Брой 10/2014
Д-р Д. Тодорова, д. м.
ВЪВЕДЕНИЕ.
Алергичният ринит е често срещано заболяване в детската възраст. Диагнозата може да се окаже трудна, като се мисли за аденоидни вегетации. По данни на Т.Мустаков (2013) съществува наличие на атопия в около 70% от оперираните с аденотомия. Сп.Тодоров (2013) съобщава, че хипертрофията на аденоидните вегетации и бързият рецидив след аденотомия също насочват за наличие на алергия.
МЕТОДИКА.
Ние използвахме акустична ринометрия за обективно изследване на анатомията на носната кухина и носоглътката. Първи за употребата на акустични емисии в тази област съобщават O.Hilberg и сътр.(1989), а у нас е приложена клинично и анализирана от Д.Вичева (2002).
По данни на J.Cho и съавт.(1999) на кривата на акустичната ринограма са намерени няколко точки.
Първата отговаря на разстоянието до носната клапа и се отбелязва като I-notch (H.Lender, W.Pirsing, 1990), втората – на предния ръб на долна носна конха – C-notch, а третата и четвъртата са на нивото на хоаните и аденоидната вегетация (Y.K.Kim и сътр., 1995).
МАТЕРИАЛ.
За периода 2003 – 2008г. изследвахме общо 1117 деца с акустична ринометрия, на които направихме повече от 2800 ринограми. Те бяха изпратени в УНГ клиника със съмнение за аденоидни вегетации. От тях само 149(13,3%) достигнаха до аденотомия. При 474(39,2%) се касаеше за носна патология (алергични и рецидивиращи хреми), 494 бяха след вирусни инфекции и в момента на изследването здрави.
Алергични и рецидивиращи хреми при деца.
От 474 деца с алергични и рецидивиращи хреми при 146 (33,3%) от тях с акустична ринометрия установихме различно уголемена назофарингеална тонзила.
Това се дължи на факта, че алергията беше довела до оток на лигавицата на носа и подуване на аденоидната вегетация. За уточняване на състоянието им освен кожни проби, при част от тях се интересувахме от други алергични прояви (атопичен дерматит, спастичен бронхит, субхордален ларингит), наличие на кръвни родственици с алергични заболявания, серозен среден отит.
При всички проведохме противоалергично лечение 1 до 3 месеца, а при някои – до 6 месеца след поставяне на дианозата. Използвахме сиропи Claritin, Aerius или капки p.os Zyrtek, Xyzal. Обикновено лечебен резултат получавахме още след първия месец от лечението, а най-отчетливи бяха при деца с противоалергично лечение за 5 – 6 месеца.
Като имаме предвид, че при 39,2% от нашите болни приложихме медикаментозно лечение с добър терапевтичен ефект, напълно сме съгласни с O.Elborn и съавт.(1991), че акустичните измервания могат да намалят броя на ненужните аденотомии.
D.J.Wang и съавт.(1997) намират статистически значима връзка между размера на аденоидните вегетации и трудното носно дишане (р<0,001). Нашите проучвания потвърждават това, но не установяваме статистическа зависимост с честотата на серозния среден отит. В нашата серия той се среща като усложнение при болни с изразена алергия, независимо големината на аденоидната вегетация.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
В заключение можем да кажем, че се стремяхме да изградим определени критерии за назофарингеална обструкция и да сведем до минимум безразборното прилагане на аденотомия.
КНИГОПИС
1. Вичева Д. Експериментално-клинично проучване на диагностичните възможности на акустичната ринометрия. Дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор”. София, 2002.
2. Мустаков Т. Алергичен ринит. Medinfo, 13, 2013, 7, 1 – 2.
3. Тодоров Сп. Алергични ринити при децата. Medinfo, 12, 2012, 3, 1 – 2.
4. Cho J., Lee D., Lee N., Won J., Ion H., Suh B. Size assessment of adenoia and nasopharyngeal airway by acoustic rhinometry in children . J.Laryngol. Otol. 1999; 113:899-905.
5. Elbrond O., Hilberg O., Felding J.U., Blegvad Andersen O. (1991) Acoustic rhinometry, used as a method to demonstrate changes in the volume of the nasopharynks after adenoidectomy. Clin Otolaryngol 16: 84-86.
6. Hilberg O.,Jackson A.C., Swift D.L., Pedersen O.F. Acoustic Rhinometry: evaluation of nasal cavity geometry by acoustic reflection. Journal of Appl. Physiol., 48, 1989, 5, 896 – 902.
7. Kim Y.K., Kang J.H., Yoo Y.S. The change of the cross sectional area and the volume of the nasal cavity and the nasopharynx after tonsillectomy and adenoidectomy. Korean Journal of Otolaryngology – Head and Neck Journal. 38, 1995, 1, 105-109.
8. Lender H., Pirsing W. Diagnostic value of acoustic rhinometry, patients with allergic and vasomotor rhinitis compared with normal controls. Rhinology. 28, 1990, 5-16.
9. Wang D.Y., Bernheim N., Kaufman L., Clement P. Assessment of adenoid sice in children with fiberoptic examination. Otolaryngol Allied Sci 1997; 22(2): 172-7.