Брой 1/2011
Д-р Румяна Рачева
Д-р Румяна Рачева е завършила медицина в София. Има две специалности – Детски болести и Клинична алергология. Работи в Детско-юношеския кабинет на Клиничния център по Алергология, Александровска болница, и е главен асистент. Член е на EAACI (Европейска Академия по Алергология и Клинична имунология) и ERS (Европейско Респираторно Дружество) и техните педиатрични секции. Чрез Българското Дружество по Алергология, на което е касиер, е член и на WAO (Световна Алергологична Организация).
Д-р Рачева, наричат алергията заболяване на модерното общество и според прогнозите след няколко години всеки втори жител на планетата ще страда от някакъв вид алергия. Какво е увеличението на алергичните заболявания у нас?
През последните десетилетия се наблюдава увеличение на алергичните болести в световен мащаб. България не прави изключение. Честотата на различните болести не е еднаква, има разлики и в отделните възрастови групи.
Например от 20-те до 80-те години на миналия век броят на боледуващите от бронхиалната астма се е увеличил 10 пъти. А само за последните 20 години случаите на астма се удвоиха. Такова категорично увеличение има и при алергичния ринит. Това е вследствие и от промяната в начина ни на живот – огромното увеличение на броя на моторните превозни средства, индустриализацията, която доведе до замърсяване на околната среда, миграцията от селата към големите градове. Градските апартаменти, които на пръв поглед предлагат много повече удобства за живеене, всъщност създават условия за развитие на основните видове алергии.
За разлика от широките, чисти, проветриви селски къщи те са по-тесни, често с общи части с лоша хигиена, централно отопление или климатизация. В тази обстановка съвременният човек прекарва почти цялото си време пред телевизора и компютъра, в компанията на домашни любимци. Това създава предпоставки за развитие на алергени от домашен прах, микрокърлежи, плесени, гъби, епидермални продукти от домашни животни, хлебарки.
Кои са най-масовите алергични заболявания у нас и за какви цифри става дума?
Алергичните реакции имат разнообразни клинични изяви. Обикновено хората свързват различни видове обриви с алергия, макар че само малка част от тях имат нещо общо с алергиите. Най- често се среща алергичният ринит. Той засяга 1/3 от децата в училищна възраст и около 20% от възрастните. И макар на пръв поглед да изглежда незначителен и не заплашва пряко живота на болния, алергичният ринит рязко влошава качеството на живот на пациентите, за неговото лечение се изразходват много средства. Половината от пациентите с алергичен ринит имат или развиват по-късно и симптоми на бронхиална астма. А тя е хронично алергично заболяване и се отнася към социално значимите болести. От бронхиална астма в България страда 10% от населението, тя е най-честото хронично заболяване в детска възраст. Безспорно необходимите ресурси за контролиращо лечение на пациентите са много по-малко, отколкото тези за болнично лечение. Анафилактични реакции, настъпили по различни причини, могат непосредствено да застрашат живота на болния.
Много често алергично заболяване е и алергичната хрема. Тя се среща средно в около 20% до 30% от населението на планетата. Алергичната хрема бива сезонна (по време на цъфтежния сезон) и цялогодишна. В първия случай се касае за алергия към битови и професионални алргени, а във втория – към тичинков прашец. Две са неблагоприятните въздействия от появата на алергичната хрема – неприятни симптоми и нарушаване качеството на живот и създаване на благоприятни условия за поява на бронхиална астма.
Други чести алергични болести са атопичният дерматит (ендогенна екзема), уртикарията и отокът на Квинке, контактният дерматит, алергичният (анафилактичен) шок, серумната болест и др. В повечето случаи те се дължат на алергия към лекарства, храни (предимно в детската възраст), отрова на насекоми, химически вещества, метали и пр
Кои видове алергии се очаква да се засилват? Кои са факторите, които най-често са причина за тях?
Загриженост предизвиква голямото увеличение на дървесните полени. Поради повишените температури в Европа дърветата цъфтят по-рано, като удължават сезона за страдащите от поленова алергия. По-високите температури ще доведат и до повишена употреба на климатици, които, ако не се поддържат правилно, разпръскват спорите.
Ще се увеличават лекарствените и хранителните алергии. Храната ни е пълна с добавки, към които все повече хора имат непоносимост. Чувствителността към лекарствата също ще се увеличи поради все по-засилващата се тенденция да употребяваме без лекарско предписание много и разнообразни медикаменти – не само за здраве, но за тонус и красота. Големият стрес и напрежение, в които живее българинът, го карат да посяга все по-често към продукти за успокоение, за регулиране на кръвното налягане, за главоболие, мускулни и ставни болни. Напредъкът на медицината също има принос за увеличаване на алергичните болести. Тя вече успешно се бори с голяма част от инфекциите. Но при хора, които развиват по-често инфекции, алергиите са по-редки и обратно.
Алергични прояви се наблюдават у предразположени пациенти. Фенотипните изяви зависят от множество фактори на околната среда. За съжаление именно промените в околната среда, настъпили през последните десетилетия, както и промяна в начина на живот и хранене, са причина за увеличаване честотата на алергичните болести. Например различни иританти във въздуха като серни и въглеродни диоксиди, емисии от дизелови и горива променят структурата на поленовите алергени и ги правят по-агресивни. От друга страна, иритантите променят защитната функция на лигавицата на дихателните пътища и я правят по-уязвима за алергените. В съвременната хранително-вкусова промишленост се използват повече от 200 вида хранителни добавки – консерванти, оцветители и т. н., които могат да предизвикат нежелани реакции, включително и алергични. Днес водим много заседнал начин на живот в големите градове и прекарваме до 23 часа в денонощието в затворени помещения. Това ни излага на други алергени и дразнители, каквито са акарите от домашен прах, различни фунги, иританти от почистващи препарати, строителни материали и т. н.
Какви са последиците от нелекувана алергия? На какви симптоми трябва да се обърне внимание?
Ако не се вземат навременни мерки за лечение симптомите, могат да се задълбочат и да доведат до необратими изменения на заболелия орган. Нелекуваната алергия често прогресира в алергична астма, която се характеризира с чувство за притискане на гръдния кош, суха кашлица, свиркащо и затруднено дишане. 80 на сто от случаите на астма са пряко свързани с някаква алергия. А при нелекувана бронхиална астма може да настъпи трайна деформация на бронхите. Може да се увреди сърцето.
Алергичният ринит също твърде често предшества бронхиалната астма. Етиологично атопичната форма на бронхиална астма се дължи най-често на алергия към акари от домашен прах и/или полени. Всички пациенти с бронхиална астма трябва да се изследват за алергия независимо от възрастта им.
При поява на хрема, сърбеж в носа, кихане, запушване и изтичане на секрет от носа, сърбеж на очите, сълзене, смъдене през пролетта може да се предположи, че става дума за алергична реакция. Първата година обикновено човек, а понякога и лекарят смятат, че става дума за вирусна инфекция, втората вече би трябвало да се ориентират. Симптоми на други алергии, при които трябва да се потърси консултация със специалист, са постоянно запушен нос или задно стичане на секрет в гърлото, задух, кашлица, придружени или не с хриптене, особено с пристъпи през нощта. Същото важи и за обриви като от коприва или за сърбящи обриви при контакт с битова химия. При децата сухата кожа със сърбеж около шията, очите, устата, в гънките на ръцете и краката са признак на алергична болест. Трябва да се има предвид и фамилната обремененост. Всички атопии са генетично обусловени, поленовите болести също.
СЗО поставя алергичните заболявания на четвърто място сред хроничните. Лекува ли се алергията?
Всички алергичните болести имат хронично-рецидивиращ ход. Максималното уточняване на клинично значимите алергени е от значение за постигане на контрол на болестта. Изследванията за алергия в България са широко достъпни и се провеждат във всички алергологични кабинети. Кожните проби с алергени са бърз и сравнително евтин метод, могат да се изследват до 20-тина алергена едновременно. Методът е безопасен и с него могат да се изследват деца над 3-5- годишна възраст. Изследванията се провеждат в амбулаторни условия след предварително записване и консултация с алерголог. Кожните проби се провеждат целогодишно, но особено подходящи сезони са есента и зимата, когато навън няма цъфтежи. В по-трудните за диагностика случаи могат да се използват и други методи, каквито са тестовете за определяне на специфични ИгЕ, различни провокационни проби и др.
Съвременното лечение на алергичните болести има за цел не само да овладее острата симптоматика, а да контролира проявите на болестта. Най-доброто лечение на алергиите е да се избягва контакта с причиняващия алерген/алергени. Това не винаги е възможно, особено когато се касае за инхалаторни алергени (акари от домашен прах, полени). При пациенти с алергичен ринит и бронхиална астма, които са с клинично значима сензибилизация към акари и/или полени, е показна алергенна имунотерапия. Алергенната имунотерапия е специфичен метод за лечение в алергологията. Съвременната алергенна имунотерапия се провежда със специално обработени алергенни екстракти, които се прилагат подкожно или сублингвално в продължение на 3-5 години. Тя е единственото етиологично лечение, подобрява толеранса на пациента към съответния алерген и има ефект и след прекъсването й.
Контрол на бронхиалната астма и алергичен ринит може да се постигне, ако се постигне контрол на алергичното възпаление. В съвременните препоръки за лечение на тези болести се говори за различни нива на контрол и се препоръчват различни групи медикаменти за постигането му.
Привиква ли се към антиалергични препарати, ако се приемат продължително време?
Всъщност лечението на алергичните болести далеч не се свежда до употребата на антихистаминови препарати (респ. алергозан), както е популярно сред малки и големи. Дирижирането на контролиращото лечение на алергичните болести най-добре може да се направи от специалист алерголог, който определя вид на медикаментите, дозировки, продължителност на лечението и проследява болния. Съществуват много особености в приложението на контролиращите медикаменти, свързани с начина на приложение на медикаментите, възраст, индивидуални особености, нежелани реакции. Съвременните медикаменти за лечение на различни алергични реакции не водят до привикване и, ако е необходимо, могат да се използват продължително време.
Детският организъм по-податлив ли е на алергии? Градските деца по-често ли боледуват?
В детска възраст могат да се срещнат всички познати форми на алергия. Особеното е, че в различни възрастови периоди на детството преобладават различни клинични прояви. В кърмаческа възраст най-чести са проявите на атопичен дерматит и хранителна алергия. Респираторни прояви (бронхиална астма и алергичен ринит), свързани с битова сензибилизация – най-често в предучилищна възраст, а тези, свързани с поленова сензибилизация – в училищна възраст. Тази хронология на алергичните болести е позната под името „алергичен марш“. Друга особеност е свързана с възможностите за лечение на алергичните болести при деца на различна възраст, които от една страна са по-ограничени от тези при възрастни, а от друга – лечението да няма странични ефекти от провеждането му.
В последните години заболеваемостта сред деца се увеличи стремително и днес едно от 4 деца у нас страда от алергия. Водещи са сенната хрема с 15% и астмата с 8%. При децата симптомите са по-силни. Най-важното е да се избягват излишните контакти с алергени. В жилището не трябва да има влага, конденз, мухъл. Настилките и обзавеждането да бъдат от материали, които могат да се мият и не задържат прах. Плюшените завеси и играчки, мокетите, стайните цветя са нежелателни. Не бива да се използват възглавници и завивки с перушина. Не трябва да се допускат игри в неокосена трева – обикновено това отключва алергията. Смогът в големите градове пък задълбочавва проблема, тъй като поленовите зрънца се прикрепват към неговите частици. Затова децата на село боледуват по-малко, въпреки че са сред природата.
Изключително важна защита срещу алергии е майчината кърма. Бебето трябва да се кърми поне 4-6 месеца.
До 5% от децата до 5 години, предразположени към алергии, показват непоносимост към кравето мляко, натурално и хуманизирано. Проявява се с уртикария, може и с оток, гадене, повръщане, разстройство. При диарията са възможни примеси на кръв, което може да подведе към диагноза за чревна инфекция. Доста по-редки са симптоми като хрема, сълзене, кихане. Ако някой от родителите е алергичен, децата трябва да се кърмят дълго и да се захранват по-късно. Алергията към мляко обикновено изчезва след 5-годишна възраст. Млечните продукти се включват внимателно по преценка на лекаря. Проблемът може да не отзвучи напълно, но реакциите стават много по-леки.
Обогатяването на сокове и храни с витамини също крие риск от алергии. Най-проблемни са витамините от група В. Съвременните деца ядат много концентрирани и химически обработени храни и пият синтетични напитки. Добавките в тях са причина за реакции, подобни на хранителна алергия. Но те не са истинско заболяване, защото липсва имунологичният механизъм на отключване на алергичната реакция. Плодовете например причиняват по-често псевдоалергия, отколкото реална.
През 2007 г. се създаде Европейска харта за действие срещу алергиите и бяха отпуснати 54 милиарда евро за проучвания. Оценява ли се у нас значимостта на тези заболявания?
Значимостта на алергичните болести се оценява от Здравната комисия на Европейския съюз и създадената през 2007 г. Харта за борба с алергиите включва не само проучвания в областта на алергологията, а и провеждане на скринингови и образователни програми с различни таргетни групи и на различни нива. Социалната значимост на алергичните болести в България се оценява, но все още има какво да се желае по отношение на скрининговите и образователни програми.
Какво е нивото на нашите специалисти алерголози?
В България има близо 100 специалисти алерголози, които работят съобразно Стандарта по клинична алергология. Значителна част от тях са членове на Европейската академия по алергология, Българското дружество по алергология е член на Световната алергологична организация. Това дава възможност всички съвременни методи за диагностика и лечение да се въвеждат веднага след утвърждаването им в европейски и световен мащаб. Българските алерголози участват активно в много международни научни проекти.
Взаимодействието на специалистите алерголози с други лекари от извънболничната и болнична помощ е регламентирано с нормативни документи на НЗОК и МЗ. Обучението на специалисти алерголози се извършва съгласно действащата наредба за СДО. Организират се различни форми на обучение и на други лекари, стоматолози, тематични курсове на водещи специалисти – алерголози, индивидуално обучение, семинари.
Въпросите зададе
Валя Колева
