БЛС предлага 30% увеличение на цените за дейности в първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП), 31% за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), 1.8 млн. хоспитализации и увеличение на цените на клиничните пътеки средно с 25%. Това става ясно от проекта на НРД, който Лекарският съюз е изпратил до НЗОК.
Увеличението на цените за дейности в ПИМП е абсолютно належащо, за да бъде направена извънболничната помощ привлекателна за кариерно развитие, пише в мотивите към проекта. По данни на БЛС в момента 63% от лекарите са над 50-годишна възраст, а средната възраст на медиците у нас 53 години. При общопрактикуващите лекари данните са още по-тревожни – над 88% от тях са над 50-годишна възраст, а средната възраст при тях е 58 години. Достигнали пенсионна възраст пък са близо 30% от всички общопрактикуващи лекари.
Предложението на Лекарския съюз е за увеличение на цените за дейности – профилактични прегледи (вкл. по програми детско и майчино здравеопазване) и за диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти и др. Целта е от една страна да се запазят съществуващите практики, а от друга първичната извънболнична медицинска помощ да стане по-привлекателна за младите лекари. Затова се предлага сериозен ръст на цените на профилактичните прегледи. БЛС предлага при деца от 7 до 18 години цената да бъде увеличена от 11 лв. на 18 лв.,
а при възрастните – от 18 лв. на 25 лв. Увеличението при диспансеризацията пък да е 34%.
Предлага се и значително повишаване на цените за капитационни плащания, тъй като по този начин се финансират всички прегледи по повод остри заболявания на пациентите и други услуги, включени в пакета дейности на общопрактикуващите лекари. При деца за капитационни плащания увеличението трябва да стане от 2,20 лв. на 2,90 лв., за възрастни от 18 до 65 години – от 1,40 лв. на 1,75 лв., а за възрастни над 65 години – от 2,20 лв. на 2,70 лв.
Предложението на БЛС за СИМП е за увеличение средно с 31% на цените за специализирани дейности, включващи първични и вторични прегледи, медицинска експертиза, профилактични прегледи, диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти, прегледи по майчино и детско здравеопазване.
„Мярката има за цел насърчаване на профилактиката, диспансерното наблюдение и проследяване както при децата, така и при хронично болните пациенти. Не на последно място подобна мярка ще задържи интереса на колегите от специализираната извънболнична помощ, трудът на които през годините беше силно подценен и натоварен с големи обществени очаквания“, смятат от Лекарския съюз.
Сред конкретните предложение са първичният преглед при специалист от 24 лв. да се увеличи на 35 лв., а при педиатър да стане 37 лв. При вторичен преглед предложението е за възрастни той да се заплаща от НЗОК на 13 лв., а за деца на 15 лв.
Българският лекарски съюз предлага в НРД за медицински дейности да се увеличи чувствително броят на изследванията (обемите), свързани с профилактика/превенция и ранна диагностика на социалнозначими заболявания като диабет, сърдечносъдови, онкологични, ендокринологични, възпалителни, инфекциозно-възпалителни заболявания, хематологични, метаболитни и др., а също и обемите на останалите медико-диагностични дейности. Целта е да се покрият нуждите на пациентите и да им се даде възможност да се възползват от по-голям брой изследвания, което ще допринесе за навременната диагностика, като едновременно с това ще намали случаите, при които поради липса на ресурс за осъществяване на изследвания в извънболничната помощ пациентите се насочват за диагностика в болнични условия.
Предлага се намаляване на цената за полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19 (PCR), както и отпадане на заплащането от НЗОК на теста за COVID антитела. За сметка на това се предлага повишение на цените за цитологични, хистобиопсични изследвания, мамография и ехография на млечна жлеза. Съсловната организация подчертава, че през 2022 г. в пакета медико-диагностични дейности по Наредба № 9 се въвеждат нови изследвания, гарантирани от бюджета на НЗОК, като засега това са: протеин на човешкия епидидим 4 (HE4); D-димер, полимеразна верижна реакция за доказване на минимум 14 типа на човешки папиломен вирус (HPV), включващ типове с висок онкогенен риск 16 и 18 и др.
Въпреки че увеличението на средствата за болнична помощ в бюджета на НЗОК е най-малко спрямо последните години, както и спрямо увеличението за извънболнична помощ, от БЛС предлагат по-ефективно разпределяне на средствата, с което ще бъде компенсирана болничната система за увеличените разходи.
„Смятаме, че в бъдеще е необходима съществена промяна на финансирането на болничната медицинска помощ чрез въвеждане на по-високи цени и прилагане на комплекс от мерки за ежегодно намаляване на броя на предвижданите хоспитализации, съобразено с доклада на Световната банка още от 2015 година, както и с докладите на ЕК от 2019 и 2021 година. В бюджета на НЗОК са заложени 2.2 млн. хоспитализации. Български лекарски съюз предлага те да са около 1.8 млн., които реално са със 100 000 повече спрямо миналата година, когато са отчетени 1.7 млн. хоспитализации. Увеличението, което предлагаме в цените на клиничните пътеки, е средно 25%, но варира силно в зависимост от това дали дадена дейност досега е била силно подценена или надценена.
Така за някои КП не се предвижда увеличение, за други обаче то достига и до 50%
Сред тях са педиатричните, пулмологичните, и неврологичните пътеки“, пише в мотивите на БЛС.
От Лекарския съюз допълват, че предложеното средно увеличение на цените е минималното необходимо за съхраняване на болничната система.
„Трябва да се има предвид, че на лечебните заведения за болнична помощ Надзорният съвет на НЗОК разпределя стойности за отчитаните към НЗОК дейности (бюджети), което е инструмент за регулация на разходите на НЗОК за БМП. Извън регулация са само дейности за раждане, грижи за здрави новородени и хемодиализа“, казват от съсловната организация.
В предложенията си Българският лекарски съюз е заложил съществено увеличение на цените на процедурите за интензивно лечение с цел укрепване на кадровия и инфраструктурен потенциал на отделенията за интензивно лечение на територията на страната. За интензивните грижи предложеното увеличение е с близо 30%. Сред ключовите предложения е значително увеличаване на цените на амбулаторните процедури, по които се извършват оперативни, диагностични и терапевтични процедури без болничен престой.
„С определянето на адекватни цени за еднодневните процедури се цели здравословните проблеми на пациентите да се решават бързо, без пролежаване в болница и в рамките на един ден те да бъдат обслужени и да се върнат към нормалния си ритъм на живот. Подчертаваме, че предложените от нас цени са съобразени с параметрите на ЗБНЗОК за 2022 г. и поставят началото на политика за преодоляване на кадровото обезкървяване на здравната ни система“, пишат от БЛС.
От Лекарския съюз са записали още в проекта, че тези цени влизат в сила от 1 януари 2022 г., което означава, че на лечебните заведения ще бъде доплатена разликата за дейностите, извършени през декември и януари, за които е платено по досегашните цени и бюджета на НЗОК 2021.
