Над 12 милиарда работни дни се губят годишно в световен мащаб поради депресия и тревожност, а промените в работната среда засилват натиска върху служителите.
Психичното здраве на заетите зависи както от условията на труд, така и от навременното установяване и лечение на възникнали здравословни проблеми. Това бе акцентът в изявлението на здравния министър Катя Ивкова по време на конференцията „Превенция на психосоциалните рискове на работното място“, организирана от Министерството на труда и социалната политика в рамките на Европейската седмица по безопасност и здраве при работа.
Министър Ивкова призова работодателите да осигуряват регулярните профилактични прегледи, съобразени със спецификата на съответния труд. Тя обърна внимание, че зад симптоми като тревожност и депресивни състояния често могат да стоят физиологични причини — включително смущения във функцията на щитовидната жлеза, които изискват специализирана диагностика.
Анализ на психосоциалните рискове в Европейския съюз
Според данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, почти половината от заетото население в ЕС (45%) се сблъсква с фактори, застрашаващи психоемоционалното състояние.
- Основни стресори: Вторичните анализи показват, че претоварването с задачи и натискът за спазване на кратки срокове засягат 44% от хората, докато липсата на признание и оценка на труда е фактор при 34%.
- Екипна подкрепа: Акцентирано бе върху значението на добрата комуникация и подкрепата от страна на ръководителите, особено в сектора на здравеопазването, където медицинските екипи ежедневно работят под екстремно напрежение.
- Национална рамка: В България продължава изпълнението на Националната стратегия за психично здраве до 2030 г., чиято основна цел е преодоляване на стигмата и насърчаване на своевременното търсене на медицинска помощ.
Икономическа тежест и глобален ефект
От своя страна министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова съобщи, че в световен мащаб депресията и тревожността отнемат над 12 милиарда работни дни всяка година. Този феномен се отразява пряко върху икономиката чрез повишен брой отсъствия по болест, зачестяване на трудовите злополуки, спад в производителността и ранно напускане на пазара на труда.
По думите ѝ съвременната дигитализация, въвеждането на изкуствен интелект, дистанционният режим на работа и постоянната онлайн свързаност поставят нови предизвикателства пред безопасността на работното място.
Сектори с най-висок риск и необходими мерки
Психосоциалните рискове засягат най-силно професиите, свързани с постоянна комуникация, висока отговорност и интензивен контакт с хора:
1. Здравеопазване и социални грижи
2. Образование и наука
3. Продължителни индустриални производства
За справяне с проблема се препоръчва изграждането на социален диалог и среда на доверие в организациите, където служителите да могат свободно да споделят за възникнали затруднения, без страх от негативни последици за кариерното им развитие.
