МЗ планира да бъдат избрани и свързани към системата 20 големи лечебни заведения, по пет от четирите медицински направления (онкология, диагностична радиология, дерматология и патология), включени в обхвата на проекта, за да се постигне максимално припокриване с други национални приоритети в областта на здравеопазването, включително и Националния план за борба с рака в България 2021-2027. Това става ясно от отговора на служебния здравен министър д-р Галя Кондева на въпрос на депутата от ПП-ДБ Божидар Божанов относно обявена обществена поръчка с предмет „Разработване и внедряване на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика и реализиране на хардуерната структура за работата на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика.
Д-р Кондева уточнява, че целта на пилотните включвания е да се постигне максимално покритие на сценариите при разработката на платформата, след което ще се създаде възможност за поетапното включване на всички участници в здравната система до 2030 година чрез бъдещата интеграция на платформата към Националната здравноинформационна система (НЗИС). Изборът на тези лечебни заведения и медицински практики ще бъде част от анализната част на проекта в неговата концептуална фаза.
Размерът на необходимия хардуер е прецизиран след анализ от МЗ съвместно с Националния системен интегратор. За целите на анализа са използвани данни от НЗИС, данни предоставени от лечебните заведения за болнична помощ, свързани с годишни и месечни обеми от PACS системите, както и данни предоставени от НЦОЗА. Хардуерът е строго съобразен с нуждите на системата. Съгласно оценката големите лечебни заведения в страната произвеждат средно годишно около 50 хиляди изследвания с общ размер на съхранените изображения до 25ТВ. При тази средна оценка за 20-те избрани лечебни заведения за срока от 3 години на проекта ще се формира масив от (20*25ТВ)*З = 1.5 РВ.
Освен място за съхранение на диагностични изображения от 20-те лечебни заведения, върху дисковите масиви е предвидено пространство за съхранение на данни за машинно обучение и анонимизирани изображения за целите на обучението, за което са предвидени 500ТВ.
Планира се масива за съхранение на данни поетапно да бъде надграждан и да се създаде възможност за поетапното включване на всички участници в здравната система, създаващи и обработващи медицински диагностични изображения. При подготовката на заданието за обществената поръчка е направен анализ на типовете данни, обемите, които трябва да бъдат съхранявани, както и изискванията за дълготрайна защита. „Разгледани са добри практики на най-големите производители на софтуерни решения за изграждането на такива решения, както и техните препоръки за хардуерната инфраструктура и особено в частта дълготрайно съхранение на данните. Сериозно внимание е обърнато на необходимостта от надеждна защита на данните, както от не планирани и незлонамерени заплахи, така и срещу злонамерени атаки. Друг водещ критерий беше възможностите за разширение на системата и управлението на целия жизнен цикъл на инфраструктурата, предвид необходимостта в бъдеще системата да обхване всички болници и отделения и дългосрочното съхранение на данните (10+ години)“, се казва в отговора на министъра.
Според д-р Кондева инвестиция „Национална дигитална платформа за медицинска диагностика“, която е част от шестте инвестиции по компонент „Здравеопазване“ към ПВУ, ще подобри диагностиката и проследяването на българските пациенти и ще подобри качеството на здравната услуга в различни медицински специалности. Освен това системата „крие огромен научен потенциал и може да има и важен икономически ефект, защото ще допринесе за развитието, валидирането и въвеждането в практиката на дигитални здравни решения, основани на AI с висока добавена стойност и експортна насоченост“.
Националната дигитална платформа за медицинска диагностика е предназначена да обхваща за всички здравни направления, но обхватът на проекта ще включва четирите медицински направления, описани по-долу – онкология, диагностична радиология, дерматология и патология. Като пилотен сценарий, включващ всички нейни основни възможности, ще бъде избрано медицинско направление, в което има възможно най голямо припокриване с други национални приоритети в областта на здравеопазването. Такава приоритетна здравна област е онкологията и свързаният с нея бъдещ Национален план за борба с рака.
„Липсата на централизирани данни в този медицински сектор и резолиращата от това не напълно ефикасна диагностика, са една от причините за по-бавното развитие на това направление в българското здравеопазване в сравнение с европейските и световни постижения в тази област. Чрез платформата за медицинска диагностика този процес ще бъде чувствително ускорен, което реално ще спаси човешки животи, поради усъвършенстването на процеса на ранна диагностика и превенция.
Специалистите, които работят в сферата на онкологията, ще повишат своята квалификация, особено що се отнася до боравенето с иновативни дигитални инструменти, а медицинските изследвания по това направление ще навлязат в нова по-модерна фаза. Като допълнителен ефект е редно да се отбележи и възможност към транс-гранична интеграция с европейските и световни партньори“, се казва в отговора на министъра.
