Брой 8/2019
Гл. ас. д-р Е. Нешкински, д.м. FEBO, Гл. ас. д-р Д. Бояджиев, д.м. FEBO , Ас. д-р М. Бояджиева, Ас. д-р М. Радева, Проф. д-р Хр. Групчева, д.м.н., FEBO, FICO (hon), FBCLA, FIACLE
Катедра „ Очни болести и зрителни науки“
Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ – Варна
Резюме:
Човек е подложен ежедневно на естествената радиация, която достига до земната повърхност в състава на слънчевите лъчи. Макар да са неизброими положителните ефекти, които оказва тя за живота на Земята, прекомерната експозиция може да има негативно влияние върху здравето ни. С цел да се измерят обективно промените, настъпващи в резултат от остра и хронична експозиция, е разработен иновативен метод за детекция на конюнктивална автофлуоресценция. От всички 320 участника в изследването при 207 (64,69%) има наличие на видими зони на конюнктивална ултравиолетова автофлуоресценция ( УВАФ ), като зоните нарастват по честота и интензитет с напредване на възрастта. Резултатите, получени от проучването, са в подкрепа на теорията, че методът може да бъде използван не само за скрининг, но и за проследяване на някои социалнозначими заболявания на предна очна повърхност.
Всички живи организми са подложени на ежедневното въздействие на факторите на околната среда. Неделима част е и енергията, която достига до земната повърхност и прави възможен живота на Земята, като един от най-мощните естествени източници е слънцето. Фотоните електромагнитна енергия не само определят циклите ден-нощ, сезонните промени и температурата, но и дават живот на флората и фауната на нашата планета.
Човешкият организъм не прави изключение от останалата част от природата, като взаимодейства непрекъснато с електромагнитния спектър. Доказано е влиянието на слънчевата светлина върху циркадния ритъм на човекi, синтеза на вит. D, серотониновата регулация и др.
Едно от основните пет сетива на човек е зрението, заедно с вкуса слуха, обонянието и чувството за допирii. Допълнително термоперцепцията, проприо- и ноцицепцията, сетивата за вибрация, баланс и хеморецепторите допълват нашата връзка с околната среда iii. Независимо от многообразието на рецептори в човешкото тяло ние получаваме най-много информация именно чрез нашите очи. Те допринасят за приблизително 83% от данните за околната среда, като на слуха се падат около 11%, обонянието – 3,5%, допир – 1,5% и вкус – около 1,0% iv,v.
Като високоспециализиран орган, окото е в състояние да различи различни цветови тонове в зависимост от дължината на вълната в рамките на видимата светлина, но не е чувствително към целия спектър електромагнитна енергия. Ултравиолетовата светлина обхваща част от електромагнитния спектър с дължина на вълната между 10 нм и 400 нмvi, заемайки място между рентгеновите лъчи ( 0,01 нм – 10 нм ) и видимите лъчи vii,viii. Високият енергиен товар на тези фотони и фактът, че човешкото око не е в състояние да я възприеме, я превръщат в един потенциален източник на заплаха за очното здраве.
Според вълновите си характеристики, късовълновият спектър се състои от няколко подвида, като основно се разделя на ултравиолетови – А ( UVA – 380nm-315nm ), ултравиолетови – В ( UVB – 315nm – 280nm ) и ултравиолетови – С ( UVC – 280nm – 100nm ). Макар озоновият слой да оказва протектираща роля за земната повърхност и да блокира напълно UVC и отчасти UVB, то повечето UVA и малка част от UVB преминават безпрепятствено.
Ефектите на различните лъчи върху биологичните тъкани зависят от много фактори като първостепенно това е реакцията на клетките и дължината на вълната. Други фактори са степента на абсорбция на енергия, както и времето на експозиция.
Отдавна е известна тясната връзка между редица заболявания на окото и ултравиолетовата светлина. Могат да се обособят две големи групи увреждания, които настъпват от прекомерна експозиция: остри (остър фотокератит, конюнктивит, остра слънчева ретинопатия и други) и хронични (катаракта, птеригиум, пингвекула, меланом на ириса, макулна дегенерация и др. ) ix,x,xi.
За да се измери обективно количеството УВ светлина, достигащо окото и да се направи оценка на измененията по предна очна повърхност (ПОП), преди те да бъдат клинично видими, е разработен метода за детекция на конюнктивалната автофлуоресценция (CUVAF) като обективен маркер за прекарана експозиция на УВ радиация xii. Този метод се основава на молекули, флуоресцеиращи при стимулация със светлина от ултравиолетовия спектър (подобно на принципа на лампата на Woods, използвана в дерматологията.
Камерата за детекция на зони на конюнктивална автофлуоресцения, която беше използвана в настоящото проучване включва дигитална огледално-рефлексна камера с допълнителна модификация на вградения филтър пред матрицата, специализиран обектив за УВ и астрофотография Nikon UV-105, 105mm f/4.5 Multispectral Imaging Lens, модифицирани светкавици, като източник на светлина, допълнителни филтри (B+W 62 489 и B + W 320 420 Ultraviolet Cut ) пред обектива, за избягване на паразитния „дигитален шум“. Камерата представлява подобрена версия на прототипа на Проф. Минас Коронео, която е използвана в аналогично проучване на генетично изолирана популация на остров Норфолк в югозападната част на Тихия океан.
В проведеното проспективно рандомизирано проучване бяха събрани данни за общо 320 участника, с преобладаване на мъжкия пол – мъже – 205 ( 64,06% ), жени – 115 ( 35,94%).
Най-голям процент от участниците бяха тези във възрастовата категория между 26 и 60 г. Тъй като това са млади хора в трудоспособна възраст, то заболяванията на преден очен сегмент в някои случаи може да оказват влияние върху качеството на живот.
На всеки участник в изследването беше направен предварително пълен очен преглед за документиране на съществуващи офталмологични заболявания, попълваше се анкетна карта и беше документиран с камерата за детекция на конюнктивална автофлуоресценция в три погледни позиции – поглед напред, поглед темпорално и поглед назално.
Общо при 207 (64,69%) от всички 320 участника в изследването бяха регистрирани зони на автофлуоресценция, като участниците с налична такава бяха разделени в три групи според локализацията: промени предимно назално, темпорално или от двете страни на лимба.
От всички 207 участника с изменения броят мъже беше по-висок – 92 участника, отнесен към 76 жени със зона на CUVAF. Това до голяма степен се дължи на по-големия брой мъже в проучването, като анализа на съотношението жени без УВАФ /жени с УВАФ и мъже без УВАФ/ мъже с УВАФ, показва, че при жените зоните на автофлуоресценция се срещат много по-често – при 66,09% ( n=76 ) срещу 33,91% ( n=39) жени без данни за УВАФ. При мъжете процентното съотношение е съответно 55,12% без и 44,88% с данни за УВАФ.
След анализиране на получените данни и демографската особеност на всеки участник се установи, че зоните на изменение нарастват с възрастта, като това важи както за честотата, така и за интензитета и площта на промените. Зоните бяха обективно измерени индивидуално за всеки участник и обработени статистически. Данните предполагат хроничен процес с натрупване, както и корелация с общото време на експозиция. Това подкрепя теорията, че наличието на УВ индуцирана конюнктивална автофлуоресценция е обективен маркер за промени по предна очна повърхност (ПОП).
Методът може да използван не само за диагностика, но и за проследяване състоянието на заболявания като пингвекула и птеригиум. В съвременните условия на нарастваща продължителност на живот и все по-високи изисквания към качеството на живот темата за потенциално негативното влияние на ултравиолетовата светлина е особено актуална.
Методът за детекция на принципа на автофлуоресценция дава нови възможности за обективно документиране на ултравиолетовите изменения по предна очна повърхност. Настоящото проучване добавя данни за иновативен метод за скрининг и профилактика на някои често срещани заболявания на преден очен сегмент.
