в мускулите. В началото, при някои от пациентите се развиват леки катарални прояви. След 3-7 дни се появява задух, затруднено дишане и суха кашлица. При рентгенография на белите дробове се установява пневмония. Част от болните имат и диария. Около 96% оздравяват, като при 10-20% от всички болни се налага лечение в интензивно отделение, а при 50% от тях изкуствена белодробна вентилация. Според по-нови данни, смъртността от ТОРС е 14-15%.
При поставяне на диагнозатаТОРС, трябва да бъдат изключени всички други причинители на пневмонии, придобити в обществото. Освен наличието на клинични прояви, в анамнезата трябва да съществуват данни за евентуален контакт с болен (обикновено 10 дни преди началото на болестта, заболелият е пътувал и/или пребивавал в страна, където има регистрирани случаи на заболяването).
Механизми на заразябане и разпространение
Основният начин, по който се разпространява SARS е чрез капки или пръски от секрети от дихателните пътиица на заболелите. При някои случаи на необичайно бързо разпространение на болестта, заразяването може да се осъществи по въздушен път (аерогенно). Възможно е заразяването да стане и чрез директен или индиректен контакт например при допир до кожата на болни хора или до предмети, замърсени с пръски и/или секрети от заболели. Затова хигиената на ръцете е от изключително важно значение.
Нови данни показват, че причиняващият заболяването вирус може да се запази в околната среда за 24 часа, както и че е открит в изпражнения и урина на болните.
Кои хора са най застрашени от заразяване
Най-голям риск съществува за пътуващите в Китай, Хонг-Конг, Сингапур и Ханой, както и за хората, които са в тесен контакт с болни от SARS (близки от семейството и медицински служители, които не винаги спазват необходимите предпазни мерки).
Коронавируси причиняват SARS * 10
В началото на март 2003 г., 13 лаборатории от 10 страни се обединяват, с цел интензивно и денонощно „търсене“ на причината. На 21 март, учени от Центъра за Инфекциозен контрол (CDC) в Атланта и изследователи от Хонг-Конг съобщават, че заболябането се предизвиква от коронавирус, напълно различен от известните досега коронавируси.
Коронавирусите са РНК-ови вируси, предизвикващи епидемии от диарии, респираторни (хрема) и неврологични заболявания и по-рядко някои форми на вирусни пневмонии и миокардит. Предполага се, че причиняващите SARS коронавируси са мутанти на човешки коронавирус, придобили нови вирулентни фактори, или на животински коронавируси, „приспособили се“ да инфектират човешки клетки. възможно е те да са се появили в резултат на „комбинация“ на два човешки коронавируса или на човешки и животински коронавирус.
Поредното откритие не закъснява и на 17.04.2003 г., научният екип от медицинския център Еразъм, Ротердам, оглавяван от д-р Алберт Остерхауз, характеризира причинителя, съгласно известните постулати на Роберт Кох. Предложено е „новият“ коронавирус да бъде наречен на името на 46-годишния италиански инфекционист д-р Карло Урбани, който пръв обръща внимание на необичайността на заболяването във Виетнам. На 28.04.2003 г., е съобщено, че във Виетнам епидемията е вече „овладяна“, което означава, че в продължение на 20 дни не са регистрирани нови случаи на заболяването.
Как се доказва причинителят на заболяването
На настоящия етап все още няма тест за ранно и бързо доказване на вируса особено в началото на болестта. Ето защо, диагнозата на SARS се базира главно на клинични и епидемиологични критерии. Вече са разработени и няколко теста за доказване на вируса: култибиране ин витро, определяне на генетичния му материал и на предизбиканите от него антитела у заболелите (чрез ELISA и имунофлуоресцения). Отрицателните лаборатории резултати не отхвърлят диагнозата SARS.
Как се лекува SARS
Лечението е като при всички атипични, придобити в обществото пневмонии, чиято причина е неизвестна. В някои случаи при SARS са приложени антивирусни препарати като рибавирин и озелтамибир в комбинация с антибиотици.
Понеже тези лекарствени средства са използвани при малък брой болни, все още е рано да се характеризира техният ефект.
Профилактични мерки
Основното, което е валидно за предпазване от всички инфекциозни болести, е добрата хигиена на ръцете:
♦ често миене на ръцете със сапун и вода;
♦ да се избягва допир на ръцете до очите, устата и носа.
Препоръчва се отлагане на неналожителните пътувания до страни, в които има регистрирани случаи на SARS. Тези препоръки се актуализират за отделните страни, според епидемичната ситуация. На настоящия етап не се препоръчват пътувания до Китай, Хонг-Конг и Тайланд. Отпаднаха съветите за ограничение на пътуванията до Виетнам, Канада и Сингапур, но е необходимо повишено внимание при посещаване на тези страни. Ако все пак пътуването е наложително, трябва да се ограничи близкия контакт с много хора. Завърналият се от такава страна, трябва да си мери температурата в продължение на десет дни, а при поява на кашлица и задух да потърси спешно медицинска помощ.
На международните летища е организиран стриктен контрол на пътниците.
В редица страни като Сингапур, Канада, ХонгКонг и Китай, се предприемат строги карантинни и изолационни мерки за ограничаване на заболяването. В САЩ причисляват SARS към инфекциозните болести, подлежащи на задължителна изолация, какбито са вариолата и холерата.
Изминалите месеци, през които е направено много за разгадаване на клиниката, разпространението и причината за възникване на SARS, показаха, че учените по света са готови да отреагират неотложно и в добра колаборация на поредното предизвикателство на 21 век, но все още много основни въпроси относно SARS чакат своя отговор в бъдеще.
