Брой 8/2019
Д-р К. Рачева, Д-р Й. Кирилова, Акад. д-р П. Василева, д.м.н., FEBO
СОБАЛ “Акад. Пашев” – София
Въведение
Птеригиум, или т.нар. още „външно перде“, представлява фибро-васкуларна пролиферация от конюнктивата към роговицата, разрастваща към центъра, с възможност за закриване на зеницата /фиг.1/. Произходът на думата е гръцки и означава „малко крило“. Може да се появи на едното или на двете очи. Разрастването му може да доведе до намаление на зрението, най-вече поради предизвикан висок астигматизъм, често до дразнене и зачервяване на окото. Не на последно място птеригиумът представлява козметичен проблем.
Етиологията на заболяването не е напълно изяснена. Счита се, че с най-голямо значение са факторите на околната среда: UV- светлина, вятър, сух климат. За това птеригиумът се нарича още „окото на сърфиста“. Боледуват по-често мъжете, пушачите, като заболяването може да бъде и наследствено.
Патогенезата е свързана основно с дефицит на стволови клетки на лимба на роговицата, но също така и с прекарани възпалителни/ вирусни заболявания, дисрегулация на ангиогенезата, дисфункция на имунната система, както и с непълноценен слъзен филм.
За профилактика както на появата, така и на рецидивите на птеригиума е необходима УВ-протекция – редовно носене на слънчеви очила. Добре е пациентите да поставят непрекъснато изкуствени сълзи, както и да избягват запрашен и задимен въздух.
Лечение на „външното перде“
Лечението е хирургично! В началните стадии и при малки размери на птеригиума се препоръчват мерките за профилактика на нарастването му. Към хирургично лечение се пристъпва при активност на заболяването, при намаляване на зрението, при оплаквания от често дразнене, както и от естетични съображения.
Съществено значение в хирургията на птеригиума е както отстраняването му, така и избягване на рецидивите. При проста ексцизия честотата на рецидивите достига до 80%! Затова се развиват адювантни методи за намаляването ѝ. Ексцизията, комбинирана с радиотерапия, или приложение на антиметаболити, /Митомицин С, 5-флуорурацил/ намалява рецидивите до 10%, но е съпроводена със сериозни усложнения: незаздравяващи епителни дефекти, склеромалация и некроза, като последните две може да бъдат последвани от загуба не само на зрение, а и на окото като орган.
През последните години трансплантацията на стволови клетки/авто-лимбо- конюнктивопластика LCP/ се утвърди като златен стандарт в хирургията на птеригиума с рецидиви само при 5-10% от случаите и с минимални усложнения. Прилага се в над 80% от случаите, въпреки че е по-дълга и по-сложна процедура. Метод на избор е и при първичен, и при рецидивиращ птеригиум.
Конюнктивният трансплантат може да се фиксира на мястото на ексцизирания птеригиум с резорбируеми конци. През последните 5 години в нашата клиника се убедихме в предимствата на безшевната LCP с фибриново лепило. Тази техника има няколко предимства: скъсено хирургично време, постоперативно – по-бързо възстановяване на пациента и по-малко субективни оплаквания.
Демонстрираме пациент, опериран в нашата клиника с безшевната LCP с фибриново лепило.
Заключение
Птеригиум е сравнително често срещан в нашата практика. Често обаче е и подценяван – както от пациентите, така и от медицинските специалисти. При пристъпване към хирургично лечение е важно правилно да се преценят показанията за интервенция. Вземе ли се решение за операция обаче, лимбоконюнктивопластиката е метод с отлична прогноза по отношение на пълното възстановяване и ниската честота на рецидиви.
Литература
1. Detorakis ET, Spandidos DA. Pathogenetic mechanisms and treatment options for opthalmic pterygium: Trends and perspectives (Review). International Journal of Molecular Medicine 2009;23:439-447
2. Li Z, Cui H. Prevalence and associated factors for pterygium in a rural adult population . Cornea 2013 Jun;32(6):806-9
3. Shaw J., Hirst L. New Approach Emerges for Pterygium Surgery, 2012
4. Santosh K.. Roohie S., Pterygium excision and conjunctival autograft: A comparative study of techniques, Oman J Ophthalmol. 2018 May-Aug; 11(2): 124–128.,
