Брой 12/2012
Доц. Р. Христова
Началник на Клиника по очни болести, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”
Визитка
Доц. д-р Руска Христова, д.м.н., е заместник-директор по научната и учебната дейност в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, началник на Клиниката по очни болести. Завършва висшето си образование по медицина във Висшия медицински институт, Варна, през 1967 г. Професионалната си кариера започва като ординатор в Отделението по очни болести, Свищов. Последователно е стажант асистент в Медицинска академия, София, асистент, старши асистент, главен асистент, доцент и началник на Клиниката по офталмология. От 2006 г. е зам.-директор по научната и учебната дейност в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. В периода 2002-2006 и от 2008 г. е национален консултант по офталмология. От 1997 г. е председател на Експертния съвет по офталмология към МЗ, президент на фондация „Очна травма”, член на УС на асоциация „Глаукома”. Член е на Американската академия по офталмология, Българското офталмологично дружество, Югозападното офталмологично дружество, Глаукомната асоциация в България, Асоциацията по катарактална и рефрактивна хирургия в България. Адвокат на IFOS ( Международна федерация на очните асоциации ). Има 180 научни публикации. Участник е в 40 международни форума, съавтор в 4 oфталмологични научни монографии. Преподавател на студенти медици, стоматолози и медицински сестри, на специализиращи лекари. Научните й интереси са в областта на очната травма – патогенеза, клиника и медицинска рехабилитация; хирургия на преден очен сегмент.
Доц. Христова, какво заболяване е глаукомата, кои възрастови групи засяга?
Глаукомата е заболяване, което се среща във всички възрастови групи, но най-голяма е честотата след 60 години. Това е нервнодегенеративно заболяване, т. е. постепенно атрофира зрителният нерв, в резултат на което пациентът губи зрителната си острота и зрителното поле.
Глаукомата е втората причини за слепота в света, в Европа и у нас.
Проспериращо заболяване ли е глаукомата и може ли очният лекар да спре прогресията?
Глаукомата е прогресиращо заболяване, но очният лекар, след като постави диагноза, е длъжен да направи оценка на рисковите фактори, които имат важна роля за влошаване на функциите, и да назначи адекватна терапия.
Кои са рисковите фактори и може ли очният лекар и пациентът да участват в тяхното предотвратяване, за да не прогресира глаукомата?
Като основни рискови фактори за прогресията на глаукомата се считат:
1. Повишеното вътреочно налягане, което при адекватно лечение може да бъде понижено.
Тук компетентността на лекаря е много важна.
2. Фамилна или генетична обремененост – важен рисков фактор, който не може да бъде неглижиран, но лекарят трябва да контролира по-често пациенти с такава обремененост.
3. Следват други рискови фактори, като дебелина на корнея, възраст, късогледство, хипертонична болест и др., които трябва да бъдат отчитани, комбинацията от тях и пациентите следва да бъдат под непрекъснат контрол.
4. Има и други рискови фактори, като съдова патология на мозъка, спастични състояния, при които следва да се назначи и обща терапия, в резултат на което може да се въздейства върху перфузията на зрителния нерв и зрителното поле.
5. На последния световен конгрес по глаукома важно място в научната програма бе отделено на рискови фактори като: нервен стрес, употребата на храни, водещи до затлъстяване, обездвижването, употребата на алкохол и наркотици, липсата на кислород в работното и жизненото пространство и др.
Изброените рискови фактори до голяма степен може да бъдат преодолени от пациента, но лекарят е длъжен да ги открие и да помогне да бъдат осъзнати и да мобилизира волята на пациента за преодоляването им.
Очните лекари у нас разполагат ли с възможности да извършват съвременна диагностика и лечение на заболяването?
Да, у нас има възможност за използване в диагностиката на глаукомата както на класически, така и на най-съвременни методи за диагностика. Проблемът е, че част от пациентите по различни причини посещават твърде късно очния специалист, когато вече едното око е загубило функциите си.
В тези случаи проблемът е, че липсват проекти за профилактика на заболяването, както и неглижирането на профилактичните прегледи от институциите по финансови причини.
Що се касае до лечението, след поставена вече диагноза отговорът е също положителен. У нас са регистрирани всички възможни групи медикаменти за лечение на глаукома. Обикновено лечението започва с един медикамент, при липса на компенсация се добавя втори (вече има и фиксирани комбинации), може трети и четвърти.
В случаи, където с медикаменти не можем да постигнем т. нар. таргетно или прицелно налягане, у нас се извършват всички видове лазерни процедури.
И като последна възможност се включва хирургичното лечение.
Изборът на операция зависи от клиничната форма на глаукомата, стадия на развитие, степента на увреждане на функциите, както и от възрастта.
Социалнозначимо заболяване ли е глаукомата?
Да, според мен и моите колеги. Защо? Защото пациентите губят зрителни функции, които осигуряват 80% от информацията от околния свят. По този начин настъпва десоциализация на пациентите – не виждат природата около себе си, ограничават социалните си контакти, не могат да извършват професионалните и домашните си задължения. Стават зависими финансово и физически от приятели и роднини.
За съжаление все още институциите у нас не поставят това заболяване в групата на социалнозначимите и реимбурсацията на медикаментите не е 100%, както е в държави, където това е осъзнато. Тези пациенти изразходват до края на живота си значими финансови средства, достигащи до 1000-2000 лв. годишно. Често имат и други сърдечносъдови заболявания, които също изискват финансови разходи.
Известно е, че вашата клиника приема пациенти със спешна очна патология и очни травми. Какви са обстоятелствата и причините за очна травма?
Ако говорим конкретно за българина, най-честите травми стават за съжаление в бита. Случват се при пътнотранспортни произшествия, криминални очни травми, спортен травматизъм, експлозивни наранявания и др.
Нараняванията на очите стават с метални предмети, дървени частици, удари с ръка, крак, наранявания от куче, разкъсване на очната ябълка от нокти на котка, удар с копито на кон, на магаре, рог на животно, дори сме имали ухапване от лъв и др.
Независимо от обстоятелствата и причините за травма съвременната класификация разделя травмите на открити и закрити в зависимост от нарушаването целостта на обвивките на очната ябълка.
При откритите травми лечението задължително е хирургично, разбира се, и медикаментозно. При закритите травми лечението е консервативно, но в зависимост от по-късни усложнения е възможно хирургично лечение на по-късен етап.
Каква е ролята на семейния лекар в случай на очна травма?
Семейният или личен лекар обикновено първи установява контакт с пациент с очна травма. Той трябва да снеме анамнеза за времето, мястото, начина, по който е получена очната травма. Може да извърши и преглед с лупени очила и по възможно най-бързия начин да насочи пациента към добре екипиран очен център (отделение, клиника), което включва добре подготвени очни специалисти, операционна зала (при открити очни травми), операционен микроскоп, инструментариум.
Разстоянията в България не са толкова големи и за час-два може да стигне до университетска очна клиника за по тежките случаи.
Желателно е на пациента да се направят обезболяващи, кръвоспиращи медикаменти, противотетанична профилактика при открити травми и задължително стерилна превръзка.
Какво е необходимо да прави личният лекар при изгаряния на очите, което е част от очните травми?
Изгарянията на очите биват термични (горещ въздух, цигара, метал, гореща течност или мазнина) и химични. Химичните изгаряния се делят на изгаряния с киселина и с основа.
По принцип при термичните изгаряния промивка не се прави. Може да се постави антибиотичен очен мехлем, превръзка и се насочи към очен специалист за уточняване степента на изгаряне и назначаване на допълнително лечение.
При химичните изгаряния ролята на лекаря при първата среща е от голямо значение за изхода от изгарянето.
Извършва се незабавна промивка на окото/очите с физиологичен разтвор или чешмяна вода до неутрализиране на лакмуса. По време на промивката се уточнява анамнестично за характера на химикала, както и чрез лакмус. Ако се касае за изгаряне с основа, се отстраняват варни частици от форниксите, което най-често се случва по нашите ширини, след което може да се направи неутрализация с Vit. C. Предварително може да се капне Alcain ( повърхностен анестетик) или Lidocain.
Aко се касае за изгаряне с киселина, неутрализацията може да стане с разтвор на сода бикарбонат.
След всичките тези процедури, които имат изключително важна роля в редуциране на експозицията на химикала в окото, пациентът се насочва към очен специалист – без превръзка! Подчертавам без превръзка!,
за да може сълзите допълнително да отмият химикала.
Има ли надежда за онези пациенти, които загубят зрителните си функции?
Съвременните възможности в областта на офталмологията позволяват да бъдат извършвани серия от операции, при които може да се възстанови анатомията, козметиката и функцията на зрителния анализатор.
Ако въпреки тези усилия пациентът не възстанови зрителните си функции, международни научни екипи работят и усъвършенстват т. нар. „електронно око”. Това по своята същност е инвазивна процедура с вграждане на чип в ретината, в резултат на което пациентите ще могат да различават контури на предмети, да се движат по определена маркировка сами.
Можем ли да говорим за някаква профилактика при очните травми?
За съжаление профилактиката при очните травми е трудна задача. Тя се свежда до предотвратяване на пътнотранспортно произшествие, предотвратяване на експлозия, предотвратяване агресията на животно, предотвратяване на алкохолна агресия или агресивно поведение между деца или родственици.
За възможна профилактика, в която ние участваме, като предотвратяване на тежки усложнения е нашето адекватно консервативно и хирургично лечение.
И с колкото и съвременна диагностично-лечебна апаратура да разполагаме и колкото и добри лечители и хирурзи да сме, най-добре е, ако е възможно да търсим методи за предотвратяване на очни травми.
