51% от заведените съдебни искове срещу лекари и лечебни заведения са неоснователни. Това стана ясно от проучване на експерта по медицинско право Мария Шаркова въз основа на 600 съдебни решения, постановени по 238 дела, водени в периода 2007-2017 година. 31% са уважените искове, а по 18% все още се очаква решение.
Шаркова участва в Четвъртата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“. Тя не пропусна да отбележи, че изразът „медицинска грешка“ не е правен термин и допълни, че той не се използва в САЩ и Европа, където подобни пропуски се определят като нежелани събития или усложнения, които са настъпили в лечебни заведения, но не са свързани с хода на заболяването на пациента.
Шаркова беше категорична, че изследването на съдебната практика в това отношение развенчава няколко мита, а именно, че всяко нежелано събитие, станало в лечебно заведение, е в резултат от лекарска грешка, както и че няма издадени присъди.
От презентацията й стана още ясно, че ежегодно се завеждат между 35 и 40 дела, като в последните години се наблюдава ръст в броя им. Адвокат Шаркова обаче подчерта, че не може да се направи общ извод за увеличаване на подобни съдебни казуси, като поясни, че в България все още липсва система за регистрация на нежелани събития. По-големият брой на делата тя обясни с по-голямата информираност на пациентите и за съжаление проблемите в здравната система, които създават напрежение и провокират пациентите да дават лекарите на съд.
Най-често в исковите си молби пациентите сигнализират за некачествени постоперативни грижи и неправилна диагноза и лечение. Сферите от медицината, заради които се подават най-много искове, са хирургия, АГ, ортопедия и травматология, следвани от денталната медицина. Присъдените обезщетения за период от 10 години са близо 3,5 млн. лв., като сумата би нараснала двойно, ако към нея се прибавят разходите по делата и лихвите.
35% от заведените дела са заради проблеми в комуникацията, информира още тя.
В тази връзка Шаркова препоръча въвеждане на системите за управление на конфликти в лечебните заведения, както и по-честото използване на болничния омбудсман, каквато практика има в САЩ. Според нея у нас трябва да се въведе и система за докладване на нежални събития в сферата на медицината
