Брой 12/2008
Д-р Т. Дерменджиев, Д-р И. Хайдушка, Д-р С. Станев
Катедра по микробиология и имунология, МУ Пловдив
Поради високата си честота и връзката с важни за човешкото здраве и репродукция състояния, вагиналната инфекция (ВИ) се явява сериозен и много дискутиран проблем в медицината
Трудностите при определяне актуалната честота на ВИ произтичат от следните фактори:
♦ висок дял на асимптоматични ВИ;
♦ погрешна (не консултирана със специалист) самодиагностика;
♦ зависимост от вида и особеностите на изследваната популация;
♦ зависимост от използваните диагностични и интерпретационни методи;
♦ влияние на „субективния фактор“ (както от страна на пациента, така и от страна на изследващия).
Целта на това проучване е да се установи честотата на найчестите вИ сред амбулатории пациенти, както и бременни жени, и връзката им със субективната симптоматична и обективна находка от микробиологичното изследване
Материал и методи
Изследвани са 240 жени, от които 132 бременни (55 %) и 108 (45 %) небременни
Средна възраст: 26,95 г. Изследвани материали: влагалищни секрети, взети от заден влагалищен свод със стерилен памучен тампон и доставени в микробиологичната лаборатория с транспортна среда на Sturat и във физиологичен разтвор за Т. vaginalis.
Микроскопски методи: МС метиленово-синьо по Льофлер, Gram (за количествена оценка по тонковата система на Nugent), Н. Е. (хематоксилин еозин)
Културелно изследване: посявки на материалите върху 5 % кръвен агар, агар на Сабуро, диференцираща среда на Левин и тиогликолатна среда за изолация на чиста култура
Индентификация: биохимични, серологични и други тестове
Статистическата обработка на получените резултати включва вариационен, алтернативен, непараметричен и дисперсионен анализ
Честотата на субективната симптоматика при изследвания контингент показа приоритет на вагиналния флуор и наличието на сърбеж и парене във вулвовагиналната област. Липсата на субективни симптоми за вагинална инфекция се установи при 1/4 от общия брой на изследваните. Тези резултати съвпадат с данните, изнесени в голям и международно проучвания, според които асимптомна вагинална инфекция се наблюдава при 25-50% от изследваните популации.
Делът на жените с бактериална вагиноза, оценени по скоровата система на Nugent от общия брой изследвани (п = 240) е 75 (31,26%). жените, показали интермедиерност по този метод, са 26 (10,3в %) и тези без бактериална вагиноза 139 (57,91 %).
Според това изследване, тритe най-често срещани вагинални инфекции сред жените в репродуктивна възраст са:
бактериалната вагиноза, кандидозният вагинит и трихомониазата. Делът им е съответно: BV 75 (31,26%), CV 46 (19,17%), TV 29 (12,0в%). Останалите 90 (37,49 %) не показват данни за нито един от трите вида вагинити/вагинози (фиг. 3).
Резултатите от изследването на трите вида вагинални инфекции в групата на бременните показва известна разлика в данните за честотата на бактериалната вагиноза сред тях, съобщавани от американски автори: (25 % BV+ в настоящото проучване, в сравнение с 16 % BV+ за САЩ). На второ и трето място са вагиналната кандидиаза (17,34%) и вагиналната трихомониаза (11,36 %).
Делът на вагинити/вагинози при небременните жени (п = 108), посетили активно специализираните акушеро-гинекологични амбулатории на доболничните здравни заведения, потвърждава водещата роля на бактериалната вагиноза (38,88 %), спрямо вагиналната кандидиаза (21,30%) и вагиналната трихомониаза (12,96%).
Изводи и дискусия
♦ 25% (п = 60) от включените
в проучването не съобщават за субективни симптоми. Най-често срещан е влагалищият флуор: при 98 (40,3 %) от изследваните
♦ субективната симптоматика няма диагностично-прогностатична стойност при Candida вагинита (р>0.05)
♦ не се установява статистически значима разлика в дела на Candida и Trichomonas вагините между двете изследвани групи (р>0.05);
♦ Бактериалната вагиноза е водеща по честота и при двете групи, съответно 25 % и 3в % (бременни спрямо небременни);
♦ При 21 бременни и 9 небременни се установиха асоциации от вагинити/вагинози.
Поради неспецифичността на субективната симптоматика и инсуфициентността на клиничните критерии за диагностика на вагиналната инфекция и с оглед на адекватната терапия и превенция на свързаните с нея усложнения, лекарите от пьрвичната медицинска помощ трябва да насочват пациентите си към микробиологичните лаборатории за своевременна и точна диагностика.
Литература:
1. Т. Дерменджиев, И. Хайдушка, в. Кирина, R Стефаноб, Г. Тотеб „Честота на вагиналната инфекция 6 избънболничната медицинска практика“, VI национален конгрес по Микробиология и Инфектология, 3-6 април 200в, Ноботел Плобдив
2. Carol A. Spiegel, Richard Amsel, King К. Holmes, Diagnosis of Bacterial Vaginosis by Direct Gram Stain of Vaginal Fluid, J Clin Microb, July 19в3, p. 170-177
3. Robert R Nugent, Marijane A. Krohn, Sharon L. Hillier, Reliability of Diagnosing Bacterial Vaginosis is Improved by a Standardized Method of Gram Stain Interpretation, J Clin Microb, Feb. 1991, p. 297-301
4. Carol A. Spiegel, Bacterial Vaginosis, J Clin Microb Rev, Oct. 1991, p. 4в5-502
5. Egan M., Lipsky M., Diagnosis of Vaginitis American Family Physician Sept. 2000
6. Eckert L.O., et al. Vulvovaginal candidiasis: clinical manifestations, risk, factors, management, algorithm, Obstet Gynecol 199в,92:757-65
7. Hellberg D., Nilsson S., Mardh PA. The Diagnosis of Bacterial Vaginosis and Vaginal Flora Changes, Arch Gynecol Obstet 2001; 265:11-15
в. Hetal B. Gor, Susanne Ching et al., Vaginitis, Emedecine, Aug. 21,2006
9. Hillier SL, Nugent RP, Eschenbach DA, Krohn MA, Gibbs RS et al. Association between bacterial vaginosis and preterm delivery of a low-birth-weight infant, N Engl J Med, 1996 May 16; 334(20): 1337-в
