Брой 5/2003
д-р Йонко Савов
Асептичната рабдомиодиза (асептична некроза на напречнонабраздените мускулни влакна), се развива като остро иди хронично усложнение при състояния на хипоксия, извънредно силно мускулно натоварване, обширни мускулни травми, увреждане от електрически ток, генетични аномалии, колагенози, ендокринни и метаболитни разстройства и медикаментозни интоксикации (хероин, барбитурати, тиазиди, медикаменту понижабащи нивото на серумните липиди и т.н.).
Данните за хероинова асептична рабдомиолиза и последваща хероинова нефропатия с миоглобинурия при наркомани сочат, че това остро или субакутно усложнение се развива в 12% от случайте на хероиномания. Средната възраст на пациентите (предимно мъже), е 21 години.
За поставянето на правилна диагноза спомага анамнезата за системна употреба на хероин и/или за остра хероинова интоксикация. Пациентите съобщават за олиго-, респ. анурия, която може да продължи между 10 и 18 дни. Цветът на урината се променя от сламеножълт в кафеникав. От съществено значение са лабораторните данни за интензивен мускулен катаболизъм с повишени серумни фракции на ензимите ASAT (ГОТ), ALAT (ГПТ), ЛДН, СРК и наличие на миоглобин (често nog формата на миоглобинови цилиндри) в урината. Появата на миоглобин в серума предшества миоглобинурията и е важен клиничен индикатор за възможността да се развие остра бъбречна недостатъчност. Освен миоглобинурията, към това сериозно усложнение насочват и изразените отоци, локализирани предимно по долните крайници. Във всички случаи се налага да се направи диференциална диагноза за тромбози и тромбофлебитни промени във вените на долните крайници (евентуална флебография).
Патоморфологично, в мускулни влакна от долните и горните крайници се установява фрагментация и лизис на миофибрилите в рабдомиоцитите (напречнонабраздените мускулни клетки), както и изразен интерстициален оток. В бъбреците на екзитирали от свръхдоза хероин хероиномани с асептична рабдомиолиза, също се наблюдават специфични микроскопски промени: т.нар. „балонна“ дегенерация на тубуларния епител на места с признаци на „мътно набъбване11 и наличие на миоглобиноби цилиндри в лумените на бъбречните каналчета.
Лечението на хероиново обусловената асептична рабдомиолиза и последбалата я вторична остра бъбречна недостатъчност (с изразена миоглобинурия), е комплексно и включва терапия на хероинобата интоксикация и физиотерапия.
Прогнозата най-често е благоприятна, но все пак зависи от тежестта на хероиновата интоксикация.
Профилактиката на острата бъбречна недостатъчност при пациенти с хероиноба интоксикация и прояви на побишен мускулен катаболизъм, включва осмотични диуретици и внимателно коригиране на pH на урината (алкализирането й предотвратява преципитацията на миоглобина).
В заключение трябва да се изтъкне необходимостта от познаване на асептичната хероинова рабдомиолиза и мерките за предотвратяване на развитието на остра бъбречна недостатъчност при хероиномани, което би улеснило ОПЛ при поставяне на диагнозата и би спомогнало за навременното и адекватно лечение на пациентите.
