Брой 12/2010
Доц. д-р Ирена Велчева д.м.
Доц.д-р Ирена Велчева е национален консултант по неврология. Тя е началник на първо отделение на Клиника за пароксизмални състояния в неврологията към УСБАЛНП „Св. Наум“ – София.
Завършила е медицина във ВМИ – София. Научна степен “доктор”
получава през 1979 г. През същата година придобива специалност по нервни болести и става асистент по неврология. Доцент в Катедра по неврология, МУ – София e от 1991 г.
Член е на Борда на Международното дружество по хемореология и на
Международната Дунавска неврологична асоциация за Средна и Източна Европа. Представител е на България в Световната федерация по неврология и в научната група “Автономна нервна система” към Европейската федерация на неврологичните дружества. Научен секретар е на Сдружение “Българско дружество по неврология” , зам.-председател на секция “Медицина и стоматология” на Съюза на учените в България. Зам.- председател е на Българското дружество по биореология и на Българската асоциация по невросонография и мозъчна хемодинамика. Председател е на фондация “Предпазване от мозъчни инсулти”, съучредител и член на Управителния съвет на фондация “Балкански медицински съюз – България”. Специализирала е в Унгария, Германия. Основните й научни интереси са в областта на заболяванията на автономната нервна система, мозъчносъдовата болест – хемореологични промени и функционални невросонографски изследвания, главоболието, заболяванията на периферната нервна система. Съавтор е на 8 монографии и два учебника.
Доц. Велчева, кои са най-честите случаи, в които общопрактикуващите лекари насочват пациентите към невролог?
Най-често общопрактикуващите лекари насочват пациентите към невролог при болки в шията и кръста, при изтръпване и/или слабост в крайниците, при световъртеж и залитане и при главоболие.
На какви симптоми би трябвало да обръщат по-голямо внимание?
Общопрактикуващите лекари би трябвало да обръщат по-голямо внимание на новопоявило се силно главоболие, придружено от гадене и повръщане, смущение в зрението, двигателна слабост. Ако главоболието е на фона на фебрилитет, то може да е проява на менингит; ако е на фона на артериална хипертония, можем да мислим за субарахноиден или мозъчен кръвоизлив.
Внимание заслужават и преходните смущения в говора и зрението, изтръпване или слабост на крайниците, които при лица до 40-годишна възраст могат да бъдат първи пристъп на множествена склероза, а при пациенти в напреднала възраст – на транзиторни исхемични атаки. И в двата случая е наложителна намесата на невролог, провеждане на специализирани изследвания и започване на профилактично лечение. Общопрактикуващият лекар би трябвало да обърне внимание на появил се тремор на крайниците и, ако той е асиметричен, наблюдава се в покой и е придружен от скованост и забавяне на движенията, да насочи пациента към невролог за лечение на Паркинсонова болест. Ако треморът е симетричен и се проявява при определено положение на крайниците, пациентът се нуждае от лечение за есенциален тремор.
В днешно време кои са най-значимите неврологични заболявания у нас и по света?
В днешно време най-значимите неврологични заболявания у нас и по света са мозъчните инсулти, множествената склероза, епилепсията, Паркинсоновата болест, деменциите. Бих искала да отбележа, че през последните години се обръща специално внимание и на редките неврологични заболявания с цел осигуряване на тяхната адекватна диагностика и лечение.
Кои са най-честите причини за неврологични нарушения? Влияят ли се те от начина живот?
Добре известни са причините за мозъчни инсулти. Това са артериалната хипертония, атеросклерозата, захарният диабет и хиперлипидемията, обуславящи промени в мозъчните съдове и мозъчния кръвен ток. Бих казала, че те се влияят основно от начина на живот – излагането на емоционален и физически стрес, хранителния режим, тютюнопушенето и други. Известни са и причините за поява на епилептични пристъпи при голяма част от болните с епилепсия – мозъчни травми, тумори, възпалителни процеси или вродени аномалии. Известно е също, че употребата на алкохол или прекарана безсънна нощ провокират появата на епилептичен пристъп. Лошата хигиена предразполага към развитие на невроинфекции. Начинът на живот оказва влияние и върху появата на най-разпространеното първично главоболие – тензионното, което се провокира от стресови ситуации и често се придружава от депресия. За съжаление при голяма част от дегенеративните и демиелинизиращите неврологични заболявания причината остава неизяснена. С цел изясняване на тяхната етиология и патогенеза през последните години се провеждат подробни генетични и имунологични изследвания.
Какво показва статистиката – има ли тенденция за увеличаване на броя на определени заболявания?
Статистиката отчита висока заболяемост и смъртност от мозъчни инсулти в нашата страна, която не се е променила съществено през последните години, както и данните за други неврологични заболявания. Болните с множествена склероза са около 3000, с Паркинсонова болест – около 12 000. През последните години се проучи за първи път честотата на деменциите.
Какви новости в лечението се прилагат по света и ползват ли се вече и у нас?
През последните години фармацевтичната индустрия предлага все по-добри и с по-малко странични явления медикаменти, много от които се прилагат у нас по програми на здравната каса за лечение на множествена склероза, Паркинсонова болест, епилепсия, невропатна болка. Макар и по-трудно, поради недобра организация за бърза (до 3-тия час от началото на исхемичния инсулт) хоспитализация на пациентите, в някои интензивни неврологични отделения у нас вече се прилага тромболиза при болни с доказани тромбози на мозъчни артерии.
Вие сте представител на България и член на много международни организации и форуми в областта на неврологията. Какво е равнището на нашите специалисти, какви проблеми имат те, разполагат ли с необходимата апаратура?
С гордост искам да отбележа, че професионалната компетентност на нашите специалисти по неврология е висока, те се представят много добре и печелят награди на международни форуми. Все повече български невролози посещават за различни периоди от време водещи европейски неврологични клиники. На проведените през последните години със съдействието на Българското дружество по неврология квалификационни курсове за невролози с водещи чуждестранни лектори бях впечатлена от проявения интерес и любознателността на българските невролози. Мисля, че на тях често им липсва достатъчно самочувствие, обусловено от финансовото им състояние. С оглед запазване на изискванията на здравната каса за изпълнение на клиничните пътеки неврологичните отделения и кабинети у нас се оборудваха с необходимата апаратура, която за съжаление не е навсякъде на добро ниво.
Работата на нашите невролози е затруднена от ограниченията, които им налагат съществуващите понастоящем клинични пътеки, които не обхващат такива важни заболявания и състояния като транзиторни исхемични атаки, главоболие, диагностика на мозъчни тумори, долекуване на мозъчните инсулти и други.
Председател сте на фондация “Предпазване от мозъчни инсулти”. Как се осъществява тази мисия?
Фондацията е с дългогодишни традиции в изработването на консенсусите за профилактика на мозъчните инсулти, организиране на квалификационни курсове в тази област, издаването на списание за невролозите и брошури за пациентите. Най-голямото ми желание е прилагането на програма за първична профилактика на мозъчните инсулти, което може да се осъществи съвместно с кардиолозите и общопрактикуващите лекари.
В сферата на вашите професионални интереси е и главоболието. Кога то трябва да ни заведе на невролог?
уващият лекар би трябвало да се ориентира за вторично главоболие, обусловено от соматични заболявания или лицеви болки, обусловени от заболявания на органи в главата и шията. При съмнение за което и да е първично главоболие – мигрена, тензионно или кластърно, както и за главоболие, свързано с неврологично заболяване, болният трябва да се насочи към невролог за диагностика на вида на главоболието и избор на лечение и при необходимост на профилактика.
Началник сте на първо отделение на Клиника за пароксизмални състояния в неврологията към УСБАЛНП „Св. Наум“. Каква е характеристиката на пациентите – като възраст, занимания, местоживеене… ?
Клиниката за пароксизмални състояния в неврологията има две отделения и кабинети за мониториране на мозъчната хемодинамика и за електроенцефалография. Пациентите ни са от цялата страна и са с различна възраст и професии. Единствени в страната сме специализирани по диагностика на заболявания на автономната нервна система и на автономни нарушения при соматични и неврологични заболявания. Преминават много болни със заболявания на периферната нервна система и болкови синдроми, вестибуларни нарушения, главоболие, пристъпни състояния – епилепсия, синкопи, ортостатична хипотония и други. Разбира се, приемаме и болни с различни други неврологични заболявания – мозъчносъдови, полиневропатии, демиелинизиращи и други.
Болницата е и обучителна база за общопрактикуващите лекари по неврология и психиатрия. Върху какво акцентирате?
В УСБАЛ „Св. Наум” всяка година преминават за теоретично и практическо обучение в четири цикъла по 120 – 150 общопрактикуващи лекари. Стремим се да акцентираме върху практическото обучение и върху проблеми и случаи, с които общопрактикуващите най-често биха могли да се сблъскат в тяхната практика и разчитаме на диалог и общо обсъждане на болните и на представените теми. През последната година издадохме учебник по неврология за общопрактикуващи лекари.
В тази тежка за здравеопазването ситуация, с какво смятате че можете да бъдете полезна като национален консултант?
Ръководител съм на колектива, изработил първия стандарт по нервни болести през 2006 година и на актуализираната му версия през тази година. Участвам в разработването на консенсусите и алгоритмите за диагностика и лечение на неврологични заболявания, в изработването на нови клинични пътеки и актуализиране на съществуващите, както и в разработването на програми за обучение по нервни болести. Консултирам пациенти с диагностични проблеми при неврологични заболявания.
Въпросите зададе:
Валя Колева
