Брой 7/2018
Д-р А. Калайджиев д.м., Проф. д-р Л. Войнов д.м.
Клиника по очни болести, ВМА – София
Алергичният конюнктивит е заболяване на конюнктивата с алергичен характер, което е със сравнително широко разпространение. Представлява реакция на свръхчувствителност на организма към определен алерген. Конюнктивата е богато кръвоснабдена, притежава подепителна аденоидна тъкан. Наличието на множество имунни клетки – плазмоцити, мастоцити и лимфоидни елементи е предпоставка за бурно протичащи алергични реакции при контакт със съответния алерген.
Причина за алергичен конюнктивит могат да бъдат алергизиращи агенти – лекарства, козметика, гримове, почистващи препарати, слънчевата радиация и йонизиращо лъчение, бактерии, вируси, полени, цветен прашец и др. Алергия може да се получи при продължително използване на определени медикаменти.
При алергичния конюнктивит важна роля има и фамилната обремененост. Понякога заболяването се появява успоредно и с други състояния като алергичен ринит, бронхиална астма, атопичен дерматит и др.
Алергените могат да попаднат директно върху конюнктивата, да имат ендогенен произход , да преминат чрез дифузия от околните тъкани или в резултат на токсоалергична реакция към тях. Ролята на алергени могат да имат:
• Прах
• Полени
• Токсини
• Храни
• Лекарства
Алергичните реакции могат да бъдат специфични и неспецифични. Според механизма за развитие, специфичните алергични реакции се делят на 4 типа, всеки от които има свой имунен механизъм и присъщи за него медиатори. Тези особености определят клиничната картина на заболяването.
Алергична реакция от I тип – бърз тип (реагинов, анафилактичен или атопичен тип реакция). Развитието на този тип реакция е свързано с образуването на реагини – антитела, отнасящи се към класа на имуноглобулините E (IgE). При съединяването на реагините със съответния алерген, клетките започват да отделят медиатори – хистамин, хепарин, лейкотриени и др., които предизвикват алергична реакция 15-20 минути след контакта с алергена. Алергичните реакции от бърз тип се характеризират с образуване на мехури по кожата, бронхоспазъм и нарушена функция на стомашно-чревния тракт. Към този тип реакции се отнасят: анафилактичен шок, полиноза, уртикария, атопична бронхиална астма, оток на Квинке, атопичен дерматит, алергичен ринит и др.
Някои от изброените състояния (атопична бронхиална астма, атопичен дерматит, алергичен ринит и полиноза) се отнасят към групата на т.н. атопични заболявания (атопос – странен, необичаен). При тяхното развитие важна роля играе наследствената предразположеност – повишената способност на организма да отговаря с алергична реакция на въздействието на екзогенни алергени. Ето защо, в някои случаи определянето на семейна анамнеза за алергии позволява да се избегне назначаването на потенциално опасни за пациента лекарствени средства.
Алергична реакция от II тип – цитотоксичен. Този тип алергична реакция е свързан с образуването на антитела, отнасящи се към класовете IgG и IgМ. Към цитотоксичния тип реакция се отнасят такива проявления на лекарствена алергия като: левкопения, тромбоцитопения, хемолитична анемия и др. Алергична реакция от II тип може да се наблюдава също така при попадане на хoмологични антигени в организма, например при преливане на кръв (във вид на хемотрансфузионни реакции) и хемолитична болест на новороденото.
Алергична реакция от III тип – имунокомплексен. Алергените при този тип реакция се намират в разтворима форма (бактериални, вирусни, гъбични антигени, лекарствени средства и хранителни вещества). Образуващите се антитела се отнасят към класовете IgG и IgМ. Тези антитела се определят като преципитиращи, заради способността им да образуват комплекс, наречен преципитат при взаимодействие със съответния антиген. Този тип алергични реакции са един от водещите фактори при развитието на серумна болест, екзогенен алергичен алвеолит, някои хранителни и лекарствени алергии, ревматоиден артрит, лупус и др.
Алергични реакции от IV тип – забавен тип. При този тип реакция ролята на антитела изпълняват сенсибилизирани лимфоцити, притежаващи мембрани с аналогична структура. Съединяването на тези лимфоцити с алерген (който може да се намира в клетките или да бъде в разтворима форма) води до отделяне на редица вещества, получили наименованието лимфокини. Този процес предизвиква натрупване на съединително-тъканни клетки – макрофаги и други лимфоцити, вследствие на което възниква възпаление. Алергични реакции от забавен тип се развиват 1-2 денонощия след контакта с алергена. Този тип реакции стоят в основата на развитието на някои инфекциозно-алергични форми на бронхиална астма, ринит, контактен дерматит, заболявания на нервната система, ендокринни заболявания и др. и могат да възникнат при наличие на туберкулоза, бруцелоза, сифилис и други инфекциозни заболявания.
Неспецифичните алергични реакции (псевдоалергични, неимунологични реакции) възникват още при първия контакт с алергена, без предварителна сенсибилизация. Този тип реакции имат 2 стадия на развитие – стадий на образуване на медиатори и патофизиологичен стадий.
При неспецифичните алергични реакции, след попадането в организма, алергенът сам предизвиква образуване на вещества, увреждащи клетките, тъканите и органите. По състава на медиаторите и клиничните характеристики тези алергични реакции са сходни със специфичните. Образуването на медиатори при неспецифичните реакции може да бъде провокирано от въздействието на физически (висока температура, ултравиолетово или йонизиращо лъчение) и химически фактори (рентгено-контрастни лекарства). Интензивното освобождаване на медиатори може да доведе до развитие на анафилактоиден шок, уртикария (при освобождаване в кожата), бронхоспазъм (в бронхите).
За диагностициране на алергичните заболявания важна роля играе снемането на анамнеза (получаване на подробни сведения от пациента), благодарение на което може да се установи не само характера на заболяването, но и условията, при които то е възникнало. Това дава възможност да се определи възможната група алергени, станала причина за заболяването. Конкретният алерген, причинил алергията, се установява с помощта на диагностични проби и лабораторни изследвания.
Острият алергичен конюнктивит протича по един и същи начин. Той се появява през пролетните и летните месеци и болният започва да забелязва сигнали като леко зачервяване на очите, сърбеж, раздразнение (най-вече от светлината), умора, главоболие, понякога оток на конюнктивата. Успоредно с това е налице често кихане, кашляне, отделяне на секрет от носа, леко повишаване на температурата, безапетитие.
Видове алергичен конюнктивит
Най-често срещаният е сезонният алергичен конюнктивит. Той е най-обострен през пролетта, когато растенията започнат да цъфтят. Причина е непоносимостта на организма към полени, цветя, треви и др. Възпалението на очната лигавица е придружено от сърбеж, парене, сълзене, хрема.
Верналният конюнктивит също се появява при затопляне на времето, но пък засяга предимно деца и подрастващи на възраст между осем и седемнадесет години, основно момчета. Оплакванията включват непоносимост към светлина, замъглено зрение, сълзене, сърбеж, образуване на оскъден, жилав секрет.
Алергичният конюнктивит с гигантски папили се развива заради формирала се алергия към контактни лещи. Алерген може да е както материалът, от който лещата е изработена, така и разтворът, в който се поставят лещите. Видовете алергични конюнктивити взамисимост от клиничното протичане могат да са остри, подостри и хронични. Според вида на алергена, начина на осъществяване и типа на имунопатологичната реакция се групират като: остър алергичен, сезонен, целогодишен, атопичен, вернален (пролетен катар), гигантско – папиларен и лимфатичен кератоконюнктивит.
Субективни оплаквания се изразяват в парене, сърбеж, обилно сълзене, болезненост, оток и зачервяване на клепачите и чувство за чуждо тяло в окото.
Обективни симптоми са представени с инекция, оток и хемоза на конюнктивата, серозна секреция, фотофобия и замъгляване на зрението.
Диагнозата се поставя въз основа на: анамнезата – сезонност на оплакванията, професия, фамилна обремененост, периодичност на проявите, наличие на астма, медикаментозна алергия, обективното клинично изследване, алергологични тестове – кожни тестове с различни алергени и кръвни тестове – еозинофилия, повишени нива на IgE.
Лечението включва: откриване и премахване на алергенното действие, специфична десенсибилизация, вазоконстриктори, антихистамини под формата на капки и перорално, кортикостероиди, имуномодулатори и изкуствени сълзи. Диагностицирането на алергичен конюнктивит не е много лесно. За да се установи със сигурност наличието на конюнктивит, трябва болният да се консултира с офталмолог или алерголог. Специалистът разпитва болния за неговите оплаквания и му назначава тестове за алергия, с помощта на които да се установи към какво е развил непоносимост. При съмнение в диагнозата могат да се направят и допълнителни изследвания.
Лечението е продължително и разнопосочно. Алергичният конюнктивит се контролира от очен специалист около две седмици. Понякога оплакванията персистират, но при пълно следване на препоръките на лекаря те значително се облекчават. След като се установи кой е алергенът, към който болния има непоносимост, той трябва да направи всичко възможно да няма досег до него. Това само по себе си значително би подобрило неговото състояние. В много от случаите обаче, контактът с алергена трудно може да се ограничи и тогава се налага пациентът да започне приемането на посочени от лекаря медикаменти, противоалергични таблетки и противовъзпалителни и успокояващи разтвори. Като цяло, лечението е разнообразно и в него могат да бъдат включени различни лекарствени продукти. В случаи че те не подействат, биха могли да бъдат сменени с други.
Предпазването от алергичен конюнктивит е като се избягва алергена, към който е развита непоносимост. Ако организмът не приема положително полените, се налага през пролетта да се държат прозорците на автомобила добре затворени. Същото се отнася и за прозорците на дома. Ако пациентът е алергичен към определени препарати, се опитваме да намерим техен заместител. Ако това не може да се случи, носят се ръкавици, специални очила и санитарна маска докато се работи с тях.
Книгопис
1.Abokyi S, Koffuor GA, Ntodie M, Kyei S, Gyanfosu L. Epidemiological profile and pharmacological management of allergic conjunctivitis: A study in Ghana.Int J Pharm Biomed Res.2012;3:195–201.
2.Uchio E. Treatment of allergic conjunctivitis with olopatadine hydrochloride eye drops.Clin Opthalmol.2008;2:525–531.
3.Epstein AB, Hoven PTV, Kaufman A, Carr WW. Management of allergic conjunctivitis: An evaluation of perceived comfort and therapeutic efficacy of olopatadine 02% and azelastine 005% from two prospective studies.Clin Ophthalmol.2009;3:329–336.
4.Sanchez MC, Parra BF, Matheu V, Navarro A, Ibanez MD, Davila I, et al. Allergic Conjunctivitis.J Investig Allergol Clin Immunol.2011;2:1–19.
5.Leonardi A, Dominicis DC, Motterle L. Immunopathogenesis of ocular allergy: A schematic approach to different clinical entities.Curr Opin Allergy Clin Immunol.2007;7:429–435.
6.Bielory L. Allergic Diseases of the Eye.Med Clin N Am.2006;90:129–148.
7.Chigbu DI. The management of allergic eye disease in primary care.Contact Lens and Anterior Eye.2009;32:260–272.
