Проектът на НЗОК за създаване на амбулаторна процедура, по която да се заплаща биомаркерната диагностика на онкоболни пациенти няма да бъде разглеждан от Надзорния съвет, като вместо това надзорниците са приели да бъде съставена експертна работна група съвместно с БЛС и да се изиска становище от министъра на здравеопазването относно включването на амбулаторни процедури 5 и 43 в основния пакет по Наредба 9. Ще бъде направена и оценка на бюджетното въздействие на двете амбулаторни процедури.
Това става ясно от стенограмата на заседанието на Надзорния съвет на Касата, проведено на 26 март.
Припомняме, че след заседанието от Сдружението за развитие на българското здравеопазване, чийто представител в Надзора е адв. Силвия Величкова, обявиха, че Надзорният съвет е отказал проекта на амбулаторна процедура, предложен от ръководството на Здравната каса и е отхвърлил предложението на адв. Величкова да бъде разгледан на следващото заседание. „За пациентите за това значи отново забавяне и неяснота дали изобщо някога ще има желание да се коментира и кога ще се случи. Това значи, че продължават да заплащат сами“, каза тогава адв. Величкова пред БНР.
За какво е спорът
От стенограмата става ясно, че внесеният от ръководството на Касата проект е предложен само за сведение на Надзорния съвет, а преди да бъде разглеждан по същество от Надзора, трябва да бъдат договорени с БЛС както самите процедури, така и предиктивните стойности на биомаркерите като медицински изделия извън цената на амбулаторната процедура.
„За да стартира тази дейност има и алгоритъм. Първо, наредбата за основния пакет. Това означава, че трябва да предложим с писмо до Министъра на здравеопазването да включи дейността в Наредбата и второ, това е списъкът с медицинските изделия, които се заплащат от НЗОК и след това трябва да започнем преговори с Българския лекарски съюз за промяна на Националния рамков договор. Трябва да спазим всички тези изисквания“, подчертава представителят на Министерството на финансите в Надзорния съвет Кирил Ананиев.
„Въпросните амбулаторни процедури 5 и 43, в които е включена употребата на биомаркерите, бяха подготвени още през м. ноември миналата година, но по една или друга причина не можаха да влязат за разглеждане от Надзорния съвет. Едното обяснение първоначално беше свързано с отлагането на гласуването на Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., след това причина бяха определени становища, които постъпваха при нас от страна на лекарското съсловие, на съсловната организация на лекарите, но в крайна решението за заплащане беше записано в Закона за бюджета на Касата. Независимо оттук нататък какво ще последва, трябва да завършим този процес по един или друг начин.
Процедурата, която трябва да извървим ние, е да бъде поискано от страна на Министъра на здравеопазването допълване на пакета, но също така да влезем в съответните разговори с БЛС, за да намерим най-оптималната конструкция за прилагането и заплащането на биомаркерната диагностика така, че тя да бъде от една страна ефективна и качествена, а от друга страна да гарантира интересите на публичния фонд така, че да не допуснем злоупотреби, да не допуснем източване на ресурс, който може да се използва за други цели. Това, което ще направи оперативното ръководство, в лицето на доц. Стефановски, е да влезе в съответните разговори с Министерство на здравеопазването и БЛС“, казва подуправителят на Касата проф. Момчил Мавров.
Според представителя на БСК проф. Григор Димитров трябва да бъдат извървяни всички стъпки, тъй като в противен случай процедурата може да бъде опорочена.
Адв. Величкова обаче смята, че Надзорът трябва да приеме решение, според което проектът за амбулаторните процедури трябва да бъде разгледан на разгледан на следващото заседание на Надзорния съвет, а дотогава да бъде възложено да се изиска становището от МЗ. „Предлагам принципно да вземем решение, че ще бъде приета амбулаторна процедура, като детайлите ще бъдат уточнени в дискусия на следващия Надзорен съвет. Има някои детайли, които трябва да бъдат изчистени. В този вид амбулаторната процедура ще работи за една конкретна лаборатория, поне така излиза като чета изискванията. За да не бъде ръководството на НЗОК и Надзорът в ситуацията, която желаем да бъдем добронамерени и да не бъдем подведени, и
да направим услуга не само на пациентите, а и на съответните участници,
трябва да дискутираме и да изчистим тази процедура“, казва тя.
И Кирил Ананиев, и директорът на ИАМН Иванка Динева са категорични, че е нужно да бъдат проведени разговори с Лекарския съюз. „Амбулаторните процедури са част от Националния рамков договор и неговото приложение, така че на първо място трябва да се договори между експертите на НЗОК и Българския лекарски съюз, след което се приема от Управителния съвет на лекарския съюз и Надзорния съвет на НЗОК, и тогава вече се съгласува от Министъра на здравеопазването“, казва Динева.
„Аз съм съгласен с г-жа Динева, тъй като наистина е предвиден такъв ред, в който първо заседават експерти и те влизат във взаимодействие, двете работни групи на Лекарския съюз и на Касата, след което докладват вече изготвения от тях проект на амбулаторна процедура, след което се утвърждават и подписват от съответни представители на Надзорния съвет на касата и Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Това е редът, който е разписан за приемане, изменение и допълнение на НРД“, казва и подуправителят на Здравната каса проф. Момчил Мавров.
„На този етап нямаме текст, който да им представим. И аз искам да уточня, че всички сме запознати какъв е редът за включване на амбулаторни процедури в рамковия договор, че то става в преговори с Лекарския съюз, това изискване е законово, ние не го коментираме, това е така. Но е в компетентност на Надзорния съвет да приеме проект, който след това да предложи на договорния партньор. Това е в компетентност на Надзорния съвет и в никакъв случай не е в нарушение на процедурата, напротив, казва адв. Величкова.
Тя допълва, че според нея процедурата трябва да бъде изработена от Здравната каса и да бъде представена в готов вид на БЛС.
„Ние предлагаме един проект, който е изработен от експертите на Касата. Утре, като се сформира работната група с БЛС, този проект ще се обсъжда от тук нататък между експертите от работната група, между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. Те по някои време ще стигнат до консенсус какъв точно проект ще внесат за разглеждане вече при нас. Това дали ще бъде за следващото заседание на Надзорния съвет или за по-следващото, аз не мога да гарантирам, защото това е договорен процес. Ние повече няма да го обсъждаме. В момента, в който влезе в тази работна група, ние тук с Вас, включително и Вие, и аз, няма да виждаме и няма да бъдем запознати с този процес, защото той ще се обсъжда от лекарския съюз и експертите от съответната дирекция. Те като стигнат до консенсус ще ни внесат вече готовия продукт, който ще обсъждаме и ако не ни хареса, тогава ще го върнем на съответната работна група отново“, обяснява управителят на НЗОК проф. Петко Стефановски.
Той допълва, че когато се договарят двама партньори, не може единият да поставя срокове на другия „Това е най-малкото неуважително към партньора. Това не е партньорство, а командно-административен метод. Вие можете да ми възложите някакъв срок на мен, като управител, съответно аз не мога да възложа срок на д-р Брънзалов, тъй като той е мой партньор, а не подчинен. За сроковете. Аз утре ще поставя въпроса за работната група, но вече срок кога тази работна група ще излезе с решение за тази амбулаторна процедура, както и не бих могъл да възлагам на Министъра на здравеопазването кога ще ми отговори“, заявява доц. Стефановски.
