Брой 11/2014
Д-р В. Наков1, доц. д-р Т. Татьозов1, доц. д-р Т. Дончев2
1 Национален център по обществено здраве и анализи
2 Военномедицинска академия, Клиника по психиатрия
По данни на Световната здравна организация дневно в света се извършват около 1000 самоубийства. Самоубийството е една от водещите причини за смърт. Най-засегната е възрастовата група на хората над 70 години.
Колкото и да е странно в суицидологията е трудно да се даде определение на това, какво се разбира под „способ за самоубийство“. В литературата по този въпрос в България, а и в световен мащаб няма отделни разработки. Очевидно този проблем е второстепенен за повечето автори в сравнение с изучаването на причините, мотивите и другите аспекти на самоубийствата. Донякъде това е обяснимо – човек е приключил живота си по своя воля, като живота му няма да бъде повторен. Естествените въпроси, които си задаваме са: Какви са причините, какво може да се направи, за да бъде предотвратено самоубийството? Не е ли просто подробност с какъв метод е приключил живота си?
Важно е да се знае, че когато се касае за такъв важен и многопластов проблем като самоубийството, никога няма дребни неща, всичко е важно. Затова не само от любопитство си задаваме въпроса защо например някой избира обесването, друг – отравянето, трети – да скочи, а четвърти – да се застреля.
Под способи на самоубийство ние разбираме различни варианти на действия, които са насочени към постигане на определена цел. Следователно, способите за самоубийство са различните действия, насочени към лишаване от собствения живот.
Способите на самоубийство не са толкова много. Взависимост от подхода те се разделят от 8 до 16 вида. В съвременната суицидология това са:
Самообесване. Удавяне. Самоотравяне. Самозапалване. Самоубийство с използване на остри и режещи предмети. Самоубийство с помощта на огнестрелно оръжие. Самоубийство с електрически ток. Самоубийство чрез хвърляне от височина. Самоубийство с отказ от храна. Самоубийство чрез преохлаждане.
Следва да се отбележи, че всеки от гореизброените способи за самоубийство може да бъде извършен с помощта на различни средства, така както се класифицират в съдебната медицина. Човек може да използва въже, ремък, вратовръзка, носна кърпа и дори собствената си коса, но това ще бъдат различни средства на един и същ способ за самоубийство.
В официалните документи, използвани в Република България повечето от тези способи се отчитат, като редките способи са в графа „Други“.
Разбира се, средствата за самоубийство зависят от способа. При самоотравянето се използват стотици различни вещества – отрови, при способите с остри и режещи предмети – ножове, брадви, бръсначи, ножици, стъкла и други. В суицидологията е прието да се казва, че няма такъв предмет ,който е специално пригоден за самоубийство, както и няма такъв, с който да не може да се извърши самоубийство.
В. Осипов през 1923г пише, че болните, „мислите на които са насочени към самоубийството, стават необикновено изобретателни“.
При желание човек може да приключи живота си без да използва допълнителни средства – достатъчно е да спре да се храни и да приема течности.
Още в началото на ХХ век в периода на развитие на социологическия подход за изучаването на самоубийствата се е смятало, че статистическата отчетност на различните способи на самоубийствата няма научна тежест, поради това, че избраният способ е случайно съвпадение от различни субективни и обективни условия. Отбелязан е факта, че при обмислено самоубийство, психически здравият човек избира този способ, който съответства на неговите лични виждания за съсловието и за порядъчност. Установено било, че химици, фармацевти, фотографи по-често използват бързодействащи отрови, военните използват предимно огнестрелно оръжие, механици, ковачи, обущари – обичайните за тях остри и режещи предмети, перачките и прислужничките често използвали химически течности. Психичноболните или такива, преживяващи тежък стрес или криза използват това, което е възможно най-близо – скачат от височина, давят се или се бесят.
В нашето изследване са включени всички опити за самоубийства и завършени такива, докладвани в съответствие с нормативните документи в Република България за периода 2009-2013 г. Както и в други наши разработки, използвани са статистическите райони в България. Статистическите райони (NUTS на френски: Nomenclature des unités territoriales statistiques) в България са шест района, обособени с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат.
Разпространение на опитите и завършените самоубийства за периода:
Графика 1: Опити за самоубийства по статистически райони на 100 000 души население.
През периода на нашето наблюдение тенденцията, която се наблюдава е увеличение на абсолютния брой, както на опитите /от 2712 до 3189/, така и на завършените суициди /от 673 до 811/ с намаление през 2013 г /съответно 3020 и 648/. 2011 г е годината, през която нараства общият брой на опитите за сметка на увеличение опитите за самоубийства при жените.
Най-голям дял в смъртта от самоубийство има обесването /58%/, следвано от хвърлянето от височина /16%/, използването на огнестрелно оръжие /16%/. Въпреки високия относителен дял на опитите за самоубийство с медикаменти, то те заемат 4-то място като относителен дял на смъртта 4%/.
Във всички региони двата основни метода са медикаментозният и обесването, като следват относително общата тенденция, за разлика от другите методи, които показват значима динамика през годините. Това показва основните насоки за превантивна дейност, насочени към тези два метода.
Въпреки че медикаментозните методи превишават няколкократно останалите, то те имат нисък дял в смъртта от самоубийства.
В отделните региони се наблюдават значими различия в честотата на използвания метод. Например в Югозападния регион /ЮЗ/ преобладава медикаментозното самоотравяне /до 70%/, докато в Югоизточния регион към този метод прибягват 38%-48%.
При обесването картината е обратна – то преобладава като способ в ЮИ /до 33%/ пред ЮЗ /8%-12%/.
Основни изводи:
1. Познаването на способите за извършване на самоубийство е важно, поради възможността за планиране и провеждане на превантивни мероприятия.
2. Всички познати способи в суицидологията се срещат и в България.
3. Основни способи за самоубийство са медикаментозното самоотравяне и самообесването.
4. На твърдите методи /самообесване, хвърляне от височина, използване на огнестрелно оръжие и други/ се дължат над 85% от смъртните случаи.
5. Налице са различия в отделните статистически райони, така например в ЮЗ преобладава самоотравянето, а в СЦ и ЮИ преобладава самообесването
Важни препоръки, свързани със суицидното поведение:
1. Задаването на въпроси от лекар, относно суицидни идеации и намерения у пациент с подозирана депресия или жизнена криза, би снижило в значителна степен риска от автоагресивни действия с идентифицирането им.
2. Задаването на въпроса: „Обмисляли ли сте да сложите край на живота си?” няма да обиди пациента, ако е зададен в лекарски кабинет и вероятно би спасил живота на пациента.
3. В обратна корелация с опитите за самоубийства са тиражираните от медиите „новини”, тиражиращи автоагресивното поведение като актове на протест или мъченичество.
4. Над 70% от извършващите суицидни действия в рамките на месец преди акта са посещавали медицинска служба.
5. Липсва пряка връзка между актовете на самоубийство и социалния статус.
6. Не е несериозно и обществото да предприема мерки за намаляване риска от самоубийства – като напр. да обезопаси предпочитаните места, да провежда разяснителна политика, да въвлече помагащи професии, като напр. училищни психолози и социални служби.
Библиографията е на разположение на редакцията и авторите!
