Брой 12/2007
Д-р Д. Желязкова
Сенилната макулна дегенерация е една от водещите причини за слепота и намаление на зрението при хората над 55 години. Среща се в две основни форми: суха и влажна. Сухата или неексудативна форма, която е по-честа (90 %), е резултат от прогресивната атрофия на ретиналния пигментен епител и фоторецепторите. Тя се характеризира с бавна прогресия и леко, до умерено намаление на зрителната острота.
Втората форма влажна или ексудативна, води до бързо намаление на зрителната острота и понякога до пълна загуба на централното зрение. Характеризира се с наличие на субретинална неоваскуларна мембрана, състояща се от фиброваскуларна тъкан, чийто растеж започва от хориокапилариса и през дефекти на бруховата мембрана преминава в пространството под RPE, а в последствие и в субретиналното пространство.
Една от най-ранните клинични прояви на заболяването са така наречените друзи. Те представляват асимптоматични жълтеникави депозити, локализирани под RPE. Те могат да варират по форма, размер и брой. Срещат се обикновено при хора между 45-60 години. С напредване на възрастта, броят и размерът им се убеличава, прогресират промените в RPE, бруховата мембрана, хориокапилариса, което от своя страна води до намаление на централното зрение.
Етиологията на сенилната макулна дегенераци не е напълно изяснена, но са известни рискови фактори за развитието й. Към тях, освен възрастта се отнасят: тютюнопушенето, затлъстяването, бялата раса, женският пол и фамилната предиспозиция.
Симптомите, които най-често водят пациентите при очен лекар, са: изкривяване на правите линии, поява на петна в централното зрително поле, намаление на централното зрение. Диагнозата се поставя след обстоен офталмологичен преглед, като с изключително диагностично значение са тестът на Амслер и флуоресцеиновата ангиография.
За съжаление, радикално лечение на двете форми на заболяването няма. Редица клинични проучвания обаче доказват, че приемът на 6 до 10 мг Лутеин на ден намалява риска от развитие на сенилна макулна дегенерация и забавя прогресията на вече съществуваща такава. Тези данни касаят най-вече „сухата форма“ на заболяването. Лутеинът е с висока концентрация в макулата на ретината и е известен още като макулен пигмент. Той предпазба макулата от увреждащите фото-оксидативни ефекти на синята светлина. Серия от клинични проучвания (AREDS, Clinical Trials Lutein for AMD) показва, че пероралният прием на Лутеин повишава неговите плазмени нива и увеличава макулната плътност.
Трупа от общо 10 наблюдавани от мен пациенти, приемали препарата Ocolut за период от една година, дaдe следните резултати: при в наблюдавани се запази изходната зрителна острота, при 3 се постигна понижение на същата с 0,1, а при 1 пациент с 0,2. При двама от пациентите със запазена изходна острота е налице подобрена контрастна светлочувствителност. Данните са събирани проспективно, но поради относително малкия им брой, към този момент не е направена стратификация и статистически анализ спрямо наблюдаваната контролна група. □
