Кадровият колапс в българското здравеопазване се задълбочава, докато държавата продължава да блокира пълноценната реализация на вече подготвените медицински кадри. За това алармираха в рубриката „Вдъхновяващи“ на БНР представители на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите – зам.-председателят Галина Захариева, членът на УС Радослав Дудев и ръководителят на филиала на ЦСМП в Панагюрище Христо Иванов.
Според тях комбинацията от липсваща нормативна рамка, орязани правомощия и ниско заплащане парализира работата на хиляди специалисти в страната.
Квалифицирани кадри без нормативен алгоритъм Галина Захариева напомни, че въпреки че подготовката на лекарски асистенти с висше образование бе възстановена още през 2014 г. (след 15-годишно прекъсване), държавата все още не е разписала ясен стандарт за техните правомощия.
„Българското здравеопазване изпитва крещящ недостиг на лекари. В същото време от университетите излизат подготвени лекарски асистенти, чийто професионален потенциал се ограничава нормативно. Не е възможно в тази криза държавата да пилее този ценен човешки ресурс“, категорична е Захариева.
Тя разясни, че проблемът не е в липсата на знания или умения, а в липсата на ясни медицински протоколи: „Нашите колеги на практика поемат цялата извънболнична помощ в десетки малки населени места и работят самостоятелно в спешните екипи. Тъй като правомощията им не са законово фиксирани, те всекидневно поемат гигантски правен риск при спасяването на човешки животи.“
Решения за секунди на терен и в спешните отделения Радослав Дудев, който е лекарски асистент в Спешното отделение на УМБАЛ „Медика“ – Русе, сподели, че дежурствата им покриват тежки и критични състояния – от леки битови травми до политравми с опасност за живота. Тяхната структура обслужва пациенти не само от Русенско, но и от съседните области Разград, Шумен, Търговище и Силистра.
„Вземаме решения за секунди, а синхронът между лекар и лекарски асистент е от ключово значение. В същото време обещаваното с десетилетия увеличение на възнагражденията ни се бави вече над 30 години, което е просто унизително“, сподели Дудев.
Парадоксите в категорията труд и статута Христо Иванов от ЦСМП – Панагюрище постави акцент върху неадекватното класифициране на професията от страна на държавата. В момента лекарските асистенти се водят в общата категория „специалисти по здравни грижи“, въпреки че изпълняват самостоятелна диагностично-лечебна дейност.
„След лекаря, единствено лекарският асистент има правомощията самостоятелно да води спешен екип. Ние носим пряка отговорност за диагнозата и назначеното лечение, а получаваме възнаграждения като кадрите без лечебни функции“, посочи Иванов.
Той посочи и друг фрапиращ парадокс – работещите в Спешна помощ продължават да бъдат третирани като трета категория труд, за разлика от колегите им от МВР и Пожарната, които са първа категория, въпреки че трите служби реагират рамо до рамо на тежки инциденти и катастрофи.
Пакет от спешни предложения за реформа: За да се спре изтичането на кадри и да се стабилизира системата, от Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите настояват за:
1. Законова регламентация: Изработване на ясни алгоритми за работа и разширяване на професионалните правомощия.
2. Развързване на ръцете в болниците: Премахване на ограниченията лекарските асистенти да работят само в определени структури и даване на възможност за пълноценно участие в болничната помощ.
3. Самостоятелни практики: Права за разкриване на самостоятелни практики, финансирани директно от бюджета на НЗОК (особено за отдалечени и труднодостъпни райони).
4. Справедлив доход: Въвеждане на гарантиран праг за минимално възнаграждение за всички медицински специалисти, върху което да се надгражда според квалификацията и отговорността.

