В този век на информатиката няма желаещи да следват медицина

Нашето интервю

Брой 7/2013

Проф. д-р Илия Бойкинов
Клиника по детска ревматология
СБАЛДБ – София

Визитка
Роден в гр. Габрово, проф. Илия Бойкинов завършва Априловската гимназия, създадена от Васил Априлов, чиито потомък е по майчина линия. Следва медицина в Медицински Факултет на Софийския Държавен Университет. Работи по разпределение 4 години като участъков лекар в с. Дебелец, Великотърновско. Специализира Педиатрия в ИСУЛ София. Работи като научен сътрудник в Научноизследователския институт София, секция Детска ревмокардиология. След разделянето й на Детска ревматологична и Детска кардиологична клиника завежда Детска ревматологична клиника. След пенсионирането си е консултант на клиниката.
Специализира в детските клиники Berlin Charite и Berlin Buch, детска ревматологична клиника в Garmisch-Partеnkirchen, имунология в Nurenberg – Германия и институт по Ревматология на АМН в Москва, Heinola – Финландия.
Oсъществява съвместни научни проучвания с детските ревматологични клиники на бившите социалистически страни Полша, Чехия, ГДР, СССР. Защитава докторска дисертация на тема „Ювенилен ревматоиден артрит“ и става професор. Автор е на над 150 научни публикации и участник с доклади и постери в над 30 международни конгреса и симпозиуми в Европа. Най-големите монографии, на които е автор са: „Имунитет, автоимунитет и ревматични заболявания“ и „Имунитет и имунна недостатъчност“
Избран е за почетен член на Научните дружества на Германия, Русия, България. Почетен член и на българското научно дружество по Педиатрия.
Член и съосновател на Pediatric Rheumatology European Sociaty (PRES), участва в изработването и усъвършенстването на програмата за обучение на педиатрите-ревматолози от европейските страни.
Член в качеството на детски ревматолог и на ръководството на Българското научно дружество по ревматология.
Проф. Бойкинов е член на Редакционния съвет на списание „GP News“ от самото му създаване.
—-
Проф. Бойкинов, Вие сте широкоспектърен специалист, енциклопедист, каквито вече са рядкост в здравеопазването. В дългогодишната си професионална кариера сте положили началото на специалности, клиники, програми и сте учител на редица утвърдени имена в медицината. Как изглежда днешното здравеопазване през Вашите очи?

В моята дългогодишна лекарска практика съм минал през участъковата здравна служба на село, а по-късно като научен сътрудник и професор със специалности по детски болести, ревматология, кардиолгоия, физикална медицина и рехабилитация бях ежемесечен консултант по педиатрия на окръзите Стара Загора, Велико Търново и Габрово, по другите ми специалности – в почти всички окръзи. Сега като лекар специалист в Медицински център и консултант на създадената от мен Детска ревматологична клиника към Детската клиника на името на проф Иван Митев съм в течение и следя трудностите в нашето здравеопазване.
В годините на социализма амбулаторното и болнично лечение у нас беше общодостъпно и евтино и можеше да се издържа от държавата. Сега в богата Европа и болничното и амбулаторно лечение също се финансира изцяло. За съжаление у нас, най-бедната в Европа страна, това не става. Със скъпата електронна медицинска техника и скъпата фармакология, проблемите с издръжката на здравеопазването са големи и стават все по-големи. Тези разходи не могат да се поемат от държавния бюджет на нашата страна, както правят богатите европейски страни. И много от хората остават без лечение, или го спират по финансови причини – това е трагедия.
Мисля, че в тази тежка икономическа ситуация е неоправдано съществуването у нас на малките болници с недостатъчна съвременна апаратура и недостиг или липса на лекари специалисти. Тези болници могат да се превърнат в здравни заведения за следболнично лечение и възстановяване на болните след изписването им от специализираните болници. Проблемът у нас е, че липсват достатъчно и добре оборудвани линейки с подготвен персонал, който да окаже първата помощ в отдалечените райони. Извозването с линейка или други автомобили е блокирано и от лошото състояние на малката инфраструктура. Транспортирането с хеликоптери би било добро разрешение на въпроса (такъв в миналото имаше Великотърновската болница). Но това е скъпо, а няма и съответна инфраструктура за обслужване на въздушен транспорт във високо планински селища, където нуждата от транспортиране на болните, родилките и нуждаещите се от операция е най-голяма.
В обществото се създаде негативно отношение към здравеопазването и към квалификацията на лекарите. Даже и някои наши специалисти медици имат такова отношение. Но не са прави. Защото ние имаме много добри специалисти. Наши професори, завеждащи клиники са с име в чужбина. Но тук при тях има много малко места за специализации. А и специализантите са много ниско платени, трудно се издържат, ако са семейни съвсем не могат. Самите наши професори, с известност и в чужбина, са сравнително недобре платени и са принудени да си докарват странични доходи от други дейности.

Как мислите, че могат да се оправят нещата, ето имаме ново правителство, нов министър?

Засега няма изход от ситуацията. В тази бедна страна нищо не може да се направи. Изходът може да дойде само по линията на Европейския съюз, те да ни дадат достатъчно пари. Но това ще стане когато се уверят, че корупцията и злоупотребите, на които всички сме свидетели, у нас се ликвидират. Ние затова нямаме доверие. Дотогава никой няма да се съгласи да дава големите пари за здравеопазването у нас.
Днес във всички европейски страни лечението на болните се извършва в амбулаторни условия от общопрактикуващи лекари. Трудът им, изследванията и лекарствата се изплащат напълно от здравно-застрахователните институти. Застраховането е в две категории – нормална и висока. У нас болничното лечение не може да бъде безплатно т.е. издържано от Застрахователна каса, респективно от държавния бюджет, а се прави само частично и част от цената се плаща от пациент. Същото е положението с реимбурсираните лекарства. НЗОК плаща частично лекарствата само на определени хронични заболявания, но не на всички. Така напр. не се реинбурсират лекарствата за хронични ревматични заболявания. Някои фармацевтични фирми, които произвеждат биологични средства, ги отпускат безплатно за лечение на ревматично болни, но процедурите за отпускането са сложни и дълги.

Тази ситуация как се отразява на мотивацията и квалификацията на лекарите?

Мисля определено, че имаме компетентни и знаещи лекари. Завеждащите университетски клиники и лаборатории са високо квалифицирани, с име и в чужбина. Ние имаме и много добри и компетентни джипита, голяма част от тях с различни специалности. Но за тяхното усъвършенстване се отделя много малко време – един-два дни през месец, което очевидно не е достатъчно. Навремето усъвършенстването в ИСУЛ за педиатри, където и аз съм се обучавал, беше с откъсване от работа – в началото за 7 месеца, а след това за 5 и 3 месеца. От това се създадоха добри специалисти и завеждащи детски отделения в страната. Днес за такова обучение и усъвършенстване съдейства списанието GP News, за което за съжаление не са абонирани всички ОПЛ в страната. Вие се справяте чудесно с издаването на списанието и то на високо ниво. Похвално е, че професори и специалисти имат възможност и с готовност споделят опита си с колегите си общопрактикуващи лекари.
Сега почти всички те имат компютри, но за съжаление те им служат само за работа, а не за усъвършенстване. Нямат и време, имат много пациенти и са заринати с документация. А в чужбина още преди години съм виждал как се използват най-ефективно възможностите на технологиите. Този век е на информатиката и джипитата трябва да се съобразят с това.
Едно време в далечното минало, много важно в обучението са били аутопсиите и дисекциите, които не знам дали все още съществуват. Преди по анатомия всеки беше длъжен, а сега май не е така, или един прави, другите гледат. А онагледяване и личен опит се получава с участие на студенти и лекари-специализанти в аутопсии на починали, извършване на дисекции при обучението по анатомия. През времето на Ренесанса, макар и забранени от църквата, такива са извършвани от прочути лекари като Везалий от Падуа (Италия), испанеца Мигел Сервет работил в Париж, Карло Руини от Болоня и Уилям Харвей от Лондон.

Имате повече от 40 години наблюдения за здравето на децата. Има ли тревожни тенденции при някои заболявания, появиха ли се нови?

Някои заболявания, които бяха много редки навремето, но аз в моята дълга практика съм ги виждал, сега зачестиха. Явиха се и някои нови заболявания, особено свръхтеглото, което започва, за съжаление, още в кърмаческата възраст. То е свързано и с някои ендокринни изменения и става един синдром. Този нов синдром зачести и тези деца пък са предразположени на по-чести инфекции, които се лекуват, но цялостно синдрома не може да се преодолее.
У нас зачести и така наречената средиземноморска треска. Има я в Турция, Гърция, всичките страни по бреговете на Средиземно море. У нас беше рядкост. Тя е известна още като арменска болест, защото е била много честа при арменците. Аз вече имам няколко пациента и още се увеличават, за които има само едно лечение, препарат който трябва да се взема непрекъснато. Това се пропуска да се диагностицира от педиатрите, понеже е било по-рядко в миналото и не са го изучавали. И промяната на климата влияе явно. Тази болест съществува и в страни около морета и океани – в Щатите, в Япония също.

Какво още бихте искали да кажете на читателите, на нашата аудитория?

Има нещо, което не само те, но и в болниците, в самите клиники се игнорира, а е много важно. Когато едно заболяване води до някаква инвалидност, трябва да се вземат много ранни мерки от тази така наречена физикална медицина, или ортодезията в ортопедията. Ортодезия, която е неоперативна, а с помощта на разни коригиращи и поддържащи шини помага да се избегнат различните телесни дефекти като контрактури, изкривявания. Ето това например е игнорирано. Джипитата въобще не се интересуват от това, макар че доколкото те лекуват амбулаторно такива деца, би трябвало. А сега тенденцията в цял свят, и у нас, е колкото може по-малко децата да седят в болница и да се лекуват амбулаторно. У нас и няма кой да ги произвежда тези поддържащи и коригиращи шини, за да не се получи при едно дете, да кажем с хроничен артрит, изкривяване – било на пръстите, било в лактите, или долу на стъпалата. В чужбина съм го виждал идално изпълнено това нещо – в самата клиника, в кабинета с лекаря има специалист, който на място изработва тези шини и ги поставя. Това е нещо много голямо и важно и за рехабилитаторите, които работят с тези деца. За съжаление у нас не може да се направи. Ние имахме санаториум за лекуване на такива деца в Банкя, който не съществува вече, а беше част от нашата болница. Там се мъчехме да направим такова нещо, но нямаше кой да го финансира. И така не се осъществи моето голямо желание. Това, което са направили в някои чужди клиники и санаториуми за тези деца е много голямо и много сполучливо, за да не се осакатят децата.

Какви други идеи, други професионални мечти не можахте да осъществите?

Искам първо да изясним един въпрос. С големите постижения в медицинските ни знания се увеличиха неимоверно медицинските специалности, различаващи се по своята тема и метод. Сега много се дискутира въпроса съществува ли ревмокардиология или кардиоревматология, което се поддържа от някои наши специалисти. Трябва да подчертая, че няма такъв хибрид, нито във възрастовата, нито в детската патология. Ревматологията и кардиологията в цял свят са отделени, защото те имат различен обект и различен метод. У нас, обаче, по едно стечение на обстоятелствата през 70-те години, при едно голямо епидемиологично проучване, в което и за участвах, се оказа, че 1.7% от училищното население е болно от ревматизъм (revmatismus verus) и 80% от тези деца и юноши са с придобити (ревматични) сърдечни пороци. Тогава се наложи да се създаде временно детска кардиоревматологична или ревмокардиологична клиника и такъв санаториум даже, докато се справихме със заболяването и сега много рядко срещаме такива ревматични пороци. Защото с въвеждането на пеницилинната профилактика, лечението на стрептококите и т.н. това заболяване се ликвидира. След това вече се разделиха двете клиники – както при възрастните, така и при децата. През 1984 г. по международния пример се обособиха две клиники – детска ревматологична (за ревматични и колагенови заболявания), която завеждах аз, и Детска кардиологична клиника със завеждащ проф. Парашкева Нинова. Специалност Детска ревматология се регламентира със заповед на Министерство на Здравеопазването № 47 от 14.12.1995 г, публикувана в Държавен вестник №9 от 30.01.1996 г. Тази заповед не е отменяна досега.
А какво успях и какво не да осъществя? Това, което успях да осъществя е обучението на лекарите в нашата клиника, която съм създал. Тъй като детската ревматология се отдели от общата ревматология и вече съществуваше в Европа, имаше международна програма за обучение на детските ревматолози. Аз съм един от създателите й, заедно с проф. Ву от Лондон. Изработихме програма за всичките етапи и неща, които трябва да научи този, който ще специализира детска ревматология. И това нещо е много хубаво, защото се предвижда минимум година и половина, две да прекарат в нашата клиника и да се обучават. Но, за съжаление, това на практика не стана, защото две години откъсване, за да дойдат да работят в клиниката е много трудно нещо. Никоя болница не може да си позволи да отдели специалист за толкова дълго време и да му плаща заплата. Така това остана неосъществено и сега се правят палиативи на обучението, което не е достатъчно да стане един добър специалист. Имаме по другите вузове и университети само профилиране, но профилировката е едно, а специализацията е друго.
Екипът, които сега работи в клиниката, е от много добри специалисти, те са на ниво. За съжаление, не постъпват млади хора и се опитват да ги обучават на място, но това не е истинската система на обучение. А освен това младите навсякъде сега се насочват към по-доходоносни специалности, а детската ревматология не е такава.
То и медицината вече не е престижна специалност. Например в Германия завършилите медицина младежи отиват да работят в Холандия или в Швеция за по- голямо заплащане. И в Германия и в Англия има глад за специалисти и затова идват от България, Унгария, даже и такива, които не знаят достатъчно езика, учат едновременно и езика и специалността, но болниците са принудени, защото нямат собствени кадри. В този век на информатиката няма желаещи да следват медицина, тя е непрестижна вече. И затова износът на български медици на Запад ще бъде голям и ще продължава да се увеличава – все пак там и заплащането е по-добро и работят при специалисти, ще се научат. Но ние какво ще правим, това е бедата. Прогнозирам голяма липса на лекари в следващите години. Въобще визията ми за бъдещето на България по отношение на всякакви специалисти е много мрачна, бих казал.

Продължавате ли да практикувате в момента?

Ходя в клниката, особено когато има по-сложни случаи, но освен това съм на свободен прием в медицински център Детско здраве. Там хората могат да се запишат, макар че много ми звънят и лично, намирайки телефона ми в интернет. Търсят ме за различни ревматични заболявания, защото знаете ли ревматичните заболявания колко са много. Често ортопедите се занимават с тях, Хората често първо ходят на ортопед, а много от моите пациенти са ми пращани след това от тях. В това отношение често и джипитата грешат и насочват към ортопеди децата и пациентите, забравяйки, че има ревматолози. И после ги пращат при нас и само се разкарват пациентите. В ревматологията влизат и възпалителните васкулити, влизат автоимунни заболявания. Нещо, което напоследък , от 20 години, е особено актуално и което се среща само у децата, това е тази вродена имунна система, или така наречената инет имун систем, с която аз много се занимавам и имам публикации. Защото тя е свързана със заболявания в най-ранната възраст, включително кърмаческа. Нещо, което нашите джипита не го знаят, макар че го има публикувано. Може би трябва пак нещо да излезе в нашето списание, за да им обърнем внимание на това. Някои синдроми, свързани с тази имунна система, са редки, но има няколко, които са много чести. Да кажем, една от формите на детския ревматоиден артрит и неговата системна форма, която е доста честа и която е характерна за по-ранната детска възраст, е свързана именно с тази имунна ситема. Това е много важна система, която има отношение главно към заболяванията в детската възраст и в ранната детска възраст, когато класическата имунна система още не е зряла и първа стъпва в действие тази вродена имунна система. Това е един проблем, с който се занимаваме по всички педиатрични конгреси напоследък, особено конгресите по детска ревматология.

Разговора води:
Валя Колева