Според анализ на Кралския колеж в Лондон, изготвен за Алианса по инсулт за Европа, инсултът е мозъчен пристъп, който засяга годишно 17 млн. души по света. Това е втората най-честа причина за смърт и водеща причина за инвалидизиране при възрастните. Очакванията са годишният брой на инсултите в страните от Европейския съюз (ЕС) да се увеличи от 613 148 през 2015 г. на 819 771 през 2035 г., което средно е 34% ръст. Подобрената като цяло преживяемост след инсулт ще доведе до значително увеличение на броя на хората, живеещи с инсулт като хронично състояние – от 3 718 785 през 2015 г. на 4 631 050 през 2035 г.. Това е увеличение с почти един милион души или 25% в целия ЕС.
Според епидемиологичен доклад на Световната здравна организация (СЗО), България е една от водещите държави по инсулт в Европа. Данните сочат, че през 2015 година в Германия от исхемичен инсулт са починали 38 на 100 000 души, а в България – близо 154 на 100 000 души, което означава, че смъртността у нас е близо четири пъти по-висока.
„България, за съжаление, е в челните места по заболяване от инсулт, по инвалидност от инсулт и по смъртност от инсулт. Причината е, че пациентите не се отнасят достатъчно сериозно към контрола и лечението на високото кръвно налягане.“, каза акад. проф. д-р Иван Миланов.
Съществуват два основни вида инсулт. Най-чест е исхемичният инсулт, като на него се дължат около 85% от случаите. Той възниква, когато притокът на кръв към мозъка е блокиран от тромб или стеснени кръвоносни съдове. Вторият по честотоа вид е хеморагичният инсулт и се развива при разкъсване (руптура) на кръвоносен съд.
Рисковите фактори за инсулта са високото кръвно налягане (хипертония) и предсърдното мъждене, високия холестерол, диабета, тютюнопушенето, неправилното хранене, затлъстяването, прекомерната употреба на алкохол, липсата на физическа активност и стреса.
„В България закъсняваме в диференцирането на рисковите фактори. Факт е, че имаме сериозен проблем в контрола на артериалната хипертония. Факт е, че повишеното артериално налягане води до сериозни усложнения, но притеснителното като тенденция е подраняването на заболяването и контролирането му в дългосрочен план сред тези индивиди“, каза проф. Арман Постаджиян. Той добави, че 20% от случаите на мозъчен инсулт се дължат на тромби образувани в сърдечни кухини, като типичен пример за това е най-честата сърдечна аритмия – предсърдно мъждене. Ето защо профилактиката е от изключително значение.
„Начинът, всъщност, ние да намалим броя на инсултите, е пациентът да си обръща внимание“, допълни акад. Миланов.
Следенето на кръвното налягане, редовното измерване на кръвната захар, спазването на хранителен режим, мярката в употребата на алкохол и тютюн, активното движение и избягването на стрес, са фактори, които могат и трябва да бъдат контролирани от самите пациенти. При хората над 60-годишна възраст това вече не е пожелателна, а задължителна отговорност – както към собственото им здраве, така и към качеството на живот на близките им.
Проф. Миланов обясни, че инсултът се разпознава лесно и от неспециалисти. Нарушава се речта, увисва устният ъгъл на пациента, едната му ръка или крак отпада. Съветът на лекаря е още при поява на първите симптоми пациентът да бъде транспортиран до лечебно заведение, където в рамките на 60 минути да му се направят всички необходими изследвания и да бъде подложен на терапия. Единственото лечение на исхемичните мозъчни инсулти е с инжектиране на медикамент, който разрежда кръвта. Той трябва да се постави в първите четири часа от появата на инсулта. Ако лечението не се приложи своевременно, настъпват невъзвратими увреждания.
„Посланието към хората трябва да бъде – бърз медицински контакт от първите минути на инсулта“, допълни проф. Постаджиян. Той обясни, че при инсулт е необходимо да се търси помощ от болница, която не само може да поеме такива случаи, но и да приложи адекватно лечение.
Преживелите инсулт обикновено изпитват широка гама от нарушения, включително проблеми с мобилност, зрение, говор, памет, промени в личността, умора и депресия.
