Близо 3 млн. лв. са изразходвани за лечение на здравнонеосигурени лица по линия на социалното подпомагане у нас през 2016 година. Това сочи справка на Агенция „Социално подпомагане“. От нея става ясно, че през изминалата година на лечебните заведения за болнична помощ чрез Националната здравноосигурителна каса са преведени 2 878 341 лева. С тях е заплатено лечението на 4203 здравнонеосигурени лица.
За сравнение, заплатената сума през 2015 година за лица извън здравноосигурителната система е с 200 000 лева по-малко или 2 628 820 лева, а година по-рано е още по-ниска – 2 579 139 лева.
„Такъв тип пациенти продължават да са сериозно бреме за болниците, което винаги ни е тежало“, коментира за Zdrave.net председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев. Той посочи, че извън групата на неосигурените, чиято терапия се поема от социалната система, има и много други лица, които са получили здравни грижи, въпреки че са здравнонеосигурени, но тяхното лечение на практика остава за сметка на болницата. „Държавата се грижи за спешността до ниво извънболнична помощ, но след това, когато пациентът е неосигурен и трябва да попадне в някое лечебно заведение в спешен порядък, на практика лечебното заведение няма как да го върне и, взимайки го, най-често пие една студена вода“, коментира той. Д-р Тотев изтъкна, че в действителност контингентът на хората, които отговарят на критериите на социалното подпомагане, е много малък, а търсенето на разходите по съдебен път от страна на болниците най-често е обречено на неуспех.
Право на безплатно лечение у нас имат само здравноосигурени лица. Изключение обаче се допуска за определена група пациенти, които са в изключително тежко материално и социално положение и които могат да бъдат лекувани за сметка на държавата. За да имат право на подпомагане по тази линия, те трябва да отговарят на редица критерии, заложени в постановление на Министерски съвет, сред които да нямат никакви доходи освен социалните помощи, да нямат влогове в банки или други източници на приход. Те не трябва да притежават и имоти, които да им осигуряват средства, както и да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка или гледане.
В последните години от безплатно здравеопазване могат да се ползват и чужденци, които са със статут на бежанци или имат хуманитарен статут, както и хората, ползващи се от временна закрила.
