Национален кардиологичен план е абсолютно необходим за България и основният фокус в него трябва да бъде насочен към превенцията на сърдечносъдовите заболявания. Този извод прозвуча по време на научна конференция, организирана от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) с подкрепата на в. „Капитал“.
Има много съществена промяна в парадигмата, върху която са изградени Европейският и Националният кардиологични планове, създадени по идея на Европейския алианс за сърдечносъдово здраве, стана ясно по време на форума. Цялостната философия и мерките, заложени в тях, стъпват върху идеята за сърдечносъдовото здраве, което се превръща в базисно, концептуално понятие, отбелязаха лекторите. Важността на проблема се определя от факта, че всяка година 3,9 млн. европейци умират от сърдечносъдови заболявания, което формира 45% от общата смъртност и значителна част от преждевременната смъртност в страните на Стария континент.
Проблемът има и икономически измерения – над 210 млрд. евро са преките медицински разходи за лечение на сърдечносъдовите заболявания в ЕС.
Сега целта, която поставя Европейското кардиологично дружество, е до 2030 г. да се постигне 30% намаление на честотата им.
България, за съжаление, продължава да бъде на челно място в много негативни класации за разпространението и смъртността от сърдечносъдови заболявания. Българските жени боледуват седем пъти по-често от мозъчен инсулт в сравнение с жените от други европейски страни, а за българските мъже статистиката показва, че получават инсулт 10 пъти по-често от мъжете в други страни. Широко разпространена и недобре контролирана е артериалната хипертония, при това не само при по-възрастните българи.
„Ефективната превенция на сърдечносъдовите заболявания преминава през промени в познанията на лекарите, през промени в начина на мислене на пациентите и през промени в поведението на институциите и политиците“, подчерта проф. Снежана Тишева, модератор на един от дискусионните панели. Според проф. Арман Постаджиян с навлизането на новите технологии превенцията вече придобива нови измерения – въвеждат се полигенни и кумулативни рискови скорове, навлизат образни методи за картографиране на сърдечносъдовия риск, отчитат се нови специфични фактори, свързани с промените в климата.
Общият извод на специалистите е, че трябва да се върви към устойчива промяна в поведенческите модели на българина, към преодоляване на неравенствата, подобряване на достъпа до адекватни превантивни подходи и проследяване на резултатите от тях.
В дискусията вземат участие водещи кардиолози и инвазивни кардиолози, депутати, представители на работодателски и пациентски организации.
