Брой 12/2011
Д-р Десислава Статева, д.м.
Много е важно да се обръща внимание на състоянието на очите на децата още от момента на раждането. Малките ни пациенти не са възрастни в умален размер и при тях изследването е по-трудно и по-специфично (13).
При новородените проблемите, свързани с очите, може да бъдат породени от няколко основни причини:
1. Инфекция, предадена от майката на бебето по време на раждането.
2. Персистираща мембрана на Хазнер.
3. Възпалително заболяване на очите – химичен, бактериален, вирусен (herpes simplex) конюнктивит и конюнктивит на включванията.
Неонаталният конюнктивит е една от най-честите инфекции при новородените (14). Когато инфекцията е предадена по време на раждането, най-често се касае за Neisseria gonorrhoeae или Chlamydia trachomatis (10, 11).
Според някои проучвания Chlamydia trachomatis е отговорна за почти една четвърт от всички неонатални конюнктивити (9). Често при хламидийния конюнктивит се открива и фарингеална инфекция, а може да причини и пневмония (3, 12). Проявява се 5-19 дни след раждането с мукопурулентен секрет (7). Лечението се провежда с тетрациклин топикално и еритромицин перорално.
Клиничната картина при Neisseria gonococcus е с гноен секрет, оток на клепачите, хемоза и хиперемия на конюнктивата. Гонококовият конюнктивит се проявява 2-4 дни след раждането (5). Лечението е с гентамицин топикално.
При персистиращата мембрана на Хазнер оплакванията на майката в началото са, че окото на детето сълзи. По-късно започва да се появява и секрет, който в началото е серозен, а постепенно става и гноен. При натиск в областта на слъзната торбичка от слъзните пункти изтича секрет. Сълзене има при 20% от новородените, което преминава спонтанно при 96% от децата в първите 12 месеца (8). През това време се правят масажи и детето се проследява. Ако сълзенето персистира, се налага да се извърши сондиране за възстановяване проходимостта на слъзните пътища. Тази процедура обикновено е успешна, но трябва да се помни, че с напредване на възрастта на детето шансовете за успех намаляват.
Конюнктивитите при бебетата може да бъдат причинени от различни бактерии (Staphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae) и вируси (епидемичен кератоконюнктивит, херпес симплекс, херпес зостер) (6). Първичният херпетичен епителиален кератит при деца рядко може да причини сериозни нарушения в зрителната острота. Химичният конюнктивит се проявява часове след раждането и се дължи на използването на разтвор на сребърен нитрат за профилактика на гонорейна инфекция (2). По тази причина в много части на света вече не се използва сребърен нитрат, а тетрациклин (4).
Бактериалните конюнктивити протичат остро и се развиват 4-5 дни след раждането. Herpes simplex се проявява след инкубационен период от 5 до 7 дни и протича като блефароконюнктивит, който може да се усложни с кератит, а конюнктивитът на включванията протича като остър пурулентен конюнктивит 5-14 дни след раждането (1).
От всичко казано става ясно, че при навреме проведено и правилно лечение няма да се стигне до трайно засягане на зрението.
Инкубационен период на конюнктивитите при новородени
|
Конюнктивит |
Продължителност |
|
Химичен Гонококов Бактериален Herpes simplex |
Часове 2-4 дни 4-5 дни 4-7 дни |
Библиография
1. Танев В. Офталмология, Медицина и физкултура. С., 1994, 98
2. Buisman N. J., T. Abong Mwemba, G. Garrigue, J. P. Durand, J. S. Stilma, T. M. van Balen. Chlamydia ophthalmia neonatorum in Cameroon. Doc Ophthalmol., 1988, 70, 257-64.
3. Chotnopparatpattara P., S. Limpongsanurak, A. Wongprechasawas. The prevalence of Chlamydia trachomatis infection in pregnant Thai women. J. Med. Assoc. Thai, 2003, 86, 399-403.
4. Fischer P. R., B. B. Reta. Prevention of neonatal conjunctivitis in Zaire. Ann Trop Paediatr., 1988, 8 (2), 85-6.
5. Frost E., F. Yvert, J. Z. Ndong, B. Ivanoff, R. Trans. Ophthalmia neonatorum in a semi-rural African community. Soc Trop Med Hyg., 1987, 81 (3), 378-80.
6. Gul S. S., M. Jamal, N. Khan. Ophthalmia neonatorum. J. Coll Physicians Surg Pak., 2010, 20 (9), 595-8.
7. Kanski J. Clinical ophthalmology a systematic approach. Butterworth Heinemann, 2003.
8. Marr J. E., A. Drake-Lee, H. E. Willshaw. Management of childchood epiphora. Br. J. Ophthalmol., 2005, 89, 1123-6.
9. Mohile M., A. K. Deorari, G. Satpathy, A. Sharma, M. Singh. Microbiological study of neonatal conjunctivitis with special reference to Chlamydia trachomatis. Indian J. Ophthalmol., 2002, 50 (4), 295-9.
10. Wishart P. K., P. James, M. S. Wishart, S. Darougar. Prevalence of acute conjunctivitis caused by chlamydia, adenovirus and herpes simplex virus in an ophthalmic casualty department. Br. J. Ophthalmol., 1984, 68, 653-5.
11. Prentice M. J., G. R. Hutchinson, D. Taylor-Robinson. A microbiological study of neonatal conjunctivae and conjunctivitis. Br. J. Ophthalmol., 1977, 61, 601-7.
12. Rees E., I. A. Tait, D. Hobson, P. Karayiannis, N. Lee. Persistence of chlamydial infection after treatment for neonatal conjunctivitis. Arch Dis Child, 1981, 56 (3), 193-8.
13. Poirier R. H. Herpetic ocular infections of childhood. Arch Ophthalmol., 1980, 98, 704-6.
14. Verma M., J. Chhatwal, P. V. Varughese. Neonatal conjunctivitis: a profile. Indian Pediatr., 1994, 31 (11), 1357-61.
