Опити за самоубийство чрез отравяне

Брой 3/2003

Д-р А. Боянова, Д-р А. Хубенова
МБАЛСМ „Пирогов”, Клиника по токсикология

Отравянията с цел самоубийство са след­ствие на комплексни причини от социалнобитово естество, личностни особености на индивида и неговата социално-икономическа деза­даптация. Причините се променят в зависимост от измененията в обществените взаимоотноше­ния, а също и във връзка с личностното израстване и укрепване. Като водещи причини за суицидни отравяния в детско-юношеската възраст, амери­кански автори посочват:

♦ липсата на баща,
♦ голямо семейство,
♦ минимален социален контакт,
♦ чести побой и невъзможност за изява на детската личност.

Други изследователи поставят на първо място личния пример на родителите, извършили опити за самоубийство. Понякога причина е нежелана бременност. Според Клинкел, мотиви за суицидни действия са материалните лишения, безработицата, изолираността, безпомощността, самотността и несигурността в утрешния ден, а при застаряващите индивиди това са психични разстройства, тежки и хронифицирани соматични заболявания, усложнени житейски ситуации и др.

През последните години умишлените самоотравяния показват висока честота и възходящ темп на развитие. Тенденцията е резултат на социалноикономическите промени в обществото и негативните явления на утвърждаващата се пазарна икономика: безработица, инфлация, конкуренция, свободни цени на стоки от жизнена необходимост, ниска покупателна способност на населението. Особено тревожен е фактът, отразяващ увеличаване броя на суицидните отрабяния при подрастващите и в пубертета, както и снижаване на възрастовата граница при децата (над пет години).

Наблюдавахме 636 болни с опити за самоубийство чрез отравяне.

Умишлените самоотрабяния представляват 44% от всички остри интоксикации за периода на проучването. Честотата им е трикратно по-голяма във възрастта над 18 години. Нашите данни показват водещо място на суицидните опити от безработ­но и работници, на второ място са случайте с учащи и сходен процент са служащите и пенсионерите. Липсата на социален опит в младежка възраст детерминира емоционалната неустойчивост и трудната вградимост в общестбото. Обществената изолираност, личностната неудовлетвореност поради професионална неангажираност (без­работица, пенсиониране), липсата на възможности за допълнителни доходи и повишената заболеваемост, пораждат безперспективност в зряла и старческа възраст.

53% от суицидантите са семейни, последвани от несключвалите брак (38%). вдовците и вдовиците са двукратно повече от разведените. Получените резултати свързваме с особеностите на българското семейство, както и с възможността живеещите сами да бъдат по-устойчиви спрямо изменящите се житейски ситуации.

Рискова група за детската възраст са децата, живеещи с двама родители-работници. Най-малкият самоубиец в проучвания модел е на 10 години.
Предпочитана нокса са медикаментите главно лекарствени комбинации и невротропни препарати. Най-вероятно емоционалната неустойчивост, демонстративността, а не рядко и значителната доза афект в момента на суициден акт са причина за хаотичен избор и прием на повече от едно лекарство. Стресовите ситуации, в които попада неподготвеното за това население в периода след 1989 г. и повишаването на цените на лекарствата (специално на психотропните лекарства), са моти­ви за често презапасяване с тези медикаменти и може да обясни водещото им място в структурата на медикаментозните отрабяния с цел самоу­бийство. В някои случаи токсичната нокса е и остава неизвестна (на трето място по честота сред лекарствените самоотравяния) поради изхвърляне на опаковките, клиничното състояние на болните с тежки интоксикации (неконтактност и/или неадекватност), а също и поради подчертания негативизъм на пациентите със суицидни опи­ти.

Трябва да отбележим и факта, че химичен анализ на биологични материали (кръв, урина, промивни води) може да се извършва само в специализираните за лечение на екзогенни интоксикации здравни заведения. Значителният относителен дял на отравянията с неизвестни лекарства свързваме преди всичко с активната рекламна дейност на раз­лични фармацевтични фирми, с появата на неиз­вестни синонимии форми на лекарствени средства в частните аптеки и не на последно място със самолечението, на което „разчита” част от насе­лението.

Доминираща битова нокса при опишите за самоу­бийство са инсектицидите и пестицидите. Голям процент от случайте на опити за суицидно отра­вяне до 14 годишна възраст са с препарати за битови нужди. Не са регистрирани умишлени самоотравяния с токсични газове, токсични животни и алкохол.

По проучения материал 80% от лицата с умишлено самоотравяне са жени и 20% са мъже. жените представляват основна част от населението, продължителността им на живот е по-голяма, рискът от безработица е по-висок (тъй като раждането и отглеждането на децата затруднява и заба­вя професионалното им реализиране), а стремежът към майчинство болезнено изостря чувството на самота при отсъствието на постоянен партньор. Изброените моменти имат характер на суицидни фактори и обясняват зачестяването на острите интоксикации при жени в условията на житейски трудности.

Разпределението на случайте по местоживеене показва „водещото място“ на градските жители и отразява по-голямото напрежение в живота им. В селата преобладават суицидните опити с инсек­тициди и пестициди. Прави впечатление доминирането на българите сред общото население и воде­щото място на ромите сред малцинствата.

Честотата на суицидните отравяния е сходна през четирите сезона. През зимата тя е най-висока за сърдечно-съдовите и „други“ медикаменти, през пролетта за аналгетици и антипиретици, през есента-за инсектициди, пестициди и петрол. Повечето суицидни опити през лятото са с антидепресанти. Допускаме, че това разпределение от­разява сезонните разлики в ритъма на живот, труд и заболеваемост на населението. През работните дни от седмицата, когато назряват социалните, професионалните и семейните конфликти, са регистрирани 75% от самоотравянията. При възрастни индивиди, т.нар. „делнични отравяния” са главно с битови нокси, а при децата с лекарства.

Много автори посочват работните часове от денонощието като „рискови”. Според нашите данни най-висока е честотата на опитите за самоубий­ство във вечерните и нощните часове (56%) ве­роятна причина за това е значителният интервал между контакта с отровата и оказването на първа помощ (при 60% от проучените лица това време е от 1 до 6 часа, а при 16% е над 6 часа). Ето защо, дори инцидентът да е настъпил в сутрешните или в следобедните часове, установяването му става доста по-късно (обикновено към края на работния ден) и е свързано със събиране на семейството в дома. Важно е да се каже, че във вечерните и нощ­ните часове „кумулират отрицателните преживявания от деня, а самотата е най-осезателна“. Изострената самокритичност рефлектира в голям процент на умишлени самоотравяния с водещо място на случайте във възрастта над 14 години. Между 13 и 19 часа установяваме двукратно повече случаи на умишлени опити за суицидни отравяния, в сравнение с наблюдаваните в сутрешните часове .

„Първите” суицидни опити са 90% от случайте на лекарствени и 76% от битовите умишлени само­отравяния. Възрастните правят най-често „втори“ опит за самоубийство със сънотворни медика­менти, а децата с транквилизиращи. Във възра­стта до 14 години не е регистриран „трети” и „по­реден” опит за умишлено самоотравяне. Неговата пикова честота е над тази възраст и е със сърдечно-съдови лекарства. Най-вероятно суицидният опит изостря вниманието на близките на пациен­та за предотвратяване на следващ инцидент. Двукратните и неколкократните опити за самоу­бийство според нас са резултат оснобно на липсваща ефективна диспансеризация при този контин­гент болни и от недостатъчно ефикасната психиатрична помощ.

В проучвания модел преобладават леките степе­ни на умишлени самоотравяния. Обяснението потърсихме в демонстративността при умишлените самоотравяния, което определя целта главно като опит за самоубийство и по-рядко като осъзнато желание за смърт. Повечето средно тежки и тежки случаи регистрирахме при възрастни па­циенти. Асимптомни форми се наблюдават рядко основно в детска възраст.

При 90% от болните изходът е благоприятен. Изписаните с подобрение са предимно възрастни индивиди с битово самоотравяне. Екзитуси установихме само във възрастта над 14 години с пик 3,7% за сънотворни медикаменти. Леталитетът е един от най-ниските регистрирани не само у нас, но и по литературни данни. Резултатите вероят­но се дължат на преобладаващите леки и асимп­томни интоксикации над средно тежките и тежките, на малкия брой крайно тежки степени и прилагането при основната част от пациентите на първа токсикологична помощ до 6-ия час. Характерно за самоубийците е, че те проявяват негативизъм и настойчивост в желанието си за преждевремен­но приключване на стационарното лечение, което влияе върху честотата на „изписването с подобре­ние”. От друга страна, колкото по-тежко е увреждането на един орган, толкова по-лоша е прогнозата за пълно възстановяване на неговите функции. Приложената навреме първа токсикологична по­мощ спира развитието на болестния процес и в съчетание с адекватна по вид и обем терапия води най-често до благоприятен изход.

С представения материал се опитваме да насочим вниманието на семейните лекари върху меди­цински проблем с ежегодно нарастваща актуалност и значимост. Все по-често практикуващият лекар ще се сблъсква с болестта умишлено самоотравяне, което изисква задълбочени познания и висо­ка квалификация в областта на токсикологията. Най-често благоприятното и цялостно решаване на проблема изисква тясна колаборация на ОПЛ с други специалисти психиатри, психолози и социални работници.