Брой 10/2017
Проф. д-р Христо Одисеев
В началото борбата срещу глобалната HIV епидемия бе фокусирана върху предпазването от заразяване, намаляване трансмисията на вируса с въвеждането на антиретровирусна терапия и с опитите за създаване на ваксина. Много малко внимание се отдаваше върху действието на естествената имунна система в съчетание с антиретровирусната терапия в еволюцията на вирулентността на HIV.
Както е известно, вирулентността на всеки патогенен агент (вируси, бактерии, паразити) се изразява в способността му да предизвиква заболяване. Счита се, че патогенен агент, причиняващ епидемия с висока смъртност, с течение на времето намалява своята вирулентност, тъй като се нуждае от преживяване на заразените, за да го разпространяват.
В началото HIV беше силно вирулентен, размножаваше се бързо, с висока концентрация в кръвта на заразения и рязко спадане на броя на клетките CD4 – ключовият маркер за тежестта на инфекцията.
Тези фактори водеха до тежка инфекция, с почти 100% смъртност.
Но при това положение, HIV беше осъден на самоубийство, поради липса на преживяващи инфекцията болни, които да го разпространяват. Затова бе принуден да намали своята вирулентност. Проучванията доказаха, че съдържанието на 30 000 вирусни единици (”товарът на вируса”) в 1 мл. кръв е оптималната доза за заразяване на нов индивид, а той да остане жив, за да продължи половите контакти и да го разпространява.
Естественият вирусен имунитет при всички патогенни агенти има генетична основа. При HIV, у единични индивиди, тази основа е високо потенциална. Има лица, които носят в себе си вируса, но не заболяват или заболяват след продължителен период от момента на заразяването и прекарват инфекцията леко. Този факт доскоро нямаше обяснение.
За имунологичен фактор, действуващ срещу инфекциите, се има предвид системата от гени, наречена HLA – Human Leucocyte Antigen (на български се произнася ХЕЛА). HLA заема съществена част от Главния Комплекс на Тъканната Съвместимост (Major Histocomptability Complex – MHC) и съдържа около 200 гена, намиращи се в шеста
хромозома. В зависимост от структурата и функцията им, гените са групирани в 4 фракции, (наричани и класи): A, B, C, D. От общия брой гени, HLA съдържа 40, които са отговорни за вирусните инфекции. Те се намират в класовете А и B, с химически състав гликопротеини (Фиг.1.А и 1.B). HLA гените се характеризират с висок полипотенциал, кодират различни видове антигени и техните подвидове – алелите. Разликата между отделните антигени и техните алели се дължи на промяната в аминокиселините, дори и само в една на отделен антиген. Всяка HLA молекула се обозначава от кой клас ген произхожда, а номерът на антигена и алелите с цифри, като след буквата е поставена звездичка *, заместваща предходните антигени. Например HLA В*57: 01 (02,03…) е от клас B гени, има номер 57 и алел 01 (в скобите – следващите алели: 02,03…). Най-важното свойство на HLA молекулите е протекцията срещу HIV.
Кодираните антигени и техните алели срещу HIV са разположени главно по повърхността на цитотоксичните Т лимфоцити, наречени убийци, защото убиват телесните клетки, заразени с вируса. HLA антигените се прихващат от Т лимфоцитите чрез антиген разпознаващ рецептор, като клас А се захваща от клетките CD8, а клас В от клетките СD4, които са мишена на HIV. След разрушаването на заразената клетка, алелите се свързват с вирусите и им предават имунен отговор. С други думи, блокират активността на вирусите. Този процес e наречeн адаптация на вируса към имунната система на организма. При адаптацията вирусите претърпяват съществени промени: загуба на способност да се размножават, което води до намаление на количеството им в организма, а намалението води до понижаване на вирулентността; загуба на способност да мутират, с това ги прави податливи на антиретровирусната терапия. Единствено остава способността им да се предават на възприемчивите индивиди, без да предизвикват заболяване, като с това увеличават процента на серопозитивните. В Япония, в началото на епидемията, с въвеждането на ранно антиретровирусно лечение в комбинация с HLA – В*51: 01, вирусите, адаптирани към имунната система, са 75% в серопозитивната прослойка сред населението. Неотдавнашни проучвания потвърждават, че с увеличаване количеството на вирусите, адаптирани към HLA, се намалява нивото на размножаване на вируса, а увеличава процента на серопозитивните.
С течение на времето при пречистване на кръвта от бъбреците, организмът изхвърля адаптираните вируси като чужди елементи.
Разширеното използване на антиретровирусната терапия в световен мащаб забави болестната прогресия и намали разпространението на вируса. С това HIV отстъпи първото място на Хепатит С Вируса.
По-горе споменахме, че способността за бързо размножаване на вирусите предизвиква високoто им съдържание в кръвта, силна вирулентност и бързо спадане на CD4 в новозаразените. Стриктното антиретровирусно лечение в асциация с HLA антигените води до снижение размножението на вируса и намаляване на вирионите в кръвта до толкова ниски нива, че рискът от трансмисия почти е елеминиран. Ефектът от вирусната асоциация с HLA алелите и с разработване на метод за измеримо спадане на вирусната репродукция вече е доказан. В Япония, стриктното приложение на антиретровирусната терапия в комбинация със споменататa молекула HLА B* 57: 01 снижи относителния дял на серопозитивните с виролентни вируси сред възрастното население до 0.1%.
Този ефект изпъква най-красноречиво, ако се сравни с положението в Южна Африка, където броят на серопозитивните сред населението е по-висока над 100 пъти, в сравнение с Япония, а абсолютният брой на инфектираните с HIV най-висок в света: 6.1 милиона южноафриканци живеят с вируса.
Тези наблюдения подсказват хипотезата, че повишеното използване на антиретровирусната терапия с взаимодействие на HLA в световен мащаб би допринесло за изчистване на заразената популация от вируси с високо размножение и по този начин, с течение на времето би намаляло вирулентността на HIV епидемията. И възниква вероятността: Спин да стане безобидна инфекция.
Получените резултати в Япония се потвърждават и от сумираните данни на широкото проучване на HIV епидемиите в Ботсавана и Южна Африка, страните най-тежко засегнати от вируса, проведено от изследователи от тринадесет реномирани световни лаборатории. Ние ще представим само крайните резултати (Фиг 2: А, В ).
Eпидемията в Ботсвана започва 10 години по-рано и ранно внедрено антиретровирусно лечение, в сравнение с Южна Африка, където лечението е въведено много по-късно. При проучването изследователите използват съчетанието на антиретровирусното лечение с HLA антиге-ните B*57:01 и B*58:01.
През 1991 г. серопозитивните сред населението в Южна Африка са 1%, а в Ботсвана – 7%. През 2013 г. броят на заразените в Южна Африка достига до 19%, а в Ботсвана – до 22%, с 13% по-малко.
От фигура 2 А е видно, че процентът на серопозитивните сред населението в Ботсвана е по-висок, в сравнение с Южна Африка. За този факт следва да се вземе под внимание, че епидемията в Ботсвана се проточва с 10 години повече, а проучванията показват по-голям процент от серопозитивните, в резултат на ранното приложение на антиретровирусното лечение, носят вируси, адаптирани към имунната система, т.е, не вирулентни, в сравнение с Южна Африка.
Във фигура 2.B се демонстрира, че средният вирусен товар в кръвта на заразените в Ботсвана е 2 пъти по-нисък от този в Южна Африка – 15,350 срещу 29,350 копия вириони в 1 мл. кръв. Това показва, че в резултат на ранното антиретровирусно лечение, в съчетание с HLA в Ботсвана, размножението на вируса е намаляло 2 пъти, в сравнение с Южна Африка.
От същата фигура се вижда, че броят на CD4 в 1 мл. кръв на заразените е по-нисък в Ботсвана, в сравнение с Южна Африка – 342 срещу 397. Това се обяснява с фактите, отбелязани за имунната прослойка, където освен по-дългото протичане на епидемията в Ботсвана, ранното приложение на антиретровирусното лечение, в комбинация с НLA, е довело до масово разрушаване на заразените CD4 клетки и до по-високия дял на асоциираните към имунната система вируси в серопозитивната популация.
В сравнение с Япония, успехът в Ботсвана е скромен, но следва да се вземе предвид икономическото и социално състояние в тази страна, включително и на здравната мрежа.
Получените резултати в Япония и Ботсвана събуждат надеждата за възможен край на 40 годишната смъртоносна война между HIV и Човека и за съвместно мирно съжителство до крайното ликвидиране на инфекцията, предполагаемо към 2030 година.
Ще се потвърди ли надеждата, бъдещето ще покаже.
