Брой 6/2022
Доц. д-р Р. Христова, Д-р Н. Филипов
Българо-Американски очен център ”Пролайт” – София
Резюме:
В публикацията се разглежда етиологията, патофизиологията, теориите за болката в човешкия организъм. Обсъжда се болката в очната патология и нейната локализация в очните структури, провеждане, преработка на информацията, както и характеристиката.
Болката е сложна, многоетажна нервно-рефлекторна реакция, която създава своеобразно психическо състояние, свързано както с чувствителността, така и с мотивационно-афективните качества на даден индивид. По същество представлява един много сложен процес, включващ 4 основни етапа: възприемане /от рецептори/, провеждане /по аферентни и еферентни пътища/, осъзнаване /от мозъчната кора/ и отреагиране /поведение/. Възприемането на болката се осъществява от най-различни по вид рецептори – свободни нервни окончания, екстеро-, интеро- и проприо рецептори. Различни автори имат различни схващания по този въпрос, поради което са се оформили 2 теории – Tеория за специфичните рецептори и Tеория за интензивността. Според първата теория, възприемането на болката става чрез строго специфични рецептори /нископрагови/, които се наричат ноцицептори и по същество представляват свободни нервни окончания. Според втората теория, възприемането на болката става от най-различни екстеро-, интеро-, и /или проприо-рецептори, като например механо-рецепторите /за допир или натиск/ и терморецепторите /за топло или студено/. Тези рецептори са спeцифични относно дадено възприятие, но в същото време са неспецифични и високо-прагови по отношение на болката, т.е.надпраговото въздействие за натиск ще се възприеме вече не като чувство за натиск, а за болка.
Причини – най-разнообразни физични, химични, механични, биологични въздействия, уловени от съответните рецептори да упражняват въздействие над пределно допустимите граници върху дадена тъкан, предизвикват появата на болка. От друга страна, причините за болка могат да бъдат класифицирани като: окуларни /от очен произход /интраокуларни, интраорбитални, на придатъците, при рефракционни аномалии /астенопии/ и екстраокуларни /от неочен произход/ мигрена, невралгия, агравация и/или хистерия.
Болката е един от 5-те основни признаци на възпалението /тумор-подуване, рубор-зачервяване, калор-затопляне, долор-болка, функцио леса – нарушена функция, поради което може да се разглежда като защитна реакция на организма, като алармиращ симптом за нередност, за наличие на заболяване, което най-често кара пациента да потърси незабавна лекарска помощ. Но невинаги е така, т.е. липсата на болка в очната патология също може да бъде мощен алармиращ симптом за лекаря /например при херпесна инфекция на роговицата/. По принцип има ли наличие на болка – има даден проблем и обратно, невинаги липсата на болезненост означава липса на патолотия, което сблъсква офталмолога с коварно протичаща очна патология.
Съществена характеристика е динамиката на болковия симптом, която носи важна информация за офталмолога. Усилване на болката предполага засилване тежестта на патологията, а намаляването на болката при заболяването невинаги е в синхрон с намаляване на тежестта. Например, при намаляване на болката при херпесна инфекция или пълзяща язва може да е признак за влошаване на състоянието. Затова е важно да бъде подчертано, че оценката на патологичния процес трябва да бъде комплексна, т.е. да се отчитат всички симптоми, не само болковия симптом, колкото и значим да е той.
Болка и око. Кои очни структури болят и кои не? Болезненост имат следните очни структури: клепачи, конюнктива, роговица, дилататор и сфинктер на зеницата, цилиарен мускул както и при високи стойности на вътреочното налягане. Болезненост няма при следните очни структури: склера, увея, леща, стъкловидно тяло и ретина, защото нямат сетивна инервация.
Любопитен факт е, че роговицата е най-богато инервирана структура в човешкя организъм. Тя има най-голям брой нервни окончания на кв. милиметър, както и добре изградена етажност от 3 нервни плексуса.
Какви видове болка съществуват? Това са: първична /бърза по механизъм на провеждане/, вторична /бавна по механизъм на провеждане/, повърхностна, дълбока, мускулна, висцерална, ирадираща, фантомна, остра, хронична, спонтанна. В човешкия организъм най-силна болка има при три патологични състояния. Това са: бъбречна криза, рак на главата на панкреаса и при пристъпна закритоъгълна глаукома.
Някои автори описват последната болка 100 пъти по-силна от зъбната болка.
Кои са пътищата на провеждане на болката? Това са два пътя: спино-таламичен и спино-ретикуларен.
Преработването на информацията става също на две нива. Първото е тъй наречената „входна врата” на нивото на задните рога на гръбначния мозък; осъществява се от междинни неврони и представлява своеобразен филтър със задържащо влияние за слабите болкови импулси, идващи от механорецепторите; например, един слаб болезнен натиск ще се възприеме като допир и тогава „вратата е затворена”, докато при появата на силно застрашаващ живота стимул „вратата е отворена” и информацията достига до мозъчните центрове. Второто ниво се осъществява от подкоровите центрове – таламус, ретикуларна формация и лимбична система, като на това ниво допълнително се оформя и усета за чувства на страх, ужас и омраза.
Осъзнаването на болковите стимули става на ниво сензорна мозъчна кора – І-во и ІІ-ро поле на сомато-сензорния анализатор.
Отреагирането /провеждането на нервните импулси по еферентните пътища/, като отговор на мозъчната кора до еферентните органи, определя и поведението на организма спрямо болковия стимул. Характеристика на болковия симптом:
локализация, интензивност /сила/, продължителност, постоянност, интермитентност, обективност/субективност, агравация, честота, полова дисоциация, психична мотивация.
При травми, хипоксия, възпаление, се отделят тъй наречените биостимулиращи вещества: хистамин, брадикинини, простагландини Е2 и F2a, серотонини, субстанция „Р”, ацетилхолин, Н+ йони и К+йони. Счита се, че главният и най-важен медиатор , отговорен за провеждането на болковите импулси е серотонинът.
Дали светлината може да провокира болка в окото? Тя е специфичен дразнител на зрителния анализатор и не боли, но може да причини болезнено свиване на зеницата и/или цилиарния мускул.
При едно наше проучване от 77 случайно подбрани пациенти с очна патология, насочено търсехме болков симптом. Установихме, че при мъжете болковия симптом се среща в 58.0% от случаите, срещу 42.0% при жените.
В зависимост от очното заболяване, най-голяма е честотата на болката при пациенти с очна травма в 75.3% от случаите, при пациенти с иридоциклит в 23.4% от случаите, следват, рефракционни аномалии, пристъпна закритоъгълна глаукома, орбитална патология.
Лечението на болката при очна патология се свежда до бърза и екзактна диагноза, назначаване на адекватно етиологично и симптоматично лечение. Обикновено това лечение трябва да бъде назначено от очен лекар, а семейният лекар следва да упражнява контрол на приложението му.
Библиография:
1. Kenneth C. Chern. Emergency Ophthalmology, 2002, 43-55
2. Смилов И. Анестезиология и интензивно лечение, 2000, 25-28
3. Филипов Н. В сб.”VІІІ –ми конгрес на БДО”, 2005, 4-5
4. Лолов Н., Митков К., Патофизиология, 1998, 123-130
5. Уилям Ганонг. Медицинска физиология, 1996, 23-27
Доц. Д-р Руска Христова –телефон за контакти 0898447343
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Р. Христова, Д-р Н. Филипов
Българо-Американски очен център ”Пролайт” –
София ж.к. Люлин /до метространция Люлин/
София
e-mail: office@zrenietoprolight.com
