Налага се нов поглед върху кожните болести

Брой 6/2014

НАШЕТО ИНТЕРВЮ

Чл. кор. проф. д-р Николай Цанков д.м.н.
Председател на Българското дерматологично дружество
Член–кореспондент на Българската академия на науките

Чл. кор. проф. д-р Николай Цанков, д.м.н. е изтъкнат български лекар дерматолог, чийто принос за медицината не се изчерпва само с излекуваните пациенти, но и с богатата му научна дейност.
Той е част от новаторите в дерматологията – за това свидетелстват всички негови научни трудове, статии, награди и не на последно място, четирикратното му участие в българските антарктически експедиции.
Научните приноси на проф. Цанков са в областта на дерматологията и венерологията, като обхващат над 850 научни труда (дисертации, журнални научни статии, монографии и учебници, конференции, симпозиуми, национални и международни конгреси).
Публикувал е 283 научни статии, от които 158 на чужди езици. Участва с 47 глави в 19 книги и монографии, от които три авторски. Автор е на 3 дисертационни труда.
Броят на цитираните негови статии е над 1500. Има над 70 лекции в чужбина като поканен и пленарен лектор, основно на световни и европейски конгреси по дерматология. Бил е председател (Chair) и зам. председател (Co-chair) на над 35 научни сесии на международни конгреси. Почетен член е на 15 научни медицински дружества от целия свят.
Един от 65-те избрани лекари от целия свят и първият лекар от България, включен в “Caring Physicians of the world”(2005 г) на Световната медицинска асоциация.
Проф. Цанков е член-кореспондент на Българската академия на науките и Председател на Българското дерматологично дружество, член на борда на Европейската Академия по дерматология и венерология.

Проф. Цанков, Вие винаги сте бил новатор в дерматологията. Сега отново – поддържате и популяризирате идеята за един нов поглед към кожните болести като системни заболявания. До какви промени ще доведе налагането на тази теория?

Това е една хипотеза, която аз от години развивам, но се радвам, че можах да изложа тезата си и в САЩ, в едно от най-авторитетните научни списания „Клинична дерматология“. Аз съм гост-издател, заедно с Жана Казанджиева и Развигор Дърленски, в последното му издание, което е озаглавено „Системни ли са кожните болести“ и излезе съвсем наскоро. Другото, с което съм горд е, че в него присъстват 7 български автори, от които 4 дерматолози и 3 невролози. В уводните думи на изложението си аз цитирам Хегел, който още в началото на 19 век казва, че нищо не е по-дълбоко от това, което изглежда на повърхността. И действително, кожните болести не можем да ги разглеждаме като нещо, което е разположено само на кожата. Огромната част от тях дават промени в различни вътрешни органи. Аз се надявам, че това списание ще повдигне голяма дискусия в света. Разбира се, ще има хора, които не са съгласни, ще има хора, които ще са съгласни и последните ще са повече със сигурност.
Но ще има дискусия, защото това налага един нов поглед върху кожните болести. И по-добра подготовка на дерматолозите в бъдеще, тъй като в много от западноевропейските страни и САЩ първата година от стажа се прекарва във вътрешни клиники. Значи дерматологът трябва да има много добра подготовка по вътрешни болести и след това да започне специфичната му подготовка.
Всъщност идеята за кожните болести като системни болести започва от последната декада на 20 век. Тогава се появявиха единични статии и първото заболяване, което на мен ми даде основание да се обсъжда тази теза беше псориазисът. Знаете, че сега псориазисът вече в целия свят се възприема като системно заболяване. Но още в 60-те и 70-те години на миналия век българските дерматолози проф. Никола Ботев Златков, доц. Нели Кирякова и доц. Любомир Даскалев от ВМА лансират тази теза. Ботев говори в монографията си за псориатично сърце, Кирякова прави дисертация за хиперлипидемиите при псориазис, а Даскалев установява връзката между псориазиса и диабета. За съжаление живеят в един изолиран свят, публикуват на български и техните пионерски открития в тази област остават неизвестни на света, но ние като българи трябва да ги знаем тези неща, да ги тачим и почитаме.
Тази година аз със своите ученици издадох монографията „Псориазисът като системно заболяване“. За съжаление една голяма част от тях не са в България вече. Но за псориазисът е прието от световната дерматологична общност, че е системно заболяване. Това ми даде база да лансирам идеята, че голямата част от кожните болести са системни. В тази книжка са разгледани заболявания като псориазис, саркоидоза, автоимунните дерматози, акнето. Защото може ли да смятаме, че акнето е едно невинно заболяване на кожата, когато в организма на тези млади хора бушува хормонална буря. Или пък това, което се появи сега в целия ортикария свят и в нашата страна, тъй нареченото акне на възрастните жени. Те не са възрастни, но акнето се появява при жените, които вече в нашия живот е обичайно да заемат ръководни постове, да вземат и налагат решения, да извършват тъй наречените непопулярни мерки. И за тези решения им е необходим по-високо количество тестостерон. Те си го произвеждат, обаче получават и акне. Включен е и атопичният дерматит, контактният дерматит, хроничната уртикария, херпес зостер, витилиго и болестта на Бехчет.

Това ново разбиране ще промени ли терапията?

Разбира се, с течение на времето ще доведе и до някои нови виждания. Но при терапията на много кожни болести ние вече навлизаме в една нова ера, където биологичните средства излизат като препарат номер едно. А биологичните средства не са насочени към кожата, те са насочени към интимните биологични механизми на възпалението изобщо. Така че, вече тази терапия с биологични средства е едно указание за промяна. Докъде ще се стигне с тази терапия… Аз в моя живот, особено като млад лекар, видях много възторзи във връзка с приемането на някоя нова терапия. Например с ретиноидите, обаче след 20 години се видя, че те имат един таван. Но не мога да не кажа, че и досега, след толкова години, за мен по-гениално лекарство от пеницилина няма . Той не само е спасил живота на милиони хора от цялото земно кълбо, но продължва да бъде незаменимо лекарствено средство в лечението на сифилиса, да речем. И употребата му във високи дози – 100-120 милиона единици е животоспасяващо средство. Другото средство, което независимо, че лекарите до известна степен ги компрометираха, това са кортикостероидите – един несъмнен прогрес в медицината. Но, разбира се, техните странични явления дават основания за много съмнения. А пък техните странични явления се дължат в една голяма степен и на лекарите, които дават кортикостероиди, особено дерматолозите, просто като изход когато имат един неясен диагностичен проблем. Напоследък правим с нашия колектив в болница Токуда едно проучване върху тъй наречената кортикофобия. Защото 99% от майките, които идват с малки деца на прегледи, като им се предпише едно лекарство казват – ама тук има ли кортикостероиди, аз не искам. Защо не искат – кортикостероидите са продукт на човешкия организъм, ние сами си ги произвеждаме, това не е нещо чуждо. Понеже те били много опасни, така пише в социалните мрежи и специално в БГ Мама, който много развинтва мозъка на младите майки. Това е един проблем, с който вероятно и общопрактикуващите лекари се сблъскват. Отговорът трябва да бъде – кортикостероидите са продукт на дейността на нашия организъм, физиологията на организма се нуждае от тяхното отделяне. И когато ние счетем, ги даваме, за да излекуваме дадени заболявания. Разбира се, има точни показания, има противопоказания, има много странични ефекти, за тях се говори още в лекциите в студентския курс, но така или иначе кортикостероидите са едно лекарство , без което съвременната медицина е немислима – и за локална употреба и за парентерално приложение.

Специално се интересувате и от влиянието на лекарствени препарати за провокиране на кожни заболявания. Това също е много актуално.

Да, специално при лекарствените дерматози. Защото в миналото сифилисът се смяташе за великия имитатор. Даже аз винаги съм казвал в студентските курсове, че на всяка една нозологична единица може да се прави диференциална диагноза за сифилис, тъй като той може да наподоби всяка една от болестите, които изучаваме (във втория стадий). Но медикаментите изместиха сифилиса и те са сега на първо място, тъй като могат да предизвикват най-различни странични реакции от страна на кожата, които са близки до разни диагнози, а и новоописани такива. Има някои много тежки прояви, като например токсичната епидермална некролиза, където заболяването протича с едно общо увредено състояние, едно генерализирано излющване на кожата, отпадане на кожата. Това са обширни ерудирани повърхности, които са място откъдето могат да навлязат най-различни инфекции.

Вие сте много отворен и към алтернативни методи за лечение – климатотерапия, моретерапия. Тези неща много специалисти ги пренебрегват.

Това беше главно направление на българската дерматологична школа. То е развито от професорите Петър Попхристов, Илия Петков, Неделя Балевска, Петър Михайлов, Невена Берова. Ние имахме един високопланински санаториум в местността Саръгьол, на 2018 метра надморска височина. Условията бяха скромни, но не мизерни и там лекувахме болните с факторите климат и движение. И като лекар мога да кажа, че това е мястото, където при лечението на хроничните уртикарии и на атопичния дерматит съм получавал най-добри резултати. Сега ние в Токуда провеждаме високопланинска климатотерапия в местността Белмекен. Качваме майки с деца над 5-годишна възраст и имаме също добри резултати. Но преди това беше национална политика. Имахме санаториум по климатотерапия на морето, на Свети Влас, след това водихме болните в Балчик, после в Китен. Напоследък един мой ученик, д-р Иван Богданов и д-р Камелия Кирчева провеждат това лечение в Тузлата, което е едно уникално място – има лечебна кал, минерална вода и море. Жалко, че сега болните трябва да заплащат това лечение, но това са и големите успехи на българската дерматология изобщо.
На мен ми се усмихна съдбата и аз в продължение на 4 години съм участник в Българската антарктическа експедиция. И моята мечта е ако мога да заведа там 3-4 души с атопичен дерматит, защото съм абсолютно сигурен, че те ще се оправят. Разбира се, това е едно нелечимо заболяване, но ще получат 4-5-6 месечна ремисия. Много е скъпо, но мечтата остава мечта. Аз съм я лансирал, ако не успея, някой друг след мен ще го направи.

Увеличават ли се по принцип дерматологичните заболявания, подмладяват ли се?

Просто се сменя активността им. Например, в областта на венерическите заболявания – в момента триперът рядко се среща, сифилисът е в едни допустими граници, но извънредно много се увеличиха инфекциите с така наречения човешки папиломен вирус – половите брадавици, за които презерватива не е сигурна преграда. Почти всеки ден имаме в кабинета такива болни, при които трябва да се лекува двойката. И докато при мъжа те се виждат, при жената е по-особено, тя може да не забележи, а при нея тези папиломни вируси са отговорни за развитие на рак на маточната шийка.
За сифилиса ние никога не знаем какво ще се случи, това е една болест с непредвидима активизация и излиза от време на време. Напоследък колегите казват, че зачестява. В това отношение в България се допусна една голяма грешка, че се затвори цеха за производство на пеницилин в Разград. А, както казах, пеницилинът е незаменимо лекарствено средство за лечението на сифилис специално. И сега болните ги пращаме да си купуват ретарпен от Румъния, Турция, Гърция, Полша. В България няма пеницилин, защото е евтин и съответно печалбата е малка.
По отношение на другите болести, вие знаете, че в продължение на 9 години Българското дерматологично дружество, на което имам честта да съм председател, провежда една кампания Евромеланома. Увеличава се броя на рака на кожата, както и броя на случаите с меланома, защото и слънцето вече не е това, което е било при нашите родители. Слънчевото облъчване вече не може да бъде безразборно, както сме го правили ние навремето. Трябва да има фотопротекция. Но мисля, че тази кампания е най-успешното нещо от страна на здравната просвета, което Българското дерматологично дружество е направило, защото хората започнаха да си гледат бенките. Всеки ден имам 3-4 души, дошли да ги проверят. Хората научиха нещо за СПИН също благодарение на такива кампании, но това е една група от млади хора, докато за бенките са информирани всички възрасти – от деца до старци идват и се преглеждат – това е една добра новина и тенденция в нашето здравеопазване.

Вие сте на върха в дерматологията, откъдето се вижда цялата картина и надалеч. Накъде ще се развива дерматологията в следващите десетилетия?

Един от големите прогреси, които дерматологията извървя в рамките на моя живот това е, че дерматолозите започнаха да работят вече с ръцете си. Докато по-рано моите учители, които бяха едни изключителни дерматолози, се задоволяваха с писане на рецепти. Сега вече много навлезе дермохирургията и това е едно радикално окончателно решение. Така че, едното направление, в което ще се развива дерматологията в бъдеще това е дерматологичната хирургия. В някои клиники в Германия, Австрия вече се отстраняват повърхностни разширени вени, отстраняват се хемороиди, правят се най-различни операции, свързани най-вече с лечението на кожните карциноми. Друго направление на дерматологията, което не може да се спре, това е козметичната дерматология. Аз в началото казвах, че това е чалгата на дерматологията, да, обаче, тази мода се разпространи в целия свят, тя носи и много по-високи доходи, колегите се ориентират натам и са прави. Хората в 21 век вече искат да са хубави докато са живи, това са новите изисквания на цивилизования свят и те се нагаждат към тях.
Другото направление, което ще се развие, според мен, това е терапията с биологични препарати. Там в близките 10-20 години ще има големи успехи, ще има, разбира се, и много сериозни странични ефекти, защото моят учител Владо Андреев казваше, че медикаментите без странични действия са като хората без никакви дефекти. Чуеш ли, че един човек няма кусури да знаеш, че той няма и положителни качества.
Третото направление, в което ще се развие изобщо медицината е алтернативната медицина. Има много хора, които са претоварени с информация, които живеят напрегнат стресов живот и те несъмнено ще тръгнат към алтернативната медицина. Това са климототерапията, хомеопатичната медицина, където има човешки контакт. Например, един хомеопат говори с пациента си 1 час, къде го има това при другите. Сега пациентът идва с една купчина документи, лекаря я преглежда и го изпраща за още някакво ново изследване.
Но трябва да кажем и още нещо за развитието на медицината изобщо. Аз съм представител на академичната дерматология. Почетен член съм на 14 научни дружества и академии в света. В това отношение мисля, че съм сред един от първите български медици. И сега, преди 2 месеца, ми дадоха последната награда, която получих – почетен член на Чешката академия по дерматология. Но дълбоко уважавам труда на всички колеги, които при мизерно заплащане и при недобро социално възприемане на нашата професия, работят. Само че интересът към медицината в целия свят спада. Защото медицината е една огромна инвестиция – трябват 15 години учене и след това се започва от нулата. Така че, при един доктор , който работи клинична медицина парите идват след 40-те години. А сега младите хора искат бързи приходи, на 30 години да са директори, да хвърчат със самолет, да управляват, да се забавляват – това за един лекар е невъзможно. От моите хора вече един е в Цюрих, друг във Виена, трети в Брюксел, четвърти във Франция. Другите непрекъснато ги атакуват да ходят. Лекари се търсят, очаква се в близките 10 години да не достигат около милион лекари в света. Така че българският лекар е едно национално богатство. И той има нужда не само от високо заплащане. У нас авторитетът на лекаря беше грубо потъпкан и нарушен. Всеки ден има обвинения в медиите за лекарски грешки. Аз не казвам, че нашето здравеопазване е идеално. Напротив, при този малък материален ресурс то не може да бъде добро, но тук поне има безотказен достъп до специалист. Който иска да отиде на дерматолог може още на другия ден, ако трябва да вземе направление ще почака 3 дни, в Англия трябва да чака 3 месеца, за да отиде на дерматолог. Това е нещо, което трябва да се знае. Аз съм го казвал и друг път, но ще го кажа пак – лекарите са национално богатство, пазете ги.

Разговора води
Валя Колева