Ограничаването на рафинираната захар от зачеването до навършването на втората година на детето (ключовият прозорец от първите 1000 дни) може да осигури дълготрайна защита за мозъка и драматично да понижи риска от деменция, болест на Алцхаймер, депресивни състояния и тревожност в напреднала възраст. Това показват резултатите от ново мащабно проучване, публикувано в научното списание npj Aging, съобщава БГНЕС.
Изследователският екип от Китай е анализирал медицинските досиета на над 60 000 души във Великобритания, родени в периода 1951–1956 г. Учените са използвали като уникален „естествен експеримент“ строгата купонна система и строгите ограничения върху захарта след Втората световна война. По това време подрастащите под две години не са получавали отделни дажби захар, докато след отпадането на купоните през 1953 г. консумацията сред населението скочила почти двойно.
Резултати от проучването: Сравнителният анализ показва, че индивидите с минимален прием на захар през първите 1000 дни от развитието си имат значително по-добри когнитивни и психични показатели десетилетия по-късно:
- С 46% по-нисък риск от развитие на болестта на Алцхаймер.
- С 27% по-нисък риск от деменция от всякакъв произход.
- С 20% по-малък риск от поява на тревожни разстройства.
- С 11% по-нисък риск от депресивни епизоди.
- Забележка: Не е открита корелация между приема на захар в ранно детство и риска от болестта на Паркинсон.
Мозъкът изглежда с близо половин година по-млад Анализът на образните изследвания (ЯМР сканирания) на част от участниците разкрива физически структурни разлики. Дори след отчитане на генетичната предразположение и семейната история, мозъците на хората, расли с ограничена захар в първите си години, изглеждат биологично с около 0.39 години по-млади. При тях е отчетен и по-голям обем на ключови мозъчни структури като хипокампа и таламуса, които отговарят за паметта, ученето и когнитивните процеси.
Какъв е биологичният механизъм? Авторите на изследването обясняват, че прекомерният прием на захар в най-ранна възраст може да отключи трайни метаболитни смущения, инсулинова резистентност и субклинично хронично възпаление – процеси, за които е доказано, че ускоряват когнитивния упадък на по-късен етап от живота.
Учените изрично подчертават, че проучването открива силна статистическа връзка, а не пряка causality (причинно-следствена връзка), и са необходими допълнителни изследвания сред съвременни популации, преди да се променят официалните педиатрични препоръки.
