Делът на хората, които са доплащали за здравни услуги през последната година, нараства от 23% до 50%.
Основно се доплаща за лекарства и прегледи при личен лекар или специалист.
Един от най-отчетливите резултати от национално представително социологическо проучване, реализирано от агенция „Тренд“, по поръчка на БЛС,
е високото доверие към медицинските специалисти и болнични заведения у нас. Много по-ниско обаче е доверието в ресорните институции – министерство на здравеопазването и НЗОК.
За около 800 000 души, основно възрастни граждани, разходите за здравеопазване са много сериозна тежест.
Близо 1/4 от българите са отлагали определена медицинска процедура заради липса на финансови средства, каза още Ганев.
За 40% разходите за здравеопазването са умеена тежест, а за 13% тези разходи не представляват никаква тежест.
4% от участниците посочват, че нямат никакви разходи за здравеопазване, а други 4% отговарят, че не могат да преценят каква тежест за тях са разходите за здравеопазване.
Данните показват, че най-високо е доверието към личните лекари и лекари специалисти, като общият процент на отговорилите, че имат голямо доверие и че по-скоро имат доверие, достига 80%.
Доверието в институциите традиционно е най-ниско. 19% нямат никакво доверие на НЗОК, 21% нямат никакво доверие на Министерството на здравеопазването, а 18% – на частните застрахователни компании, показват резултатите от проучването.
Запитани дали пакетът от здравни услуги, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) покрива, отговаря или не на нуждите на пациентите, 40% посочват, че по-скоро не отговаря, а три процента казват, че напълно отговаря.
Според 47% от участниците в проучването здравните услуги, които трябва да бъдат включени или по-добре заплатени от НЗОК, са образните изследвания – ехография, мамография, изследване с ядрено-магнитен резонанс, скенер. За профилактични прегледи и изследвания, както и за скъпи терапии и специализирани лечения отговарят по 37% от запитаните. За по-високо реимбурсиране от НЗОК или за заплащане от страна на НЗОК за рехабилитация и медицински изделия отговарят по 12%, показват още данните. По-добре платени или включени нови дентални услуги искат 35% от запитаните.
Без допълнително здравно осигуряване са 76% от участниците в проучването, 18% имат допълнително здравно осигуряване, а 6% не знаят дали имат или не са отговорили на въпроса.
На въпрос дали през последната година им се е случвало да доплащат за здравни услуги извън потребителската такса, която заплащат, половината от участниците отговарят, че им се е случвало, на 38% от запитаните не им се е случвало, а 12% казват, че не им се е налагало да ползват здравни услуги през последната година.
Най-голям процент – 67%, е било доплащането за лекарства, следвано от доплащането за преглед при личен лекар или специалист – 57%.
Почти всеки трети – 28%, казва, че е доплащал за медицински консумативи, 20% – за болнично лечение, 14% – за избор на екип, 9% – за рехабилитация, 4% – за дентални услуги, 1% -дарение на лечебното заведение.
От участниците в проучването 87% не са си проверявали пациентското досие. От 13%, които са проверявали пациентското си досие, 84% не са открили нередности в него, 12% са открили, а останалите не отговарят на въпроса.
Запитани дали през последната година са преминали годишен профилактичен преглед, който се покрива от здравната им осигуровка, 59% отговарят положително.
Основните проблеми на здравната система в България според 45% от запитаните са нерегламентираните плащания или корупционни практики, според 41% – липса на достатъчно медицински специалисти, според 32% – лошо управление на лечебните заведения, според 28% – недостатъчен контрол върху качеството на медицинските услуги, според 25% – неравномерен достъп в различни региони на страната, и др.
На въпрос дали подкрепят въвеждането на задължително продължаващо медицинско обучение за лекарите в България, 80% отговарят утвърдително, 6% не подкрепят, а 14% не могат да преценят.
76% от участниците смятат, че този тип обучение ще повиши доверието им в здравната система.
