Брой 12/2008

Д-р В. Велев, Д-р В. Дамянова

Аскаридозата е разпространена в топлите райони на всички континенти. Среща се с голяма честота и у нас. Най-често боледуват децата, поради все още не изградените си хигиенни навици. Причинител е паразитът Ascaris lumbricoides, познат още като детски глист. Аскаридозата се лекува най-често с антихелминтните npenapamu: Levamisol, Vermox и др., но само в чревната си фаза.

Бронхиалната астма у децата е заболяване, предимно с алергична природа и нерядко е наричана атопична бронхиална астма. Характеризира се с внезапни пристъпи на силен експираторен задух и с характерна повишена реактивност на бронхиалните пътища към дразнители с различен харак­тер. Едни от най-честите алергизиращи агенти са микрокърлежи от род Dermatophagoides, намиращи се в домашния прах.

Причинителят на аскаридозата е нематод със значителни размери -10-30 см за мъжките и 20-50 см за женските индивиди. Тялото е цилиндрично, без налобеност и с кремабо-бял цбят. Паразитира основно в тънките черва на човека, където се задържа не благодарение на прикрепителни органи, а чрез специфично спирално разположение и опиране в чревната стена. Храни се с чревното съдържимо на гостоприемника си. Ascaris lumbricoides е т.нар. геохелминт, тоест зародишното му разви­тие протича във външна среда и не се нуждае от междинен гостоприемник. Тоба е една от причи­ните той да е разпространен основно в топлите райони топлината благоприятстба по-бързото развитие на яйцата му. За около 3 седмици развитието на ларвата в яйцето достига до инвазионен стадий. При поглъщане на инвазиоспособни яйца от човек, в дванадесетопръстника му настъпва освобождаване на ларвите и започва т.нар. миграционен стадий на заболяването. През тънкочревната лигавица ларвите пробиват кръвоносните съдове и минавайки през черния дроб достигат капилярите на белодробните алвеоли. Ларвите са no-малки от лумена на капилярите, затова ги разкъсват и попадат в алвеолите. Там се задържат и нарастват за около седмица, след това се придвижват по бронхиолите, бронхите, трахеята, ларинкса, достигат фаринкса и се поглъщат. В тънките черва за око­ло 3 месеца достигат полова зрялост, оплождат се и започват да отделят яйца. Продължителността на живота на възрастните аскари у човека е око­ло една година, а броят им е от единични бройки до няколко десетки.

Източникът на заразата е опаразитеният човек, който отделя множество яйца с фекалиите си. Яйцата на паразита са с нагънат повърхностен слой, често кафеникаво оцветени от жлъчните пиг­менти. В редки случаи кафеникавото оцветяване може да липсва, ако повърхностният слой вече се е разпаднал. В някои случаи се отделят и неоплодени яйца с издължена форма и тъмен черен цвят те бързо загиват във външната среда.

По бреме на миграционния стадий се развива т.нар. пневмонит с характерния за заболяването синдром на Льофлер еозинофилия и множествени еозинофилни инфилтрати в белите дробове. Болните деца най-често са с фебрилитет, суха кашлица почти без експекторация, червеникави кожни обриви. Не са редки случайте на астматиформени пристъпи. В храчките също се откриват еозинофили, а кръвната картина е с еозинофилия, левкоцитоза и повишен титър на антителаклас IgE. На белодробна рентгенография се установяват множествени инфилтрати. Патогенезата в тази фаза е отражение на тежките сензибилизационни процеси на организма от ларвите и техните секрети.

Именно миграционната фаза на аскаридозата би могла да създаде съществени диагностични затруднения, заради близката до атопичната бронхиална астма клинична и параклинична карти­на. При бронхиалната астма децата имат характерните пристъпи на експираторен задух, еози­нофили в оскъдното количество храчки, кръвната картина показва ясен алергичен статус еози­нофилия и повишен титър на IgE, кожният обрив също би могъл да насочи клинициста към атопия.
Диференциалната диагноза се поставя чрез насочено микроскопско търсене на яйца на паразита във фекална проба чрез нативна намазка, мето­ди на седиментация или флотация, и рентгеноло­гично изследване на тънките черва с контраст­на материя, където обикновено се забелязват един или ня колко възрастни паразити. в по-редки случаи в храчките микроскопски се откриват и ларви на паразита. Трябва да се вземе в предвид, че и при бронхиална астма детето е с нормална тем­пература. За жалост, имунологични тестове като РПХА или ELISA са с много ниска специфичност и обикновено не се ползват.

Чревната фаза много по-рядко може да даде диаг­ностични затруднения и да бъде объркана с атопично заболяване. Превалира картината на гадене, повишено слюноотделяне, диария, повишен чре­вен мотилитет, тежест и болки в илео-цекалната облает, прекомерен апетит, но и тук има алергични прояви кожни обриви, а в no-редки случаи дори едем на Квинке.
Терапията на аскаридозата през миграционната фаза е със слаба ефективност. Средство на избор е препаратът Diethylcarbamazin (Hetrazan), дозира се 2-5 мг/кг за 10 дни. Като симптоматично сред­ство с успех се прилага Urbason.
в чревната фаза има редица подходящи антихелминтни препарати. Средство на избор е Mebendazolium (Vermox) по 1 т. 3 пъти дневно за 3 дни, който е лесно приложим и нетоксичен. Особено подходящ е за смесени инвазии и с други чревни хелминти.
В повечето случаи прогнозата е добра, но при хирургичните усложнения тя е сериозна.