Брой 4/2012
Чл.-кор. проф. д-р Николай Цанков, д. м. н.,
председател на Българското дерматологично дружество
Визитка
Проф. Цанков е роден през 1942 г. в София.
Завършва висше образование в Медицинския факултет-София през 1968 г. и специалност по кожни и венерически болести през 1977 г. Ръководител е на Катедрата по дерматология и венерология от 1996 до 2008 г. Заместник-декан (1995-1999) и декан (1999-2008) на Медицинския факултет. Член-кореспондент на Българската академия на науките (2008).
Проф. Цанков е председател на Българското дерматологично дружество. Член е на борда на Европейската академия по дерматология и венерология. Чуждестранен асистент на Медицинския факултет, Lariboisier – Saint Louis – Париж. Член-кореспондент на Френското дерматологично дружество. Почетен член на Югославското, Македонското, Полското, Унгарското, Германското, Испанското, Румънското, Швейцарското, Балтийското, Северноамериканското (САЩ), Университета в Ню Джърси (САЩ), Черногорското и Сръбското дерматологично дружество. Председател е на фондация „Проф. Богомил Берон”. Лекар на годината за 2005 г.
Председател на комитет към Европейската академия по дерматология.
Проф. Цанков, медицинската тематика напоследък е във фокуса на общественото внимание. Какъв е вашият коментар?
Говорим с вас на фона на едно невиждано в дългогодишната ми практика сатанизиране на лекарите. Навремето, когато бях студент, във вестник „Здравен фронт” излезе прочутата статия „Черни души в бели престилки“. Но тогава за две-три седмици настроенията отшумяха. А в наши дни всеки ден вестниците са пълни с информация за лекарски грешки, които завършват с фатален край.
Лекарски грешки съществуват навсякъде по света. Голяма част от тях се дължат и на развитието на медицината, защото новите открития коригират това, което днес смятаме за истина. За съжаление медицината не е точна наука. Тя невинаги следва точно този логичен път, който би бил валиден за всяка друга наука.
Трябва да се знае – лекарите не са магьосници, макар че правят чудеса много често и измъкват хората от лапите на смъртта. Но ежедневно не могат да се правят чудеса. Смъртта понякога е по-силна от живота независимо от всички усилия, които се полагат.
Разбира се, част от лекарските грешки се дължат и на слаба квалификация. А слабата квалификация дойде в резултат и на това тотално разминаване и скандали между министерство, каса и лекарски съюз. Това никога не е било в България. И нещата трябва в най-скоро време да се успокоят, за да се върви напред.
Аз винаги съм казвал и в моите лекции пред студентите, че Медицинският факултет на София е основан през 1917 г., след първата национална катастрофа. Тогава освен всякаква липса на пари има и 80 000 млади мъже, които са си оставили костите по бойното поле. Така е била зачената българската медицина и, общо взето, така върви. Българите са жилав народ и успяваме да преодолеем обстоятелствата. Дай, Боже, да дойдат и по-добри времена.
Младите едва ли ще имат търпение да чакат…
Младите хора все повече и повече се ориентират към чужбина. Дерматологията е специалност, която е черешката на тортата. Ясно е, че най-много кадри се търсят в патология, анестезиология, хирургия, педиатрия, урология. Но при последното ми посещение във Франция моят приятел Даниел Валак – елитен френски дерматолог, ми подари книгата си „Защо във Франция ще липсват лекари?“ – отнася се за 2015 г. И в момента вече се търсят дерматолози навсякъде. Включително и във Франция – страната, която е „ измислила” дерматологията. Аз също получих предложение да работя там, нещо, което беше немислимо доскоро.
Интересът към медицината в цял свят спада. Защото това са 6 години много учене, след това 5 години специализация и 2 години между тях – станаха 13. И тогава лекарят започва от АБ, от нулата даже.
А в света днес „юпитата” навлизат масово на ръководни позиции. Не е изключение на 30 години да си директор, а в нашата страна дори министър, да се разполага с кола, власт и пари… Пък младият клиничен доктор на 30 години в целия свят си е „докторче“, както го нарича нашият народ.
Аз смятам, че в близките 5-6 години ще има преразглеждане в световен мащаб на положението с лекарите. Защото лекарят работи не само за пари, а и за морално удовлетворение, което се крие в благодарността на пациентите и в неговия обществен авторитет. Да кажем, че благодарност на пациентите има, обаче общественият авторитет на българския лекар е под нулата. Освен това той работи без пари, а всичко в този свят струва пари. Смятам, че в световен мащаб ще има преразглеждане, защото доктори са необходими на това общество.
При това преразглеждане какво имате предвид, че ще се случи?
Мисля, че лекарската професия отново ще се постави на подобаващо място. Защото сега обществото лека-полека се настройва по различни поводи срещу тях. В по-слабо развити страни като у нас заради грешки лекарите дори се сравняват с професионални убийци. В целия свят вече, особено пък в Америка, за всяка лекарска грешка се водят и съдебни дела. Тук още не е станало масова практика, но е на път да се случи.
Друга част от обществото се настройва поради големите хонорари, които взимат лекарите. Макар че няма висок хонорар за възвърнато здраве. Това е положението. Медицината претърпя редица промени. Когато аз следвах медицина, в книжката ми пишеше – студент по хуманна медицина. Сега вече се лансира в целия свят тезата, че здравето е стока, а медицината е бизнес. Коренно различни неща. Така че ще има преразглеждане както в материален, така и в морално-етичен аспект. И то ще се предизвика не от друго, а от това, че все по-малко млади хора ще искат да следват медицина. Защото светът сега е страхотно материален. В по-напредналите страни младите хора искат да вземат пари, когато станат на 30 години. В медицината ги вземат на 40 и по-нататък. А пък в тези страни, към които за жалост принадлежим и ние, освен че не вземаш пари, ти нямаш и никакъв морален авторитет. Знаете какво е било навремето отношението към доктора във всички градове на България. Учениците му свалят фуражки, хората му свалят шапка, това е важна обществена фигура.
Докато настъпят тези промени, дали българите няма да се лекуват в Турция, както казват ваши колеги?
Това е втората ми прогноза и тя не е само моя, много хора са го казали, присъединявам се към тях. Тук след 5-6 години доктори няма да останат. И тогава обществото и неговите ръководители сериозно ще се замислят за отношението си към лекарите. Но основното е да се престане с тези крамоли. Нещата никога не може да вървят съвсем гладко, но трябва да има поне някакво привидно съглашателство, а не ежедневни скандали. Самият факт, че за един мандат трима министри се сменят, говори какво е отношението и на обществото, и на управляващите към съсловието.
Казвали са ми колко хора са отказали да заемат този министерски пост.
Какво значи министър. Министър сега става такъв като мен. Той е запознат с медицината в своята област. А трябва, като завърши медицина, да поработи 4-5 години най-добре първо като общопрактикуващ лекар, после да иде в някоя болница. И като стане 34-35-годишен, да постъпи в министерството. Там да почне от чирак, да стане началник-отдел, да разбере за какво става дума в едно министерство. Сега някой, като стане министър, ако е интелигентен, му трябват минимум 3 месеца да се ориентира, а през тези месеци системата трябва да върви. Около него са съветниците, едни го повеждат, други не му дават правилни съвети. Ние нямаме здравна администрация, която да върви отдолу по пътя на чиновничеството, както е в другите страни, защото министърът е един чиновник в крайна сметка.
Пострада ли дерматологията у нас от експериментите в здравеопазването?
Проектът за закриването на кожно-венерическите диспансери, по-късно наречени центрове, според мен е груба грешка на ръководните органи в нашето здравеопазване. Разчита се на това, че в момента в България няма някаква изявена епидемиологична обстановка, касаеща болестите, предавани по полов път. Но всеки човек, който следи нещата, е наясно, че това са непредвидими болести. Никой не може да направи прогноза кога те отново ще се явят и кой тогава ще се справя с тях. Мрежата е създадена през 1936 г. от проф. Берон, след това проф. Попхристов я развива, имахме автоматична информационна система, която във всеки момент ни даваше възможност да знаем къде колко и какви заболявания има. Това беше верига от заведения, които са доказали своята ефективност през всичките тези години на различен политически строй. Бъдещото им закриване ще бъде голям удар по нашата дерматологична мрежа. Дано хората, които вземат окончателните решения, осъзнаят това.
Разговора води:
Валя Колева
