Девет препоръки отправя институцията на омбудсмана за подобряване на Спешната помощ и работата на личните лекари в Годишния доклад за дейността за 2024 г., внесен за разглеждане в Народното събрание.
Институцията настоява да бъде направен анализ на проблемите и изготвяне на дългосрочна стратегия за повишаване капацитета на Спешната помощ на територията на страната, в това число относно категория и условия на труд, заплащане и гарантирана безопасност, и да бъдат взети мерки за подобряване на достъпа на гражданите от малки, отдалечени и труднодостъпни места до първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, с приоритет децата и хората с увреждания.
Докладът препоръчва също така да бъде гарантиран достъпът на гражданите на територията на цялата страна до медицинска помощ, която не може да бъде отложена във времето, извън работния график на ОПЛ, празнични и почивни дни; осигуряване на 24-часов достъп на децата до първична и специализирана медицинска помощ; обсъждане на правила и контрол за гарантиране на своевременен избор на нов ОПЛ, в случаите на внезапно прекратяване на договора с НЗОК, предвид случаите на отказ на лични лекари да записват нови пациенти; разширяване на броя и нивото на заплащане с публични средства на дентални услуги; финансиране с публични средства на дейности за долекуването, продължителното лечение и рехабилитацията с достатъчен обем и продължителност; регламентиране оказването на палиативни медицински грижи, осигуряване заплащането им с публични средства и засилване на контрола и
недопускане на случаи на отказ на лечебни заведения за болнична помощ да хоспитализират спешни пациенти,
изискват още от екипа на омбудсмана.
Припомняме, че омбудсманът Диана Ковачева и нейният заместник Елена Чернева-Маркова подадоха оставки през април 2024 г. и оттогава няма избран нов омбудсман. Преди това обаче Ковачева издаде заповед, с която позволи на главния секретар и началника на кабинета да могат да разписват жалбите на гражданите.
„Постъпилите през годината жалби срещу спешната помощ са по повод проблеми при комуникацията с диспечерите; неотзоваване на повиквания; закъснения на линейката; обем и качество на оказаната на място медицинска помощ проблеми при осъществяване на хоспитализации и откази от лечебни заведения за болнична помощ да хоспитализират докараните им с екипи на ЦСМП пациенти. Анализът показва, че сред основните проблеми са недостатъчният брой лекарски екипи недостигът на персонал, остарелият автопарк, затрудненият достъп до пациента в планински райони и в райони с лоша пътна инфраструктура и др. Следва да се отбележи също натоварването на спешната помощ от неспешни случаи, в това число здравнонеосигурени пациенти, както и от осигурени пациенти, за които не е осигурен друг достъп до медицинска помощ в извънработното си време и в празнични и почивни дни. Не на последно място са възникналите конфликти с пациенти и техните близки и случаите на физическа агресия срещу медицинския персонал“, се казва в доклада.
Оплакванията срещу спешните отделения в болниците са основно по повод организацията на работа, големия брой чакащи пациенти, в това число здравнонеосигурени, потърсили сами помощ, проблеми, имащи отношение към триажа, възникнали конфликти между персонала и пациентите и техни близки.
Гражданите поставят и въпроса с липсата на транспорт да се приберат сами в случаите, когато са закарани с линейка до болница, но не са хоспитализирани.
По отношение на общопрактикуващите лекари най-много са жалбите във връзка с достъпа до медицинска помощ на граждани от малки, отдалечени и труднодостъпни населени места. Те търсят съдействие от институцията на омбудсмана във връзка с неосигурен техен достъп до първична помощ вследствие липсата на лекар или непосещаването на населеното място от лекар или фелдшер.
Сериозен проблем за гражданите в тези, но и в по-големи населени места е неосигуреният достъп до медицинска помощ между 20 ч. вечерта и 8 ч. сутринта през работните дни и денонощно през почивните и празничните дни по повод остри и изострени хронични заболявания и състояния, при които медицинската помощ не може да бъде отложена във времето. Граждани отбелязват липсата на гарантиран безплатен достъп до първична и специализирана медицинска помощ в морските курорти през активния сезон.
Сериозен и задълбочаващ се през годините е проблемът с недостига на общопрактикуващи лекари (ОПЛ), особено в някои райони на страната, което е предпоставка за нарушени права на гражданите на достъп до първична медицинска помощ. Същевременно лични лекари нерядко отказват да включват в пациентската си листа нови пациенти по различни причини, като например необходимостта, поради големия брой пациенти, да наемат допълнителен медицински персонал, избягване на трудни за обслужване и конфликтни пациенти и др. В тази връзка следва да се отбележи, че не са предвидени нормативни основания и възможност ОПЛ да откаже да запише нов пациент, отбелязва се в доклада.
За поредна година гражданите съобщават, че при внезапно прекратяване на дейността на техния личен лекар те не разбират за това веднага, а в момент, когато спешно се нуждаят от първична медицинска помощ, но не могат своевременно да изберат нов личен лекар по посочените причини. В единични случаи съвместно с Районната колегия на Българския лекарски съюз е оказвано съдействие за избор, но на практика няма механизъм лекарят да бъде принуден да запише нов пациент, като същевременно възможността за отказ не е нормативно регламентирана.
Не на последно място, оплаквания постъпват и по повод неетично отношение на лични лекари към пациентите и техните близки, като най-честите са откази за домашни посещения, както и за издаване на медицински направления за консултация със специалист, въведени такси за услуги.
Гарантиране на достъпа на децата до лекар със специалност педиатрия е сериозен проблем, на който също не е намерено решение, смятат от институцията. Граждани съобщават, че личните лекари със специалност „Педиатрия“ са малко и не записват нови пациенти. След извършените проверки родителите са информирани за възможността техният личен лекар да не е педиатър, но да работи с деца, като същевременно достъпът на детето до специалист бъде осигурен чрез издаване на медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист по педиатрии, а също включване в програма „Детско здравеопазване“. Нерядко гражданите са объркани вследствие необходимостта да посещават повече от един лекар по различните поводи.
Анализът показва, че проблемът с недостига на педиатри се задълбочава, като не е осигурено оказването на 24-часова спешна и неотложна помощ на децата, ЦСМП, както и звената, работещи като спешни кабинети, също не разполагат с достатъчен брой лекари с тази специалност. За решаването на този проблем е необходимо обсъждане на комплексни мерки за стимулиране на интереса на лекарите към специалността „Педиатрия“, както и относно тяхното заплащане, смятат от институцията на омбудсмана.
За поредна година повод за жалби и сигнали на граждани са въведените лимити (т. нар. регулативни стандарти) на броя на издадените направления за консултация и съвместно лечение от специалист и по-рядко на стойността на назначаваните медико-диагностични дейности. Гражданите настояват тези ограничения да отпаднат и да могат да посещават специалисти без направление.
От институцията на омбудсмана нееднократно е заявявана позиция, че лимитите нарушават правото на гражданите до своевременен достъп до специализирана медицинска помощ и следва да отпаднат. Посочвано е, че необходимостта от контрол на разходите на НЗОК не оправдава случаите на нарушени права на пациенти, на които нерядко се налага да заплашат за дейности, на които имат право като здравноосигурени лица.
