- Сърдечно-съдовите заболявания остават водещата причина за по-голяма част от смъртните случаи по света и в България
- Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания у нас с над 20 хиляди смъртни случаи годишно.
- Инвестициите в нови здравни технологии, които намаляват смъртността и удължават годините живот в запазено здраве, подобряват не само здравните, но и демографските показатели в национален план
В София бе проведена пресконференция на тема: „Сърдечно-съдовите заболявания – причина номер едно за смъртност в България. Как да променим тенденцията?“ Организатор на пресконференцията бе Дружеството на кардиолозите в България, а поводът за нея бе предстоящ научен симпозиум, посветен на най-новите достижения на съвременната кардиологична наука в превенцията, диагностиката и лечението на сърдечната недостатъчност и кардиомиопатиите.
Сърдечно-съдовите заболявания остават водещата причина за по-голяма част от смъртните случаи по света и в България. Все повече хора със сърдечно-съдови заболявания като хипертония, състояние след прекаран инсулт, коронарна болест на сърцето и сърдечна недостатъчност живеят все по-дълго, благодарение на напредъка в медицината и същевременно изискват съответни грижи. Това е и причината тези заболявания да продължават да създават нарастваща тежест върху здравната система и икономиката на страната.
Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Тя представлява сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за сърдечна недостатъчност в Европа са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Един от четири пациенти със сърдечна недостатъчност умира до 1 година, а всеки втори – до 5 години след поставяне на диагнозата. „В България няма публикувани данни от цялостен национален регистър на болните със сърдечна недостатъчност. Смятаме, че над 140 хиляди са пациентите, които живеят със сърдечна недостатъчност, а над 20 хиляди са смъртните случаи от това заболяване годишно, което представлява около 18% от всички смъртни случаи“, каза доц. Пламен Гацов от II-ра МБАЛ в София.
Основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и лицата, отговорни за предоставянето на здравни грижи и определянето на политиката, е как да се удължат годините на живот в запазено здраве. Инвестициите в нови здравни технологии, които намаляват смъртността и удължават годините живот в запазено здраве подобряват не само здравните, но и демографските показатели в национален план. „Инвестициите в центрове за инвазивна кардиология, които започнахме преди години, бяха определени като разход, който в следващите години доведе до значително намаление на смъртността от инфаркт на миокарда“, каза проф. Арман Постаджиян от УМБАЛ „Св. Анна“ в София.
В условията на демографска криза и отрицателен естествен прираст намаляването на смъртността оказва благоприятен ефект върху демографските показатели. „Въвеждането на новите здравни технологии в лечението на сърдечната недостатъчност променя живота на пациентите и може да намали с 20% риска от сърдечно-съдова смърт и хоспитализация. Ранната диагностика и лечение на сърдечната недостатъчност са от съществено значение за удължаване живота на пациентите и подобряване на неговото качество.Това води като цяло до подобряване на здравните и респективно демографските показатели в тази група пациенти“, посочи проф. Цветана Кътова от Националната кардиологична болница.
„Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за хоспитализация при пациентите нaд 65 г. възраст. Хоспитализациите са един от най-силните предиктори за смъртност и огромен икономически разход за здравната система. Около ¼ от всички рехоспитализации са през първия месец, а около 40% са в т.нар. вулнерабилен период до 3-ти месец след изписване. Една от мерките за постигане на тази цел е наличието на приемственост между болничната и амбулаторната кардиологична помощ. Разработването на програми за ранно проследяване на дехоспитализираните пациенти е ефективна мярка в борбата с ненужните хоспитализации и доказала своите ползи. Пациентите, които след изписването биват ранно и адекватно проследявани, имат по-ниска честота на ранните рехоспитализации. Пилотен проект за по-стриктно амбулаторно наблюдение у нас показа, че адекватното проследяване на тези пациенти след изписването им от болница, намалява смъртността и рехоспитализациите над 2,5 пъти само в рамките на 6 мес. Това го прави много ефективен модел с голямо здравно и икономическо значение”, сподели доц. Йото Йотов като се позова на опита от УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна.
„Едно от основните предизвикателства в лечението и проследяването на сърдечно-съдовите заболявания и в частност на сърдечната недостатъчност е липсата на национални представителни данни. Те биха дали по-ясна представа за реалната тежест на тези заболявания, както и за ефекта от инвестираните средства и усилия от страна на медицинските специалисти и институциите. Всичко това би подпомогнало изграждането на национална стратегия за контрол на сърдечно-съдовите заболявания“, обърна внимание доц. Иво Петров от Сити Клиник в София.
