Акушерките в България са изправени пред редица професионални и кариерни проблеми, а от решаването им зависи бъдещето на професията у нас. Около това мнение се обединиха участниците във форум на тема „Акушерката – подценяваната професия“, който бе организиран от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Алианса на българските акушерки (АБА) по повод Деня на родилната помощ, традиционно отбелязван на 21 януари.
„Сред тях са недостатъчна финансова обезпеченост, неадекватна на обема извършена дейност, ангажираност на две и повече работни места, нарушен баланс на труд и почивка, липса на кадрова политика и неравномерно разпределение на акушерките, както и застаряване на съсловието“, изброи Антоанета Димитрова, която е заместник-председател на Управителния съвет на БАЗПГ. По думите й акушерките у нас работят в условията на подчиненост, ограничена автономност, както и липса на възможност да практикуват знанията и уменията си.
Женската акушерска консултация, която беше работещо звено в нашата здравна система, липсва, категорична бе Павлина Герина от АБА. Тя подчерта, че заради липсата на подобни грижи у нас жените, които очакват дете, са изпълнени със страхове както за самата бременност, така и за бъдещото раждане и грижи за бебето. „В нашата държава акушерки се обучават в седем медицински университета и след това законово им се отменя правото да прилагат знанията си на всички нива. Държава, която регламентира заплащане на прага на социалния минимум на своите медицински специалисти, ви гони от пределите на страната“, обърна се тя към аудиторията. В момента акушерките в България са 3254, голяма част от които са на прага на пенсионната възраст, допълни Герина, посочвайки, че в момента в България акушерката е рядък и изчезваш вид.
Тя подчерта, че акушерката иска да упражнява това, за което е учила четири години. Искане в тази насока е правото за сключване на договор с НЗОК за изграждане на акушеро-консултативни центрове с право за проследяване на нормално протичаща бременност, грижа за новороденото и насочване към специалист при патология. „Акушерката е тази, която ще отдели време на бъдещата майка, ще я подготви за предстоящото раждане без страх“, заяви тя.
В декларация от съсловието представиха и основните си искания, поставяни от тях всъщност от години, а именно законово регламентиране на акушерските пренатални, постнатални и патронажни грижи в извънболичната помощ за подрастващите, бременните жени, младите майки и новородените, изработване и приемане на акушерски стандарт, съобразен с европейското законодателство, в който ясно правата и задълженията на акушерките са ясно регламентирани. Акушерките настояват още за възможност за самостоятелни акушерки практики в извънболничната помощ. Те настояха и за стартово възнаграждение от поне три минимални работни заплати, както и финансова подкрепа и служебен отпуск при участието им в обучения.
Според доц. Атанас Щерев на фона на недостига на медицински специалисти у нас, трябва да почерпим опит от западните държави, където по думите му дипломираните акушерки и медицински сестри са с разностранна квалификация, докато у нас те са силно подценени. Една реформа, която им позволява други компетенции, ще има голям ефект в нашето здравеопазване, заяви той. По-големите правомощия на тези кадри според него ще даде възможност и за сериозен ръст на възнагражденията.
„Акушерството е не просто работа, а призвание, което носи друг тип удовлетворение“, заяви акушерката Надежда Стаменова. Тя представи редица случаи на родили жени в своята практика без медицинска намеса и повдигна въпроса за самостоятелната роля на акушерката по време на раждането. „Нашата огромна сила са не само нашите знания и компетентност, но и нашите пациенти. Ако жените ни поискат, тогава всичко останало ще се случи“, посочи тя.
„Бъдете уверени и сигурни в своите умения. Заедно ще продължим борбата за по-добър социален статус на професията“, заяви председателят на БАПЗГ Милка Василева. Тя беше категорична, че всички акушерки у нас настояват за издигане на статута на професията у нас до европейско ниво. „Ние познаваме европейските стандарти по акушерство и гинекология, подготвени сме и имаме достатъчно експертиза, за да бъдем полезни“, увери тя.
От своя страна адв. д-р Мария Петрова представи подробно нормативната база, свързана с дейността на акушерките, като посочи, че тя е хаотична. Като проблем тя обособи липсата на отделен стандарт за професионалистите по здравни грижи, който да е разграничен както за медицинските сестри, така и за акушерките.
Заместник-председателят на здравната комисия доц. Лъчезар Иванов, който също взе участие във форума, пое ангажимент за разглеждане на исканията на акушерките.
