Върховният административен съд е направил искане до Конституционния съд да се произнесе дали текстовете от Закона за здравното осигуряване, които регламентират минимални възнаграждения за лекарите и сестрите в болниците и допълнителното финансиране за приоритетни лечебни заведения противоречат на Конституцията на Република България, съобщи сайта на ЦЗПЗ. Оспорват и текстовете, с които се разписва допълнителното финансиране за възнагражденията на медиците в болници, които са приоритетни или са в труднодостъпни и отдалечени райони.
Искането на ВАС е във връзка с административно но дело, заведено по жалба на Национално сдружение на частните болници, Сдружение „Българска болнична асоциация“, “Сдружение на общинските болници в България” и Сдружение “Асоциация на университетски болници в Република България“ срещу текстове от Националния рамков договор.
Според мотивите на ВАС въвеждането на изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в КТД, както и за методиката за финансиране на медицински персонал в лечебни заведения в труднодостъпни и/или отдалечени райони, противоречи на принципа на правовата държава нормативните актове да са ясни, точни и непротиворечиви.
„Практиката на Европейската комисия и Съда на Европейския съюз приема за безспорно, че „дейността по предоставяне на болнични грижи се квалифицира като стопанска, като се счита, че същата трябва да се разграничи от „управлението на националната система за здравеопазване“, осъществявано от публични органи в рамките на властническите им правомощия“. Лечебните заведения, които получават помощ от държавата за покриване на оперативни разходи, каквито са ежемесечните възнаграждения на персонала, безспорно получават икономическо предимство.
Когато помощ, предоставена от държава членка, укрепва позициите на едно предприятие, по отношение на другите предприятия, които са в конкуренция с него и които функционират на пазара на ЕС, следва да се счита, че тази помощ е оказала влияние върху тези предприятия. Пазарът на медицинските услуги е конкурентен, следователно това държавно финансиране на определени лечебни заведения може да засегне стопанската дейност и конкуренцията на пазара.
Предвид изложеното, НЗОК няма компетентност да регулира стопанската дейност на изпълнителите на медицинска помощ като заплаща разходи на персонал на определени в методика лечебни заведения и да създава критерии, въз основа на които да получат финансиране“, пише в мотивите на съда.
