Ретинопатия при недоносените

Брой 9/2005

Д-р В. Чернодринска, Доц. Г. Алексиева
Катедра по офталмология, МУ София, Александровска болница

Ретинопатията на недоносените е много­факторна болест и появата й зависи както от теглото на детето при раждане, гестационната възраст и кислородотерапията, така и от други фактори.

В световната практика са констатирани редица рискови фактори за развитие на ретинопатия на недоносените, върху изучаването и ограничаването на които се работи в различни неонатологични и офталмологични центрове. Усилията са насочени към превенция на заболяването поради
факта, че при развита ретинопатия прогнозата относно зрителните възможности на пациента е песимистична.

Ако преди години основната причина за ниското зрение при децата са били помътняванията на роговицата, понастоящем на първо място са вродените и наследствените очни заболявания и на второ ретинопатията на недоносените.
Напредъкът на неонатологията и интензивната терапия позволява да оцеляват все по-недоносени, с ниско тегло при раждането деца, поради

което честотата на развитие на ретинопатия при недоносените се увеличава. По данни на СЗО ретинопатията е на второ място сред причини­те за детската слепота около 25 %,

Доброто познаване на патогенезата на заболяването, на рисковите фактори за развитието му, на стадиите на протичане и лечението му са задължителни за офталмопедиатрите и неонатолозите.

Доказано е, че PH е болест, настъпваща най-често при децата с тегло при раждането 1500 з и по-малко. Те са зрупата с най-висок риск. Други рискови фактори са ниската зестационна възраст под 32 з.с., кислородотерапията, повишеният брой хемотрансфузии, мозъчните увреждания, хипоксемията, сепсисът, тежка и продължителна анемия, мозъчен инфаркт, интравентрикуларни кръвоизливи, некротизиращ ентероколит и др., които често съпровождат развитието на децата с ниско тегло при раждането.

Основният рисков фактор за развитие на рети­нопатията на недоносените е високата степента на незрялост, измерена въз основа на теглото при раждане и гестационната възраст. При оцен­ка на гестационната възраст при най-незрелите новородени съществува верятност за неточност. Честотата и тежестта на ретинопатия­та на недоносените са в обратна зависимост с теглото при раждане и гестационната възраст.

Доказано е, че ретинопатия на недоносените може да се развие и при недоносени кърмачета, които не са получавали кислород, както и при недоносени кърмачета с цианотични сърдечни пороци и кислородна терапия.
Установената средностатистическа възраст за поява на праговата ретинопатия е около 37-ата постменструална седмица това е времето, в което най-често недоносените се изписват от неонатологичните отделения, а родителите по различни причини често пропускат контролните прегледи.

Контролните прегледи са необходими не само за застрашените от прогресиране на заболяването деца, а и поради факта, че трябва да бъдат рано диагностицирани и съответно лекувани последствията от развилата се ретинопатия, независи­мо от стадия, в който се е ограничила.

В грижите и опитите да се спасят очите на недоносените са полезни и задължителни разго­ворите с родителите на детето. Лекарите са тези, които трябва да информират родители­те за често срещаните усложнения при родените преди 32-ра гестационна седмица деца и какво се очаква да се случи през следващите седмици. Запознатите родители са по-склонни да изпълняват програмата за контролни изследвания. Важно е родителите да имат реалистични очаквания и представи за криохирургията и витреалните операции през късните стадии на заболяването и ефекта от тях.