Повече от 840 милиона души в света имат хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). Това е около 80% повече от броя на хората с диабет. През 2019 г. ХБЗ е 10-тата водеща причина за смърт в световен мащаб и се очаква до 2040 г. да стане 5-тата.
България е на едно от първите места в Европа по честота на заболяването – 13% от хората у нас имат ХБЗ или около 700 000 българи, поради което е необходимо да се вземат спешни мерки за ранно диагностициране на пациентите и навременно лечение.
ХБЗ е свързано с прогресивна загуба на бъбречната функция и преминава през пет стадия на развитие. Първата степен е със запазена или леко увеличена гломерулна филтрация, втората е с леко понижена, третата – с умерено понижена, четвъртата степен с тежко понижена гломерулна филтрация и петата степен – бъбречна недостатъчност.
С най-висок риск за развитие на ХБЗ са пациентите с:
- Захарен диабет
- Артериална хипертония
Диабетът е причина за 38% от случаите на ХБЗ, а АХ за 28% от тях. Затова е важно тези пациенти да проследяват бъбречната си функция поне веднъж в годината. Ранните етапи на ХБЗ могат да бъдат обратими – ако бъде открито навреме, прогресията му може да бъде забавена. Ако се диагностицира твърде късно или не се лекува, може да прогресира до бъбречна недостатъчност и единственото решение е диализа или бъбречна трансплантация, които са силно инвазивни и изтощителни за пациентите.
ХБЗ може да прогресира до бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или бъбречна трансплантация.
„Много е важно хроничното бъбречно заболяване да бъде открито навреме, което означава в първите му стадии, когато може да се осъществи ефективно лечение и да не се достигне до прогресия към бъбречна недостатъчност“, каза проф. д-р Емил Паскалев, кмн, дмн, председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиника по нефрология, трансплантация и диализно лечение в УМБАЛ „Александровска“.
Проф. Паскалев сподели, че за състоянието на бъбречната функция е необходимо изследване на серумен креатинин и на протеинурия. „Това са два показателя, които изключително рано обхващат първите нарушения в бъбречната функция в резултат, на което може да се постигне целта – да бъде открита рано бъбречната увреда и да не се допусне да прогресира“, допълва той.
Необходимо е на база на креатинина да се изчислява скоростта на гломерулна филтрация (GFR), който е най-добрият общ показател за състоянието на бъбречната функция. Изчислява се по формулите CKD-EPI или MDRD. Този показател дава основание да се оцени точното състояние на бъбречната функция, както и динамика в нейните промени.
Когато резултатите от серумния креатинин и микроалбуминурията са над определените норми, пациентите трябва да бъдат насочени към нефролог. Само така бъбречната увреда може да бъде открита рано и да не се допусне нейната прогресия. – подчерта проф. Паскалев.
„Навременната консултация с нефролог е изключително важна, тъй като ако се диагностицира бъбречно заболяване в ранните стадии – първа и втора степен на ХБЗ, лечението може да доведе до излекуване на болестния процес и да не се допусне да прогресира, което след трета степен може да стигне до бъбречна недостатъчност, където нещата са необратими. Голямо предимство е пациентите с ХБЗ да достигат навреме до специалист-нефролог, тъй като при тях ще се осъществи терапия, която забавя прогресията“, каза проф. Паскалев и призова общопрактикуващите лекари да изследват бъбречната функция на своите пациенти поне веднъж в годината.
В обобщение:
-
- ХБЗ е свързано с прогресивна загуба на бъбречната функция. ХБЗ може да прогресира до бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или бъбречна трансплантация.
- С най-висок риск за развитие на ХБЗ са пациентите с:
– Захарен диабет
– Артериална хипертония
-
- Ранните етапи на ХБЗ могат да бъдат обратими. Важно е пациентите да достигнат навреме до нефролог!
- Основни изследванията за състоянието на бъбречната функция са:
– Серумен креатинин
– Протеинурия
- Ако стойностите на серумен креатинин и микроалбуминурия са над референтните, насочете пациентите към нефролог.
Повече за ХБЗ можете да видите във видеото с проф. д-р Емил Паскалев, к.м.н., д.м.н., председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиника по нефрология, трансплантация и диализно лечение в УМБАЛ „Александровска“.
AstraZeneca България, София 1057, Бул.”Драган Цанков” 36, тел.: (02) 44 55 000, факс: (02) 971 11 24; BG- 5939/8.2022 год.
