Относително голям дял от населението (15%) е здравно неосигурено и има достъп само до ограничен брой публично финансирани здравни услуги. Това е така, защото достъпът до услуги, заплащани от НЗОК, се основава на заплащането на здравноосигурителни вноски, държавата покрива осигуровките само на изключително бедните и много хора, които живеят под линията на бедността, не могат да си позволят да плащат здравни осигуровки.
Това са част от изводите на доклада на европейския офис на СЗО за България, представен в Народното събрание днес.
„Първият цялостен анализ на финансовата защита в България оценява до каква степен хората в страната изпитват финансови затруднения, когато използват здравни услуги и лекарства. Той обхваща периода между 2005-2022 г., като последните данни са от 2019 г.“, подчерта основният автор на доклада проф. Антония Димова, декан на Факултета по обществено здравеопазване към МУ-Варна.
Проучването е част от серия доклади по страни, в които са представени нови доказателства за финансовата защита на здравните системи в Европа. „Финансовата защита стои в центъра на универсалното здравно покритие и е ключово измерение за функционирането на здравната система. Целта на универсалното здравно покритие е да се гарантира, че всеки може да ползва качествени здравни услуги, от които има нужда, без да изпитва финансови затруднения“, каза директорът на офиса на СЗО в Барселона д-р Тамаш Еветовиц.
По думите му
плащанията, които хората дават от джоба си за лекарства в извънболничната сфера,
са основният двигател на катастрофалните разходи за здравеопазване в България. Този вид разходи засягат най-много по-бедните домакинства, възрастните хора и хората, живеещи в селските райони, и се увеличават с течение на времето.
Проф. Димова съобщи, че през 2018 г. около 8% от домакинствата в България са обеднели или допълнително са обеднели поради директни плащания, а при 19% здравните разходи са били катастрофални. „Хората, които е най-вероятно да изпитат катастрофални здравни разходи, са най-бедните, по-възрастните и домакинствата в селските райони. През годините случаите на катастрофални разходи се увеличават поради голямото нарастване на най-бедната част от населението. Като цяло, здравните услуги, които е най-вероятно да водят до катастрофални здравни разходи, са лекарствата за домашно лечение, медицинските продукти и болничната помощ. При най-бедните домакинства финансовите затруднения почти изцяло се дължат на лекарствата за домашно лечение“, каза тя.
Данните от доклада показват още, че случаите на катастрофални директни плащания в България са повече от много други страни в Европейския съюз (ЕС). През 2019 г. директните плащания възлизат на 39% от текущите разходи за здравеопазване, което е вторият най-голям дял в ЕС, като средно за Европа те са 21%. Катастрофалните здравни разходи в България са причинени най-вече от разходите на домакинствата за лекарства за домашно лечение – много повече, отколкото в редица други страни в Европа. Неудовлетворените потребности поради разходи, свързани с лекарства в извънболничната помощ, са двойно повече от средните за ЕС. Проблем е също социалното неравенство при неудовлетворените потребности от лекарства в извънболничната помощ.
Според доклада основните бариери в достъпа до здравеопазване са, че голям дял от населението не е здравноосигурено, защото правото на достъп е свързано с плащане на здравноосигурителни вноски; сложната система на потребителски такси (доплащания), която включва
висок процент доплащания за лекарства за домашно лечение и недостатъчни механизми за защита,
като освобождаване от плащане и годишни лимити и относително високи цени на лекарствата.
Основните изводи от анализа са, че сложната система на потребителски такси (доплащания), включваща висок процент доплащания (хората заплащат дял от цената) за лекарства за домашно лечение, не може да осигури достатъчна защита на бедните и хората с хронични заболявания. Няма освобождаване от доплащане за повече от половината от финансираните по НЗОК лекарства, при които доплащането достига 50% и повече от референтната цена. Цените на лекарствата се понижават в резултат на усилията за контрол на цените направени през 2011 г. и 2013 г., но остават високи в сравнение с други страни от ЕС.
Като дял от БВП публичните разходи за здравеопазване са ниски в сравнение с повечето страни от ЕС и Западните Балкани. През 2019 г. публичните разходи за здравеопазване възлизат на 4% от БВП (спрямо средните за ЕС 6%). Въпреки че през последните години те се увеличават, нарастването не е толкова бързо, колкото при директните плащания.
Според представители на СЗО за да се намалят неудовлетворените потребности и финансовите затруднения, правителството следва да се съсредоточи върху подобряването на финансовата достъпност на лекарствата в извънболничната помощ и на защитата от директни плащания за по-бедните домакинства и хората с хронични заболявания. Това може да се постигне, като се осигури покритие на цялото население от НЗОК. Като първа стъпка държавата може да започне да плаща здравноосигурителни вноски за хората, които живеят под линията на бедността и които нямат право на социална помощ. Освен това
трябва да се преразгледа санкционирането за неплащане на здравноосигурителни вноски
чрез ограничаване достъпа до здравни услуги.
Необходимо е да се подобри политиката на доплащанията чрез въвеждане на освобождаване от плащане за по-бедните домакинства и хората с хронични заболявания, както и на годишен лимит на всички доплащания, основан на дохода. Трябва да се подобри и начинът, по който НЗОК закупува лекарства в извънболничната помощ: да се продължи с намаляването на цените на лекарствата и да се осигурят стимули за доставчиците на здравни услуги и аптеките да предписват и отпускат най-евтините алтернативни лекарства. През следващите години да се увеличат трансферите от държавния бюджет към НЗОК, като се осигури внимателно използване на ресурсите, за да се постигнат целите за равнопоставеност и ефикасност, се посочва в доклада.
